Децата и войната: Как българското училище ще посрещне украинските деца

16:17 | 15 март 2022 | Автор : Елза Тодорова 66 4948 Снимка: Булфото

До 20 хиляди деца от Украйна може да приеме образователната ни система без допълнителна организация, и до 100 хиляди - с допълнителна такава. Предвидено е тези до 20 хил. деца да влязат в детски градини и училища в паралелките, които съществуват, като за тях са осигурени допълнителни часове по български език за чужденци, а финансирането им е целево от МОН.

Отново в час

Виж още Министър Денков: Образователната система у нас може да поеме около 20 000 деца от Украйна

Дали това е достатъчно?

Цялата система на предучилищното и училищно образование - от ученици през родители, учители и директори трябва да бъде подготвена и организирана предварително, смята Рени Велчева - клиничен психолог и педагогически съветник в столичното 41. ОУ "Св. Патриарх Евтимий. И обяснява защо.

Но преди да стигнем дотам как децата ни ще посрещнат украинските си съученици, да започнем с това как трябва да говорим с тях за войната.

Трябва ли да чакаме децата да попитат за войната или трябва да им заговорим първи? И в крайна сметка, ако стигнем до разговора, какво да им кажем?

Рени Велчева: Важно е да следим за сигнали дали войната е тема за децата. Те не винаги го изразяват с думи. Може например да рисуват нещо, което наподобява насилие или война, или да играят на подобни неща, защото децата в предучилищна и начална училищна възраст опознават света чрез игри. Независимо дали е било формулирано като въпрос от тяхна страна или го показват чрез друго действие, ако смятаме, че темата за тях е актуална, може да ги заговорим по нея.

Важно е да бъдем внимателни, когато говорим по темата и да ги питаме допълнително какво ги интересува, кое разбират, кое - не. Ако са малки, може да не знаят какво значи думата "война" или "бежанец", да им обясним защо има такава война без да взимаме страна. Трябва да сме максимално обрани, но много точни и ясни, адекватни за тяхната възраст, било то малко дете или тийнейджър. С по-големите може да говорим с по-сложни изречения, но пак максимално ясно. Не мисля обаче, че трябва излишно да се тематизира въпроса пред децата, ако не виждаме индикация за това, че стават тревожни, имат необичайни действия, рисунки, игри, свързани с насилие, война и т.н.

Важно е да ограничаваме и новините за тях. В новинарските емисии се говори твърде много за това и децата могат да се натоварят, особено по-малките. Важно е и самите ние колко време обсъждаме с други възрастни тази тема пред децата.

Снимка: Getty Images

Както казахме, десетки хиляди деца, живели доскоро в Украйна, се очаква да попаднат в паралелки в български училища. Освен езиковата бариера, за която от МОН уверяват, че има достатъчно учители, които ще се включат в преодоляването ѝ, има и психологически моменти, за които според педагогическия съветник Рени Велчева трябва да се помисли много сериозно.

Скоро се очаква децата бежанци да са в детските градини и училищата у нас. Трябва ли да подготвим местните деца за това и как?

Рени Велчева: Много е важно при една такава планирана промяна, която ще се случи на институционално ниво, родители, деца, учители, директори, да бъдат подготвени да посрещнат децата бежанци, които са преживели травма и стрес от ужаса на войната, на бягството. Да приобщят в тази различна за тях културна, езикова и учебна среда, тези деца. Много е специфично какви прояви можем да очакваме, как ще се държат при сблъсъка им с новата среда. Тяхната базисна потребност от сигурност ще бъде задоволена в смисъла на това, че са в страна, където няма военен конфликт, но те ще носят травмата на преживяното, затова е много важно да бъдат подготвени всички педагогически специалисти в училище - учители, директори, училищни психолози, педагогически съветници, ресурсни учители, логопеди, слухово-речеви рехабилитатори и изобщо всички, при които тези деца ще попаднат в процеса на приобщаване в детските градини и училищата в България.

Този процес има основно две направления - едното е свързано с организация и провеждане на учебния процес на тези деца-бежанци по отношение на езиковата бариера, дали ще са достатъчни допълнителните часове по български език в училището и второ как ще бъде организиран учебният процес по средата на втори срок на учебната година за тях? Ще завършат ли с някакво свидетелство или удостоверение в зависимост от нормативната уредба. Второто ниво е за социализацията в училище и детска градина на децата - бежанци. На ниво психично здраве, социализация и адаптация те могат да имат потребност от специализирана подкрепа от психолози и педагогически съветници с адекватно образование по психология, които в училище или детска градина да не са подготвени за това на ниво, което е за психотерапия, например.

Ето защо смятам, че в тази посока на ниво МОН в подкрепа с Регионалните Управления на образованието в цялата страна, би трябвало да разработят План за действие с Координационен механизъм за детски градини и училища за психологическа подкрепа и насочване при необходимост в общността към служби и психотерапевти, говорещи езика. Има вече някои НПО и други, които са се обявили, но трябва да има ясна информация за насочване на ниво институции. На ниво училище и детска градина в този План би трябвало да има ясно посочени конкретни действия в дадени ситуации , за които да бъдат организирани обучения на директори, учители и училищни психолози и педагогически съветници. Няма как всички ние да сме всезнаещи и всеможещи пенкилери в системата на средното образование, особено и по отношение на бежанците. В тази нова ситуация децата-бежанци ще имат своите много специфични потребности, докато се адаптират в българска среда, да бъдат приобщени няма да е лесен процес и трябва всички да сме подготвени.

Наскоро колега ми препрати един интересен наръчник. Оказа се, че е от сайта на Върховния комисариат на ООН за бежанците - "Да преподаваме за бежанците. Указание за работа с деца и бежанци, преживели стрес и травми". Има и много образователни видеоклипове за даца на различна възраст. Те могат да бъдат полезни на ниво училище и детска градина за учителите, но трябва да има конкретни обучения, инструкции.

Снимка: Getty Images

А освен очакваната езикова бариера, чисто психологически децата ще преживяват постравматичен стрес, който трябва да бъде адекватно посрещнат от колеги - училищни психолози и педагогически съветници. Най-много време в клас с тези деца ще прекарват учителите. Те са хората, които имат по-широки наблюдения за това какво се случва с децата, какви са техните отношения. Ако има нещо необичайно, те трябва да могат да разпознават чисто клиничните признаци, с които да ни сигнализират и ние да работим с тях или да ги пренасочим към друг тип специалисти или подкрепа в самата общност. Затова, не само на ниво училище, но и на ниво общност и институции трябва да сме наясно какво правим. Това трябва, според мен, да е изключителен приоритет на МОН и регионалните инспекторати по образование в момента.

Виж още Хотелите у нас вече са осигурили 55 хиляди места за настаняване на бежанци

Реакциите по отношение на бежанците от Украйна у нас са в двете крайности. От една страна се наблюдава мощна вълна на подкрепа и солидарност, родители водят децата си да помагат при разпределянето на дарения за бежанци, други отварят домовете си за тях. Видяхме родители, които освобождават детската стая на децата си, за да я приготвят за семейство от Украйна. От друга страна, има хора, които не са склонни да приемат спокойно отделените 40 лева за българските хотелиери, настанали бежанки с техните деца.

Може ли този вербален сблъсък да доведе до конфликти сред децата?

Рени Велчева: Цялата тази ситуация се дискутира в общественото пространство сред всички българи. Както пандемията ни разделяше, така и войната в момента разделя хората на крайни мнения. Мисля, че не трябва да сме твърде крайни, а да разглеждаме проблема от много страни, включително и това, че преди да се случи тази война, имаше много групи българи с различни проблеми, които не се чувстваха подпомогнати достатъчно. От друга страна, войната отключи широка изява на съпричастност в целия свят, включително в България, което е добре. Но това ни кара да се замислим и над това какво правим за българите въобще, доколко помагаме на българите в нужда. Отделно не всички, които бягат от военния конфликт, ще се "възползват" от тези 40 лева. Гледайки го така, е несправедливо, но от друга страна е трудно да се поставим на тяхно място, да видим откъде идват, защо идват. Отделно чувам и за солидарност от страна руснаци, които имат имоти у нас и приютяват бежанци.

Много е важно това да не се коментира остро пред децата, според възрастта им те невинаги могат да го осмислят. В същото време това може да ги напрегне и да прехвърлят всичките тези наши мнения като родители върху средата си в училище, сред връстниците си. На по-големите ученици може да се пускат различни филмчета и материали от сайта на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България, за който вече споменахме. Има видеа за различни възрастови групи ученици, в които се обяснява какво е да си бежанец, какво е война, какво се случва с тези хора, каква травма точно преживяват. Важно е да намерим "златната среда" в това да можем да бъдем човеци и да се стараем в целия свят да допринесем повече за солидарността и за мира - най-вече той да се поддържа, защото е най-важен за човечеството.

Снимка: Getty Images

Хубаво е хората да могат да се изслушват, да уважават мнението на другия без да го налагат, защото в множеството гледни точки откриваме и общи неща, а истината се избистря. В това търсене хората успяват да общуват по-добре помежду си. Важно е общуването да е качествено и да е достатъчно уважително; да могат хората да споделят различните си мнения без да се нападат или това да води до вербална или физическа агресия; да уважат различните гледни точки, да се аргументират достатъчно разумно и обосновано в защита на своята теза, но и с приемане на чуждата; да знаят, че истината е някъде по средата и тя понякога се разкрива с времето.

След като има война, всички страни страдат. Жалко, че човечеството не е помъдряло дотам, че мирът да е висше благо и да го съхранява. Когато говорим на децата, все пак трябва да им казваме, че мирът е най-важното нещо и че то е базова потребност. Знаете, че в Пирамидата на Маслоу основна човешка потребност е сигурността. За хората в центъра на конфликта тази общочовешка потребност е нарушена. Те това търсят - сигурност. Ние я имаме. Въпросът е доколко я ценим.