17-11-2017 20-11-2018

Боб, ориз и леща – полезните храни, за които баба ви наистина е знаела най-добре

От имало едно време до някога в бъдещето – варивата никога няма да изчезнат от трапезата

09:25 | 11 декември 2021 | Автор : Надежда Христова 0 7932

Богата е българската национална кухня и всяко семейство има своя любима рецепта, предавана от майка на дъщеря и от баба на внучка. Но ако има едно емблематично ястие, което неизменно присъства не само на трапезата на всяко българско семейство, но и в народните приказки, то това е бобената чорба. И когато четем за къкрещото гърненце, ароматът на джоджен като че ли наистина гъделичка носовете ни.

И така, както всяка приказка започва с "Имало едно време", традициите в българската кухня могат да бъдат продължени, защото има ориз, боб и леща, които ще върнат на трапезата ви онзи вкус, който помните от своето детство. Те са произведени от "Крина" в България и всяко зрънце носи нещо безценно - спомен за миналото и вяра в бъдещето. Че онова, което е било, пак ще го бъде.

Първите сведения за отглеждането на боб у нас са от 16 век. Типичните български сортове, най-известният от които е Добруджански или по народному Добруджанка, имат не много едри зърна, но с изключителен вкус. Традициите в производството на боб достигнали пика си през 60-те години на миналия век, като по времето на социализма фасулът е култура, отглеждана основно в Северна България - в плодородната Добруджа, край Плевен и около Свищов. През 70-те и 80-те години са били засявани по 220 000 дка годишно и българският боб бил известен с вкусовите си качества в цяла Европа.

В началото на 90-те обаче производството намаляло наполовина, а десет години по-късно настъпил драстичен спад на посевите, като през 2014 г. останали засадени едва 8000 декара.

Напоследък обаче традиционният вкус се завръща на българската трапеза с боба на "Крина" от серията "Имало едно време". Вярно е, че традиционният ни сорт боб не е толкова бляскав като аржентинския, не е толкова бял като киргизстанския и не е толкова чист като египетския, но познавачите ще разпознаят типичните му вкусови качества, а приготвяйки традиционната боб чорба ще си припомнят вкуса от детството.

Неслучайно най-известният сорт леща в България се нарича "Наслада". Отглеждана в същите региони, както и бобът "Добруджанка", нейните зрънца са по-дребни, но с тънка люспа, а вкусът им отговоря напълно на името на сорта. С лещата на "Крина" може да приготвите любимите си ястия, рецептите за които са скътани в домашния тефтер още от баби и прабаби.

Още през далечния XIV в. по поречието на реките Марица и Тунджа - край Пазарджик, Пловдив и Стара Загора, работливите български стопани започнали отглеждането на ориз. Традиционните сортове за страната ни са среднозърнести, а системата за напояване е уникална- изградена е само в България - полетата се напояват под силата на гравитацията, без използването на специални помпи или други източници, ползващи невъзобновяема енергия. В златните си години - 80-те години на миналия век - с ориз били засявани по 250 000 дка годишно. Оризът на "Крина" също е произведен в златната Тракийска низина - край Пазарджик. С него може да приготвите от любимите си пълнени чушки, пиле с ориз и сармички до вкусния десерт "мляко с ориз".

Защо варивата са полезни?

Варивата са много популярна храна още от древността, защото отглеждането им не само не замърсява околната среда, а обогатява почвата и с това се намалява нуждата от използването на химически подобрители.

Те са един от най-достъпните като цена източници на растителни протеини на земята. Не случайно започваме с това. Например, лещата има два пъти повече протеини от така модерната през последните години в България киноа - 9 грама протеин има в 1/2 чаша сготвена леща и 4 грама в 1/2 чаша киноа.

Бобовите растения са полезни за сърцето, тъй като са богати на фибри, както и на значителни количества на витамини и минерали като желязо, цинк, фолат и магнезий. В същото време са бедни на мазнини и холестерол, и нисък гликемичен индекс. Затова и хората, които често консумират варива са по-слаби и с нормално кръвно налягане.

От Женска Коледа до Рождество Христово - какво трябва да има на трапезата

Празниците носят един особен дух, една особена магия, защото има повод семейството, близките да се съберат на една трапеза и разбира се, всеки един празник има своите обичаи и своите обреди. Декември е един от месеците с най-много дни, в които да бъдат приготвяни специални ястия. И в голяма част от тях варивата са главно действащо лице.

"Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща" - тази поговорка обединява първите три важни празника през последния месец от всяка година - дните на Света Великомъченица Варвара (наричан още Женска Коледа), Свети Сава и Свети Никола - 4,5 и 6 декември.

Света Варвара се почита като закрилница от шарката, затова и задължително блюдо за трапезата са различните ястия от варива, като лещена яхния. Вярва се, че сварените зърнени и бобови храни, както и питката, намазана с мед ще омилостивят старицата и ще предпазят децата. В Западна България нечетно число деца палят голям огън на кръстопът и варят в общ съд или по отделно леща, от която хапват по три зърна. В деня на Свети Сава пък се раздава помен за мъртвите и се приготвя никулденската трапеза. На нея освен хляба и рибата се поднасят постни сарми с ориз.

Според българската народна традиция на Игнажден започват родилните мъки на света Богородица. Затова и празникът е най-почитан в дните преди Рождество Христово. Вярва се, че какъвто е първият човек, преминал през прага на дома, такава ще е годината на това семейство. Затова и домакинята приготвя много старателно обредната трапеза. Тя задължително е от постни ястия. Готвят се сарми, които се варят заедно с жито и царевица, за да има берекет.

Разбира се, трапезата за Бъдни вечер трябва да бъде отрупана с най-много ястия, а приготвянето й е един от най-важните ритуали през годината за всяка домакиня. Като семеен празник Бъдни Вечер носи със себе си много спомени и традиции, а на масата задължително има нечетен брой постни ястия - традиция, съхранена и до днес. Сред тях са варено жито, боб яхния, сарми с ориз или булгур, пълнени чушки с фасул или ориз, пълнена тиква с боб, ошав и орехови ядки. Според народната вяра на трапезата трябва да има от всичко, което е произведено през годината, а колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Така от имало едно време до някога в бъдещето - ориз и варивата всъщност са храните, които никога няма да изчезнат от трапезата ни. Защото са неизменна част от традициите и вярата.

*Материалът съдържа продуктово позициониране.

ИЗБРАНО