17-11-2017 20-11-2018

Логопед: Често се сблъсквам с последиците от екранната зависимост

"Артикулационните нарушения често крият други дефицити в развитието на детето", споделя логопедът София Вълнеева

12:04 | 22 октомври 2023 | Редактор : Наталия Тодорова 20 7295 Снимка: Личен архив

София Вълнеева е магистър-логопед с 28 години опит в професията. През 2023 г. печели призовете Логопед на годината за гр. София, както и специалната награда Логопед на годината в национален мащаб в конкурса на специализирания сайт logopedia.bg.

Светът на мама

Професионалните интереси на София Вълнеева са насочени към терапия на деца със закъсняване в проговарянето, както и на т.нар. "екранни деца", деца с езикови нарушения, с дислексия, с артикулационни нарушения. Освен терапевтичната дейност, тя обича да разработва авторски материали и игри, с които подпомага цялостното детско развитие. Предлага и структурирана авторска система за ограмотяване, с която подготвя деца с или без логопедични проблеми, за да бъдат успешни ученици.

Г-жо Вълнеева, преди години като че ли разбирането беше, че единствената работа на логопеда е да се упражнява с детето да изговаря някой сложен за него звук. Нека обясним каква е същността на вашата работа?

Да, някак масово все още битува представата, че логопедът се занимава само с корекция на звук "Р" или със заекване. Всъщност обхватът на неговата дейност е много по-голям - като се започне от помощта, която могат да предложат логопедите, специализирани в най-ранна детска възраст от 0 до 3 г.в. и логопедите-хранителни терапевти, на деца с трудности при сукане и при дъвчене. Логопедът също ще помогне, ако детето закъснява с проговарянето или ако има трудности при разбиране на речта. Ще помогне, ако детето не артикулира правилно някой от звуковете к, г, с, з, ц, ш, ж, ч, р, л или ако то има гласово нарушение.

Отново логопедът може да се притече на помощ, ако детето в начална училищна възраст има трудности при овладяване на писмената реч в двете ѝ форми - четене и писане. Логопедът съдейства, ако при някое дете има вторични езикови нарушения, както е при деца с генетични синдроми, при деца с аутизъм, слухови, зрителни, интелектуални дефицити и т.н. Може би ще бъде изненада за някои хора да чуят, че трябва да потърсят логопед и ако ваш близък е получил инсулт, в следствие на който има разпад на речевите функции. Няма възраст, на която да не можеш да посетиш логопед. Категорично не е професия, свързана само с работа с деца.

Проблемът с правилното изговаряне на звуковете само фонетичен ли е или крие и други дефицити в развитието?

Изключително важно е артикулационните нарушения да бъдат коригирани до започването на училище, за да бъде максимално подпомогнато овладяването на писмената реч. Твърде често при деца с нарушения в звукопроизношението се наблюдават грешки при писане - изпускане на букви или замяна на букви, чиито звукове са грешно изговаряни. Например, детето изговаря "сапка" вместо "шапка", така и изписва думата. Съответно училищните резултати са далеч под очакваното.

За съжаление, понякога се губи време в търсенето на помощ, тъй като родителите нямат информацията, че това не са правописни грешки, а логопедични. Понякога обаче тези трудности водят до негативизъм у децата, до отказ на дейности, свързани с четене и писане. Затова колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре.

Снимка: Личен архив

Вероятно много майки Ви задават този въпрос или пък сравняват децата си, за да открият своя отговор. Кога трябва да проговори детето? Има ли "златен стандарт" в развитието на речта и конкретни критерии, които родителите могат да следят от ранна възраст?

Процесът на проговаряне е една важна тема, която напоследък става доста наболяла. Логопедичните кабинети биват посещавани все по-често от деца със закъсняване в проговарянето - идват невербални деца на 3-4-годишна възраст. Реално това не са малки деца, очаква се на тази възраст те да могат да говорят с цели изречения. Тоест, вече има налице закъснение, чиято компенсация за някои от децата отнема години.

Ако от 0 до 1 г. бебето не реагира на шумове от заобикалящата го среда, ако не се оглежда, не се усмихва или се усмихва малко, ако не обича да бъде гушкано, ако има проблем със сукането, следва да се направи консултация. Ако между 1 и 2 г. детето не реагира на името си, няма добър очен контакт, ако установите, че не ви разбира, дори когато му давате прости инструкции, отнасящи се до ежедневни дейности, ако до около 1 г. и половина не произнася нито дума, трябва да бъде направена консултация с логопед. Обичам да казвам така - във всеки един момент, в който родителят има каквито и да е притеснения за езиково-говорното развитие на детето си, може и трябва да се обърне към специалист.

Все повече говорим за екранната зависимост. Как екраните могат да повлияят върху проговарянето и речта?

Да, за голямо съжаление екранната зависимост е факт и като специалист всекидневно се сблъсквам с последиците от нея. Идват деца, които са били изложени пред екрани от различно естество от най-ранна възраст, часове наред и то ежедневно. Гледали са и са слушали предавания и детски филмчета на чужди езици, което е довело до това да произнесат първите си думи на английски, например. В такава ситуация някои родители смятат, че отглеждат билингвистично дете, което категорично не е вярно. Това не е истинско овладяване на езика, това е наизустяване на дочути думи и фрази, което не означава, че детето би могло да проведе диалог.

Как този екранен престой повлиява върху детското езиково-говорно развитие? То се забавя, протича с отклонения, засяга се не само проговарянето, но и разбирането. Терапията отнема години, защото се засягат и други аспекти от цялостното развитие - нарушава се очният контакт, вниманието на такова дете е изключително неустойчиво, може да има прояви на импулсивност, хиперактивност, неадекватно емоционално поведение, неспазване на граници. Може да се появят нарушения в съня, в храненето, в грубата моторика и т.н. Проблемът е всеобхватен и добива плашещи измерения. Светът се променя, вярно е, че не е възможно напълно да изключим новите технологии от живота си. Но употребата на екрани при децата следва да бъде строго контролирана. Както и да помним, че децата проговарят вследствие на "жива" комуникация с друго човешко същество, а не в резултат на престой пред екран. Според последните изследвания деца до 3-годишна възраст не трябва да бъдат оставяни пред екран от каквото и да е естество - таблет, лаптоп, телевизор, смартфон.

За какви проблеми най-често Ви търсят родителите?

Понякога не е нужно да има конкретен проблем, за да дойдат дете и родител в моя кабинет. Понякога родителят иска просто да направя диагностика на езиково-говорното развитие на детето му, особено при малки деца под 3 г., да дам насоки как то да бъде стимулирано у дома. Когато вече е налице логопедичен проблем, идват деца с различни нарушения - езикови нарушения, дислексия, неправилна артикулация, заекване и т.н.

Вероятно част от проблемите изискват комплексен подход. С какви други специалисти се налага да работите?

Да, точно така е. Деца с проблеми в дъвченето, например, изпращам към колегите логопеди-хранителни терапевти. Ако дойде заекващо дете, ще посъветвам родителите да се консултират и с психолог. Ако установя, че захапката на някое дете иска корекция, ще препратя семейството към ортодонт. Има логопедични нарушения, свързани с неврологична симптоматика, понякога съвсем дискретна и дори незабележима за неспециалист, тогава е нужна консултация с невролог. Ако детето има гласово нарушение, ще го насоча към фониатър. Изпращала съм деца и при очен лекар, при специалист УНГ. За деца с дислексия съм търсила сътрудничество с начални учители. Логопедът има професионалната компетенция да прецени към какъв друг специалист да насочи детето, така че терапията да бъде максимално адекватна и ефективна.

Снимка: Личен архив

Как протича едно посещение при логопед?

През изминалите 28 години от моя стаж приех за себе си като маниер на работа терапията чрез игра. Нещо, на което не са ме учили в университета, но до което достигнах самостоятелно чрез много търсене, четене и самоусъвършенстване. Обичам да наричам подхода си "игрова логопедия". Ако се чудите защо чрез игра, веднага ще обясня. Играта в детска възраст е най-мощният терапевтичен метод - докато детето смята, че играе, то всъщност учи. Напълно вярвам в максимата "учене чрез игра, чрез забавление". Благодарение на този подход имам срещу себе си мотивирано дете, желаещо да "играе", жадуващо да научава нови неща. Защото е забавно. А защо трябва да е забавно? На първо място, това са деца, на второ - логопедичната терапия осъществява корекция и тя е продължителна. При коригирането на логопедичните нарушения се изисква детето да има голяма мотивация и да прояви упоритост. Трудно бихме ги постигнали, ако на децата не им е забавно. "Играта" обаче винаги е подчинена на определени изисквания, свързани с логопедичната методика. Т.е това не е свободна игра по избор на детето, водещ винаги съм аз. Разбира се, освен "играта", в заниманията са включени и други корекционни дейности в зависимост от нуждите на всяко дете - артикулационни упражнения, дихателни упражнения, фонационни упражнения, логопедични масажи и т.н.

Има ли възраст и/или проблем, за които вече ще сме закъснели да се обърнем към специализирана помощ?

Както казах, няма възраст за посещението при логопед. Просто трябва да намерите правилния логопед, защото не всички са специализирани за работа в най-ранна детска възраст, за хранителна терапия или да работят с възрастни. Аз работя и с деца, и с възрастни и определено е огромно удоволствие да видиш как самочувствието на човека срещу теб нараства прогресивно в процеса на корекция на речта му. Защото правилният говор е важен и винаги ще бъде важен. А при малките деца е още по-важен - те нямат друга алтернатива за комуникация - не умеят да четат, нито да пишат. Единственият начин, за да изразят себе си, желанията си, болките си, емоциите си, е чрез устната реч.

Затова нека не им отнемаме тази възможност, заблуждавайки се, че още е рано, ще го израсте и слушайки съвети на неспециалисти. Специалистът по езиково-говорното развитие е логопедът, не детският учител, не началният учител, не педиатърът, не психологът, не съседът. Не е нито срамно, нито страшно да заведете детето си на консултация с логопед, само би могло да му бъде от помощ.

Трябва ли да знаят родителите, които са довели детето си при Вас, какво точно се случва по време на сесиите? Трябва ли да правят нещо у дома?

Да, много държа на партньорството между мен и родителя. За съжаление, не е възможно едно дете да бъде терапевтирано като с вълшебна пръчица - нужни са време, усилия, постоянство. Затова в работата си залагам на веригата "логопед-дете-родител", като я наричам неслучайно точно с тази дума и се старая да я изградя. Под мое ръководство родителят се превръща в помощник-терапевт за детето си, той продължава моята работа у дома. Опитът ме е научил, че това е верният начин, за да се случват нещата максимално бързо и ефективно. Т.е. отговорността в логопедичната терапия е колкото на логопеда, толкова и на родителя.

Какви са Вашите съвети към родителите - как можем у дома да насърчим развитието на речта у малкото дете?

Можете да подпомогнете езиково-говорното развитие на детето си, като общувате с него. Започнете още от съвсем ранна възраст да говорите на своето бебе, обяснявайте му какво правите в момента. Ограничете екраните, не ги използвайте като заместител на "живата" комуникация или когато храните бебето си. Осигурете му играчки, нека бъдат образователни и подходящи за възрастта му. С тяхна помощ обогатявайте пасивния и активния речник на детето. Детската игра обаче не трябва да е самотно занимание, тя трябва да е съвместна дейност между родителя и детето. Играйте заедно с детето си, забавлявайте се, наслаждавайте се на прекараното време заедно. Осигурете на детето си комуникация, внимание и много съвместни игри. В моя сайт и youtube канал, например, публикувам примери и видеа за такива занимания в помощ на родителите. А при нужда не се колебайте да потърсите логопед, дори само за да ви даде насоки за занимания у дома.

ИЗБРАНО