Hermès: Символ на статус или просто чанта за милиони?
Aко една чанта надмине по цена картина на Пикасо, например, това само доказва, че в днешния свят изкуството невинаги виси по стените
Може ли модата да надхвърли изкуството и чантите да струват повече от картините на Пикасо? Ако питаме Кари Брадшоу от култовия сериал "Сексът и градът", тя би казала: "Аз обичам парите си там, където ги виждам - в гардероба си."
Точно тази реплика сякаш е мотото на днешните аукционни къщи, които пускат на търг стотици дизайнерски произведения на изкуството за хиляди, дори милиони долари. Наскоро "Сотбис" в Париж продаде износена чанта Hermès, принадлежала на самата Джейн Бъркин, за рекордните 7 млн. лири. И не само Hermès - Rolex и Cartier също са сред най-желаните обекти на търговете, като хората са готови да дадат всичките си спестявания само за да притежават символи на лукс и престиж.
Оказва се обаче, че голяма част от дрехите и аксесоарите, принадлежали на легенди като принцеса Даяна или Мерилин Монро, в действителност струват доста по-малко, отколкото се предлагат на търговете.
Прочутата рокля на Монро, с която тя изпя "Happy Birthday, Mr. President", е известна като най-скъпата рокля в света. През 1999 г. беше продадена за 1,3 млн. долара, а през 2016 г. препродадена за 4,8 млн. Последният й звезден миг бе през 2022 г., когато Ким Кардашиян я облече за Мет Гала.
Историчката Кора Харингтън коментира пред BBC, че именно това може да вдигне цената още повече: рокля, носена от две емблематични жени на два различни века, е истинско културно съкровище.
Джейн Бъркин, за разлика от мнозина, никога не заключи своята Hermès в сейф, тя я носеше до последно, независимо от очуканото й състояние.
Истинско откритие
Днешните влиятелни личности, от звезди до инфлуенсъри, оказват огромно влияние върху начина, по който възприемаме висшата мода. Появата на онлайн общности, посветени на лов за фалшификати, също парадоксално повишава ценността на оригиналите и създава нова индустрия около сертифицирането на луксозни продукти.
"Да притежаваш чанта Hermès или бижу от Cartier вече е въпрос на статус", казва Майкъл Мак, президент на аукционната къща Max Pawn Luxury. По думите му хората все по-рядко се задоволяват с имитации и предпочитат да вложат в нещо истинско и автентично.
"И тук не говорим за Gucci, Chanel, Coach или Michael Kors с артикули по 1000-2000 долара. Говорим за вещи над 100 000."
Но може ли демократизацията на лукса чрез препродажби да доведе до още по-високи цени? Според Уша Хейли от Университета на Уичита - да. "Ако инвеститорите започнат да препродават артикули за краткосрочна печалба, това може да дестабилизира пазара и да доведе до неустойчиви цени." Така модата рискува да се отдалечи още повече от обикновения човек, превръщайки дрехи и аксесоари, които са символи на идентичност и култура, в обекти, напълно недостъпни за мнозина.
Модата като изкуство
"Смисълът на дрехите е да се носят", казва Харингтън. "Те трябва да бъдат показвани, да им се наслаждаваме, докато можем."
"Дрехите са по-важни от цената им", добавя Мак. "На никого всъщност не му пука колко хиляди са дадени за една чанта, ако тя е красива."
И двамата са единодушни: модата е изкуство, което може да се носи. А идеята, че не заслужава да се оценява толкова високо, често се корени в женомразство, защото когато жените се интересуват от нещо, то традиционно бива омаловажавано.
Истината е, че хората не купуват просто вещи. Те плащат за десетилетия опит, за вековна традиция на модни къщи като Hermès (основана още през 1837 г.), за часове майсторска изработка и за историята, която тези предмети носят със себе си.
Може би чантите струват милиони не защото са практични, а защото се превръщат в шедьоври и скулптури на ежедневието. И ако една чанта надмине по цена картина на Пикасо, например, това само доказва, че в днешния свят изкуството невинаги виси по стените, понякога то се носи на рамо.