Пако Рабан една от най-енигматичните личности в модата. Понякога моден дизайнер, понякога парфюмерист, великият испански творец е оформил културния пейзаж на своето време по свой образ: с дързост и авангардизъм.

Снимка: Getty Images

Пако Рабан, чието истинско име е Франсиско Рабанеда и Куерво, е един от най-големите дизайнери и парфюмеристи в света. Роден в Испания през 1934 г., той оказва силно влияние върху модата от 60-те години. Син на офицер, загинал по време на Гражданската война, семейството му се премества във Франция след период на интерниране в лагери.

Още от ранното си детство младият Пако Рабан е потопен в света на модата. До 1936 г. майка му е дясна ръка на Кристобал Баленсиага, модния дизайнер с прякор "Майстора". След като завършва гимназия, Пако Рабан учи архитектура в "École Nationale Supérieure des Beaux-Arts" в Париж.

Снимка: Getty Images

Той финансира следдипломното си обучение с модните си скици, включително дизайни на чанти за "Roger Model" и обувки за "Charles Jourdan". През 1959 г., под псевдонима Франк Рабан, той проектира седем рокли, които са публикувани в списание "Women"s Wear Daily".

Снимка: Getty Images

През 1963 г. неговата градинска скулптура печели Парижкото биенале и е изложена в Музея за модерно изкуство. Той завършва обучението си същата година и се насочва към правенето на причудливи аксесоари за къщи от висшата мода като "Nina Ricci" и "Balenciaga". В партньорство с известни дизайнери на конфекция, той създава "Pacotilles", аксесоари, изработени от родоид, материал, високо ценен от Рабан.

Предложенията му за вечерни рокли

Снимка: Getty Images

Първата му колекция е представена в хотел "George V" през февруари 1966 г. и е озаглавена "Manifeste". Футуристично вдъхновената колекция включвала 12 рокли с пайети и родоид като материали, което вече утвърждавало Рабан като артист. През април същата година в "Crazy Horse Saloon" е представена втора колекция, използваща кодовете на предишната.

През октомври дизайнерът започва да проектира тоалети за големия екран, за филмите на Жан-Люк Годар, Робърт Енрико, Стенли Донен, и дори "Казино Роял" на Джон Хюстън. Прави и малката зелена рокля на Джейн Фонда в "Барбарела".

Джейн Фонда с рокля, негово дело в "Барбарела"

Снимка: Getty Images

Афинитетът към парфюмерията идва през 1973 г., когато излиза първият му мъжки парфюм "Paco Rabanne". Международният успех го тласка да създаде ароматите "Metal", "Night", "Sport" и "Ténéré" между 1979 и 1988 г.

Той се обръща към мъжката мода едва през 1976 г., когато пуска първата си линия конфекция за мъже. Много силен е успехът му в дамската конфекция от 1990 до 1998 г. 

Модели от 1998

Снимка: Getty Images

От министерството на образованието, културата и спорта го награждават със Златен медал за заслуги в изящните изкуства през 2000 г. Той се оттегля от висшата мода между 1999 и 2009 г. 

Снимка: Getty Images

Отвъд работата си като дизайнер и парфюмите си, Пако Рабан е най-известен с това, че е енигматичен персонаж, с много шантави и противоречиви изявления по телевизията. Например той заяви, че е виждал Бог три пъти и е бил посетен от извънземни. Той също така твърди, че е имал няколко предишни живота, включително един, в който е убил Тутанкамон, както и такъв, в който е бил проститутка по време на управлението на Луи XV, и всъщност бил на 75 000 години.

Когато Рабан е на посещение у нас поискал да го заведат на гроба на Петър Дънов в София. Авторът на биографията на Дънов, Георги Гълов, казва: "През 1996 година при първото си посещение в България световният лидер на модата Пако Рабан се поклони на гроба на своя духовен учител Петър Дънов. Пред журналисти той сподели: "Дънов е от най-великите философи от епохата на Водолея. Учението му ще бъде основа на духовната култура на новото столетие."

Пако Рабан е попаднал на сборник лекции от Дънов в парижка книжарница. До 1960 година си набавил всички негови книги.

Той споделя още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключително прозрение".

Символиката на моделите на Пако Рабан получила вдъхновение от учението на Дънов, като именно от него стилистът разбрал, че  в материята нищо не съществува без значение.