17-11-2017 20-11-2018

Пищящи деца, просълзени родители

Доколко тревожна е тревожността от раздяла?

14:53 | 18 януари 2023 | Автор : Анелия Николова 18 7955 Снимка: iStock by Getty

Сепаративната тревожност или кратковременните сбогувания, изпълнени с рев, избухливост, а понякога с отчаяни писъци, са често срещани поведенчески реакции в най-ранните години на детето. Около първия рожден ден много деца развиват безпокойство, когато родител се опита да ги остави с някой друг. Въпреки че тревожността от раздяла е напълно нормална част от детското развитие, тя може да бъде обезпокоителна за родителите, а понякога и травмираща за децата. Как да отчетем разликата?

Здравето ни

Обикновено тревожността от раздяла се проявява по-силно към родителя, който по-често полага грижи за детето. В класическия случай това е майката. Разбирането през какво преминава детето и наличието на няколко стратегии за справяне може да помогне за преодоляването на тези неприятни епизоди.

Докато нуждите им са задоволени, повечето пеленачета под 6 месеца се приспособяват по-лесно. Родителите вероятно изпитват повече безпокойство от временната раздяла с тях, отколкото самите бебета. Между 4-7 месечна възраст бебетата развиват усещане за "постоянство на обекта".

Те осъзнават, че нещата и хората съществуват, дори когато са извън полезрението им, но когато не могат да видят родителя, който се грижи за тях, те възприемат липсата му като окончателна и могат да се разстроят. Успокояването им обаче и смяната на фокуса става лесно. Децата на възраст между 8 месеца и 1 година постепенно започват да развиват форма на независимост, като да се заиграват дълго и да не обръщат внимание на заобикалящата ги среда. Парадоксално, в този период те развиват и по-голяма несигурност, когато се наложи да се отделят от родителя.

Това е моментът, в който се развива тревожност от раздяла и децата могат да се възбудят и разстроят, когато родителят се опита да си тръгне. Естествено, времето на тревожност при раздяла може да варира.

Някои деца може да преминат през това по-късно, между 18 месеца и 2½ години. Някои никога не го изпитват. А за други определени житейски стресове могат да предизвикат чувство на безпокойство относно раздялата с родител: нова член на семейството или смяна на детегледачката, преместване на ново място или напрежение у дома.

Колко време трае сепаративната фаза?

Продължителността на тревожността от раздяла може да варира в зависимост от детето и начина, по който родителят реагира.

В някои случаи, в зависимост от темперамента на детето, тревожността при раздяла може да продължи от ранна детска възраст до началните училищни години. Тревожността от раздяла, която засяга нормалните дейности на по-голямото дете, може да е признак на по-дълбоко тревожно разстройство. Ако тревожността от раздяла се появи внезапно при по-голямо дете, може да има друг проблем, като тормоз или малтретиране. Тревожността при раздяла е различна от нормалните емоции, които по-големите деца изпитват, когато не искат родителят да си тръгне и са наясно това какъв ефект има върху него. Ако тичате обратно в стаята всеки път, когато детето ви плаче или отмените плановете си, детето ви ще продължи да използва тази стратегия, за да избегне раздялата. Имайте предвид, че нежеланието на вашето мъниче да ви изостави е добър знак, че между вас са се развили здрави привързаности.

В крайна сметка детето ви ще запомни, че винаги се връщате и това ще бъде достатъчна утеха, докато ви няма. Затова повечето драматични раздели утихват малко след като родителят е напуснал сградата, но не винаги се случва същото и с неприятното чувство, което този акт носи на родителя.

Как да се намали стреса за двете страни?

Като начало се опитайте да не въвличате нови хора в дневните детски грижи, когато детето ви е на възраст между 8 месеца и 1 година.
Постарайте се да излизате, когато детето ви не е уморено, гладно или неспокойно.
Ако е възможно, планирайте това да стане след дрямка или хранене. Когато детето ви постъпи за първи път в ясла или детска градина, опитайте се за известно време да оставате в началото, да го взимате по-рано и постепенно да увеличавате времето на престоя. Нека детето ви се социализира първо, за да може да бъде лесно разсейвано.
Ако планирате да оставите детето си на роднина или нова детегледачка, поканете този човек предварително, за да могат да прекарат някакво време заедно, докато сте в стаята.
Бъдете спокойни и последователни.
Създайте ритуал за излизане, по време на който да не издавате напрежение от страха си за евентуална трудна раздяла. Запазете спокойствие и покажете доверие на детето си. Уверете го, че ще се върнете - и обяснете кога ще се върнете, като използвате концепции, които децата разбират - например, след следобедната закуска, или след като се наспиш и си поиграеш малко. Следвайте обещанията си.
Важно е да се върнете точно, когато сте казали. Това е от решаващо значение - така детето ви ще развие увереност, че е способно да издържи въпросния период, даже вътрешно ще се възнагради за това. Ако детето ви никога не е било обгрижвано от друг освен вас, по природа е срамежливо или има друг стрес, тревожността от раздяла може да е по-тежка, отколкото при другите деца. Освен това се доверете на инстинктите си.
Ако детето ви отявлено отказва да отиде при определена детегледачка или детско заведение, или показва други признаци на напрежение, като проблеми със съня или загуба на апетит, това може да е сигнал за малтретиране или лоша среда.Ако интензивната тревожност при раздяла продължава и в училищната възраст и пречи на ежедневните дейности, добре е да се обърнете към детски психолог, защото това може да е признак на рядко, но по-сериозно състояние, известно като тревожно разстройство при раздяла.

Грешки от личния опит

Ще ви споделя какъв беше моят опит, защото смятам, че чрез него мога да помогна на много родители да избегнат грешките, които ми костваха четири години напускане на детската градина със свито сърце.

Когато с мъжа ми решихме да пуснем дъщеря ни на детска градина на 2 години и половина, бяхме повече от спокойни, защото тя растеше като изключително социално и адаптивно дете. Не отчетохме факта обаче, че от времето на раждането й аз се грижех ексклузивно за нея и за този период е била в социална среда с един от двамата си родители, но никога с чужди хора.

Още от първия ден оставихме детето в детската градина и с облекчение видяхме, как тя се засили към непознатите играчки и ни загърби. Спокойни ние напуснахме сградата и 8 часа по-късно, с леки сърца отидохме да я вземем. Това, с което се сблъскахме обаче ще остане завинаги неизлечима следа в спомените ми, за жалост, оказа се, и в нейните: В двора на детската градина, с гръб към тротоара, видяхме нашето дете, седнало унило на една люлка, а на съседната - възпитателката, която настойчиво го уверяваше, че ще се върнем скоро. В този момент ни видя и каза "А, ето ги мама и тати."

Никога няма да забравя изражението, с което ни погледна дъщеря ни - невярващ поглед, измъчен и безкрайно тъжен. Мина сякаш цяла вечност, докато се усмихне. Секунда след това заплака задълго.

От този момент разделянето ни пред вратите на детската градина се превърна в кошмар. Тихият плач прерастваше в писъци, а протегнатите ръчички и надвесеното напред тяло, притиснато до гърдите на възпитателките свиваше сърцето ми часове наред. И така всеки ден.

Предвид факта, че дъщеря ми не обичаше да спи следобед, престоят в детската градина допълнително се утежни и направи раздялата на входа трудно поносима. Аз, разбира се, трудно запазвах самообладание. Опитвах да преговарям с нея, да я моля, да й обещавам неща, дори да проявявам нервност. Ефектът траеше минути, а когато обръщах гръб, ме настигаха отчаяните писъци.

На първия учебен ден останах поразена колко безпроблемно премина всичко. Фактът, че там не се спи и цялата идея за училището, като място, в което ходят сериозни хора, за да се учат, а не бебета, като в детската градина, изтри всяка тревога като с вълшебна пръчка. Но някъде дълбоко в мен остана отпечатъка на онова уплашено личице от люлката, убедено, че никога повече няма да ни види. Мога само да се моля тази травма да е преодоляна поне от нея.

ИЗБРАНО