17-11-2017 20-11-2018

Ана Уинтур: "Дяволът носи Prada" по действителен случай

Най-влиятелната дама в модната индустрия, дръзнала да каже на Опра Уинфри да свали 20 кг., ако иска да бъде на корица на "Vogue"

08:57 | 4 ноември 2023 | Редактор : Мария Иванова 9 16245 Снимка: Getty Images

"Ladies and gentleman...Her".

Роди се звезда

Безспорно едно от най-разпознаваемите лица в модата. Главният редактор на "Vogue" и артистичен директор на компанията майка на списанието - "Condé Nast", Ана Уинтур е синоним на стил и работи в модния бизнес от 70-те години. Говори се, че авторът Тим Гън не смее да я погледне в очите.

Началото:

Уинтур е родена на 3 ноември 1949 г. в Лондон, в семейството на редактор и филантроп. Ана от ранна възраст демонстрира склонност да прави нещата по свой начин. Като тийнейджърка тя взема решение да се откаже от академичните среди и избира живот, който се върти около бохемските среди. Запознава се с големите звезди на поп културата. Стилът на управление и стремежът, които Уинтур по-късно ще покаже като редактор на списание, са отчасти вдъхновени от нейния покоен баща, ветеран от Втората световна война, който си е спечелил твърда, сурова и талантлива репутация като редактор. "Хората реагират добре на хора, които са сигурни в това, което искат", казва Уинтур пред "60 Minutes" през май 2009 г.

Много преди "Vogue" обаче работи в модния отдел на "Harper's & Queen" в Лондон. С течение на годините тя се издига в йерархията и скача от издание на издание между Ню Йорк и Лондон. През 1976 г. се мести официално в "Голямата ябълка", където се изявява като моден редактор в "Harper's Bazaar".

Вижте снимки на Ана >>

От самото начало показва собственото си чувство за стил и посока, като дори стига дотам, че получава собствено бюро в новия си офис.

От британския "Vogue" до американския:

'86-та, две години след като се омъжва за южноафриканския психиатър Дейвид Шафър, Уинтур се завръща в Лондон като главен редактор на британския "Vogue", собственост на "Condé Nast". Не е изненадващо, че има собствени идеи за списанието и докъде трябва да стигне то.

"Искам Vogue да бъде спокоен, остър и секси, не се интересувам от свръхбогатите или безкрайно отпуснатите. Искам нашите читатели да са енергични, изпълнителни жени, със собствени пари и широк спектър от интереси" казва тя пред лондонския "Daily Telegraph". "Има нов вид жени. Те се интересуват от бизнес и пари. Те вече нямат време да пазаруват. Те искат да знаят какво и защо, къде и как."

Острите критики и липсата на търпение на Уинтур скоро си спечелват няколко запомнящи се прозвища: "Ядреният Уинтур" и "Уинтур на нашето недоволство". Редакторът обаче ги одобрява. "Обичам да влизам и да сменям списанията", споделя тя на приятел.

Съживяване на "Vogue": Край на ерата на супермодела:

През 1988 г. тя е назначена за главен редактор на "Vogue", което позволява завръщането й в Ню Йорк. Ходът на "Condé Nast" идва в момент, когато неговото модно издание е на кръстопът. То внезапно се оказва с губещи позиции и в период на застой. Страхувайки се, че списанието е станало самодоволно или още по-лошо, скучно, Уинтур е поставена на върха на редакционната топка с цялата свобода и финансова подкрепа, от която се нуждае, за да съживи изданието. В тридесетгодишното си управление в списанието тя изпълнява мисията си, възстановявайки превъзходството на "Vogue", като същевременно създава някои наистина грандиозни издания. Това от септември 2004 г., например, има 832 страници - най-много за месечно списание.

По пътя си бизнесдамата демонстрира безстрашие при прокарването на нови идеи. Тя слага край на ерата на супермоделите, показвайки предпочитания към знаменитости, а не към модели на кориците си. Тя е първата, която смесва евтини модни артикули с по-скъпи в своите фотосесии. Дебютната й корица през ноември 1988 г. включва 19-годишен израелски модел, облечен в чифт дънки за 50$ и тениска, инкрустирана със скъпоценни камъни за 10 000$.

View this post on Instagram

A post shared by Daniela Palermo (@nadleia)

Инфлуенсър:

Уинтур се превръща в сила в света на модата, не само чрез решенията си какво да представи в списанието си, но и чрез вдъхновявайки нови стилове на нови дизайнери. Тя помaга на хора от ранга на Марк Джейкъбс и Александър Маккуин. Нейната работа я превръща в посредник между дизайнери и търговци на дребно.

През годините Уинтур налага и защитава мнението си. Без притеснение заявява на Опра Уинфри, че ако иска да бъде на корицата на списанието й, се налага да свали 20 килограма.

"Идеята, че една съвременна жена трябва да изглежда мъжествена, за да бъде взета насериозно като търсеща власт, е откровено обезпокоителна", пише тя. "Това е Америка, а не Саудитска Арабия. Също така е 2008 г.: Маргарет Тачър може да е изглеждала страхотно в син костюм, но това беше преди 20 години. Наистина мисля, че американците са се отдалечили от манталитета на костюмираните."

Разбира се, с тази сила и влияние идва и добре документирано его. През годините Уинтур си изгражда репутация на дистанциран и студен човек. Говори се, че за нея и с нея е трудно да се работи и настоява персоналът й винаги да предсказва модата.

Критика, репутация и "Дяволът носи Prada":

Една от бившите асистентки на Уинтур, Лорън Вайсбергер, пише "The Devil Wears Prada" (2003), измислен разказ за нейните дни във "Vogue". Главната героиня, изиграна от Мерил Стрийп, е взискателен шеф, не по-различен от Уинтур. По книгата е създаден филм, а Уинтур привлича вниманието, когато пристига на премиерата му, облечена в "Prada". Този ход показва както на критиците, така и на феновете, че тя не е лишена от чувство за хумор.

След филма се мисли за заснемането на документален такъв за работата зад кулисите по изданието на "Vogue". Проектът, озаглавен "The September Issue" е пуснат през август 2009 г. и показва за първи път взискателната работа, необходима за издаването на броевете. Рекламиран като "Истинският дявол носи Прада", филмът получава широко одобрение от критиците.

Met Gala, благотворителни организации и политика:

Като цяло Ана изглежда не се притеснява от коментарите в медиите. Но това, което не се споменава много, е нейната благотворителна дейност. Тя помага в събирането на средства за фонда на Кулите близнаци след терористичните атаки на 11 септември. Със Съвета на модните дизайнери на Америка помага за създаването на нов фонд за насърчаване и подкрепа на бъдещи дизайнери. Като член на борда на Музея на изкуствата "Метрополитън", тя също така организира набиране на средства за костюмния отдел на музея, който през годините е донесъл около 50 милиона долара.

Освен това се хвърля и в политиката. През февруари 2012 г. тя е домакин на събитие за набиране на средства за президента Барак Обама с актрисата Скарлет Йохансон. Нейното соаре "Писта за победа" предлага модни дрехи и аксесоари на тема "Обама" от дизайнери като Даян фон Фюрстенберг, Марк Джейкъбс и Тори Бърч. "Пистата вече не е просто писта, тя е сила за промяна в политиката", казва Уинтур пред "The New York Times".

Ана Уинтур, а на заден план - Мишел Обама

Снимка: Getty Images

Какви изводи може да си направим за нея? Живот, изпълнен с много труд, но и много успехи. Слънчеви очила, криещи отегчение. Безумна амбиция и постоянство по пътя към върха. Твърдост и упоритост, внушаващи респект. Разностранност на интереси, две деца, и непрекъснато движение напред. Ана Уинтур никога не се променя, но променя останалите.