17-11-2017 20-11-2018

Посвещават изложба на Наоми Кембъл

"Наоми в модата" проследява четиридесетгодишната кариера на родената в Лондон през 1970 г. манекенка

Снимка: Getty Images

Посвещават изложба на Наоми Кембъл

"Наоми в модата" проследява четиридесетгодишната кариера на родената в Лондон през 1970 г. манекенка

11:04 | 21 юни 2024 0 9766 Снимка: Getty Images

В края на седмицата легендата от модните подиуми Наоми Кембъл ще стане първият супермодел, на когото ще бъде посветена изложба в музея "Виктория и Албърт" в Лондон, съобщават световните агенции, цитирани от БТА.

Още по темата

Наоми Кембъл се превърна от модел в икона

"Наоми в модата" проследява четиридесетгодишната кариера на родената в Лондон през 1970 г. манекенка - с десетки визии, които са белязали историята на модния подиум.

Изборът на високоуважавания музей за изкуство и дизайн "Виктория и Албърт" да посвети изложба на модел беше поставен под въпрос от критиците. "Но най-великите модели не са просто модели", отговаря кураторката Сонет Станфил и допълва: "Те са източник на вдъхновение - неповторимото очарование на Наоми Кембъл и химията ѝ с камерата са част от модната легенда".

Вижте снимки на Наоми Кембъл >>

Както и при Клаудия, Синди, Кристи и Линда, не е необходимо да назовавате фамилните имена, за да разберете за кого става дума: Наоми е една от най-големите звезди на ерата на супермоделите през 90-те години.

Като дете тя се е виждала по-скоро като танцьорка, подобно на майка си. Но когато е на 15 години, моден скаут я забелязва да излиза от училище в Ковънт Гардън. Две години по-късно тя вече украсява кориците на няколко списания за мода и се появява на модните подиуми в Ню Йорк, Милано и Париж. Твърди се, че известният моден дизайнер Ив Сен Лоран е лобирал упорито Наоми да се появи на корицата на френския Vogue през 1988 г. Когато това се случва, се смята за революция, защото тя става първата чернокожа манекенка на корицата на световното модно списание. "Нека Бог благослови Ив", казва тя за него на един от плакатите, поставени в началото на изложението.

Снимка: Getty Images

"Дизайнерът наистина помогна на цветнокожите жени и промени хода на кариерата ми", обяснява тя до рокля с пера, носена на дефилето за есен-зима 1987 г., първото ѝ за Yves Saint Laurent.

За да изгради тази изложба, Сонет Станфил интервюира супермодела в продължение на часове. "Тя има невероятна памет. Помни с кого е била, когато е носела определена дреха", разказва кураторката. Тя успява да се възползва от личната й колекция, включваща аксесоари, снимки, дрехи и дори билетите й за "Конкорд" между Лондон и Ню Йорк. Модните къщи също са й предоставили назаем свои произведения.

Снимка: Getty Images

Един от разделите е посветен на големия моден дизайнер Азедин Алая, който почина през 2017 г., и с когото Наоми е живяла, когато е била на 16 години, когото е наричала "татко", когато е била в Париж. Той намирал вдъхновение в това, което наричал "перфектното тяло". На стената се прожектират корици на списания и видеоклипове с негови модни ревюта за водещи модни къщи.

Сред представените визии е една на Вивиан Уестууд, която Наоми Кембъл носи през 1993 г. - с обувки на платформа, висока поне 15 см. Тогава тя падна усмихната на модния подиум и снимката обиколи света.

Кембъл е известна и с трудния си характер, далеч от образа на доброто момиче. През 2007 г. тя е осъдена на пет дни общественополезен труд в Ню Йорк за това, че хвърлила телефона си по асистент. Тогава всяка сутрин я дебнат папараци. "Най-накрая реших да покажа лицето си", спомня си тя. Наоми се появява публично с кралската си осанка, облечена във вечерна рокля на Dolce and Gabbana, изложена днес в музея "Виктория и Албърт", като дефилира смело пред камерите.

През 1988 г. тя се присъединява към група, която води кампания за еднакво заплащане на чернокожите модели. Оттогава расовото разнообразие завладява модните подиуми. На 54 години Наоми Кембъл продължава и днес да дефилира като модел, както наскоро се изяви за Burberry.

Изложбата завършва със съвети как да "ходим като Наоми" и подиум, на който да се упражняваме. Раменете назад, движете се според музиката, оставете ръцете си да се люлеят естествено и, разбира се: "Насочете погледа си към камерата!"