17-11-2017 20-11-2018

Кои са най-важните правила в развитието на децата?

Бестселърът на Селин Алварес вдъхва оптимизъм на родители и педагози, че революцията в образованието е възможна

07:58 | 18 октомври 2020 10 6520

"Природните закони в развитието на детето" има за цел да хвърли светлина върху основните принципи на обучението и развитието, за да насочи - в контекста на необходимите реформи в образованието - нашето внимание към най-същественото: малкото дете трябва да захранва невероятно пластичния си ум, живеейки в контакт със света и придобивайки в добре организирана среда, но самостоятелно, разнообразен и мотивиращ го опит, заобиколено от хора на различна възраст, които го подкрепят и му се доверяват.

изд. Колибри

След като сме вникнали в основните закони, обуславящи развитието на детето, следва да се доверим на самите себе си и да решим как най-добре да ги прилагаме според средствата, с които разполагаме. Главното е да не попаднем в капана на догматизма. Докато продължаваме да налагаме на децата обучителна система, която не отчита естествените механизми на умствената работа, ние ще ги поставяме в мъчителни за тях ситуации.

Учителите от своя страна ще бъдат принудени непрестанно да упражняват натиск върху демотивираните деца и да приключват работния си ден капнали от умора.

Бивша учителка, езиковед по образование, Селин Алварес (р. 1983) придобива голяма популярност във Франция и Европа през 2016 г., когато издава книгата си "Природните закони в развитието на детето". Алварес провежда експеримент в една детска градина във френския град Женвилие. Работата ѝ представлява комбинация между методите на Мария Монтесори и когнитивните науки. Водена от идеята си, че детството има свои естествени закони, които трябва да се уважават, тя ентусиазирано работи в тази насока и получава изключителни резултати. В края на втората година всички деца от най-голямата група и 90% от средната знаят да четат и показват отлични знания по аритметика, като между другото, което не е никак второстепенно, развиват и ценни морални и социални качества.

изд. Колибри

Ето и кратък откъс от книгата "Природните закони в развитието на детето"Селин Алварес - издадена на български език от издателство "Колибри".

Пластичността на мозъка

Човешкото същество не се ражда без каквато и да е организация на мозъчната дейност. Напротив, то идва на белия свят със забележителна канава на основните невронни пътища, известни при възрастните. Аз винаги съм изпитвала дълбокото усещане, че бебето се ражда с всички зачатъци на човешките потенциали, които само чакат да се сдобият с опит извън майчината утроба, за да започнат развитието си... Но да видя прецизността на мрежата невронни връзки благодарение на ядрено-магнитния резонанс, бе за мен извор на колосална радост: значи, това е вярно, невронната мрежа у човешкото същество е опъната още преди раждането му, за да развива след това своите дълбоко човешки характеристики.

Виж още Децата стават по-умни, ако пишат ръкописно

Ние се раждаме с вродено предразположение да общуваме, да изграждаме точни и структурирани езикови умения, да запаметяваме, да разсъждаваме по подреден и логичен начин, да творим, да изобретяваме, да се отдаваме на въображението си, да изпитваме широка гама от чувства и да ги регулираме в случай на нужда, нещо повече, раждаме се с нагласата за съпричастност и емпатия, с дълбока морална интуиция и чувство за справедливост. От което следва, че всеки човек се ражда с големи обещания за висока интелигентност и човечност. Не е ли това нещо изключително?

Ала точно тук на сцената излиза колосалната важност на заобикалящата ни среда, защото тази невронна мрежа е съвсем незряла. Макар и предразположено още след раждане да говори или разсъждава, човешкото същество не носи в багажа си нито словото, нито разсъждението. То се ражда до известна степен недозряло, изникнало сред широкия свят, без дори да е приключило оформянето на мозъка си. От този момент насетне развитието на вродените в него способности ще бъде обусловено - при това без никакъв филтър - от качеството на житейската среда.

Виж още Пробиотичен йогурт срещу затлъстяването у децата

Тази недозрялост на мозъка може да изглежда изненадваща. Действително, тя прави човешкото същество изключително безпомощно и ранимо от бедни, насилнически или отровни среди. Защо ли това дооформяне на мозъка не се извършва в топлината, защитата и интимността на майчината утроба, както се случва при другите млекопитаещи, които се раждат с далеч по-зрели невронни мрежи, позволяващи им да общуват, да вървят или да се ориентират едва няколко часа след раждането си? Природата, обикновено така подредена, дали не си е "загубила ума"?

Не, в никакъв случай! Тази мозъчна недозрялост е насъщна необходимост, понеже човекът несравнимо повече от всяко друго млекопитаещо притежава способността да разсъждава, да мечтае и да твори; той непрестанно изобретява нововъведения. Ако неговото малко виждаше деня със зряла интелигентност, какъвто е случаят при другите млекопитаещи, то щеше да се роди приключило, със завършена интелигентност, разполагайки с твърде малко пластичност, неспособно да възприеме еволюционните скокове на предходните поколения.

Виж още Децата, отглеждани в озеленена среда, имат по-висок коефициент на интелигентност

Щеше да се роди предопределено, животът му щеше да бъде спокоен и сигурен, но съвършено неподлежащ на еволюция. Следователно изхвърляйки насред света малкото на родения изобретател, какъвто човекът безспорно е, по един преждевременен начин, природата го задължава да хване в движение влака на човечността и му осигурява възможността през първите години от своя живот да въплъти без усилие в невронните си фибри културата на своите родители. Понеже се ражда недоразвито, вродените предразположения на бебето се формират пряко едновременно с лингвистичните, поведенческите и културните нововъведения, осъществени преди раждането му. То няма нужда дори да учи каквото и да било, неговата интелигентност се изгражда пряко заедно с тях!

Значи, това преждевременно раждане всъщност е истински майсторски удар. То осигурява еволюционния континуум: малкото на човека въплъщава пряко в невроналните си фибри наследството на своите родители. По този начин то се вписва без усилия и без спънки в дългата еволюционна верига на човечеството. И очевидно в очите на госпожа Природата опасностите, на които подобна мозъчна незрялост излага човешкото същество, не тежат на везните толкова, колкото колосалните адаптивни възможности, които тя предоставя.

ИЗБРАНО