Три пъти, когато реални събития поставиха под въпрос дали да има Оскари

Убийството на Мартин Лутър Кинг, покушението над Рейгън и инвазията в Ирак

Снимка: Getty Images

Три пъти, когато реални събития поставиха под въпрос дали да има Оскари

Убийството на Мартин Лутър Кинг, покушението над Рейгън и инвазията в Ирак

08:37 | 3 април 2022 4 6028 Снимка: Getty Images

Като шоу за награди, Оскарите са изградени върху присъщо самовглъбената представа, че това, което се случва в залата и кой прибира трофеите, е от съществено значение и трябва да бъде в центъра на вниманието на всички.

Понякога обаче световните събития хвърлят толкова голяма сянка, че не могат да бъдат пренебрегнати, пише Брайън Лоури в статия в CNN.

И докато холивудската максима е, че шоуто трябва да продължи, в няколко случая през годините събития от реалния свят се намесиха в церемонията по начин, който принуди организаторите да променят графика й, включително миналогодишното забавяне поради пандемията.

Войната в Украйна доминира в новинарските потоци и предизвика изявления за солидарност от страна на членовете на филмовата и телевизионната индустрия в навечерието на Оскарите.

През годините политиката и Оскарите вървят ръка за ръка и войната често е била част от фона, от Втората световна война - когато действителните статуетки са направени от гипс поради недостиг на метал - до Виетнам, също бурен период, и двете събития бяха отразени различно на церемониите.

И все пак по време на телевизионната ера три събития особено се открояват: убийството на Мартин Лутър Кинг през 1968 г., опитът за убийство на президента Роналд Рейгън през 1981 г. и началото на войната в Ирак през 2003 г.

В първите два случая наградите бяха отложени за кратко. (Оскарите бяха отложени още един път поради наводнението през 1938 г.)

1968: Убийството на Кинг

Убийството на иконата на гражданските права на 4 април стана дни преди церемонията, като няколко от тези, които трябваше да участват или бяха номинирани като Сидни Поатие, Луис Армстронг и Даян Карол - планираха да присъстват на погребението на Кинг на 9 април, деня след първоначалната дата на излъчване. Поатие участва в два от номинираните за най-добър филм през тази година, "В разгара на нощта" и "Познай кой идва на вечеря".

Embed from Getty Images

Тъй като нямало начин да стигнат до там навреме, Академията отложи церемонията от 8 април на 10 април и отмени Бала на губернатора. Тогавашният президент на организацията Грегъри Пек започна предаването, като отдаде почит на Кинг.

1981: Рейгън е прострелян

Embed from Getty Images

На 30 март 1981 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън е прострелян и ранен от Джон Хинкли-младши във Вашингтон, окръг Колумбия, когато се връща в лимузината си след ангажимент в хотел "Hilton Washington". Хинкли вярвал, че покушението ще впечатли актрисата Джоди Фостър, по която бил вманиачен. На 30 март трябвало да се проведат и Оскарите, но са отложени за ден по-късно.

Рейгън всъщност трябваше да открие церемонията със запис, направен в Белия дом, където говори за световния обхват на Оскарите и филмите. Много от присъстващите на наградите бяха много разстроени, тъй като познавали Рейгън от времето му като актьор и президент на Гилдията на екранните актьори.

Продуцентите в крайна сметка избрали да отложат наградите с един ден (Джони Карсън беше водещ през същата година), като писателят ветеран Бъз Кохан, който работи по шоуто, припомни 25 години по-късно пред "Hollywood Reporter": "Странно е, че самият Рейгън, казал на лекарите в операционната: "Моля, кажете ми, че всички сте републиканци". Решихме, че ако човекът, който беше прострелян, може да се пошегува с това, той ни е дал разрешение и ние да направим същото".

Тази стара поговорка "Шоуто трябва да продължи" изглежда маловажна сега", каза Карсън при откриването на телевизионното предаване и уточни че президентът е в "отлично състояние" и че именно "показал ясно изразено желание" продуцентите да използват обръщението му, което направил на запис.

"Филмът принадлежи на вечността", казал Рейгън, повтаряйки темата на шоуто през същата година, добавяйки в смях: "Аз самият завинаги бях хванат в капан в някакъв филм". Наградата през 1981 година за най-добра мъжка роля печели Робърт Де Ниро за "Разяреният бик", филм за живота на боксьора Джейк Ламота.

2003: Инвазията в Ирак

Режисьорът Майкъл Мур осъди американското нахлуване в Ирак, докато приемаше "Оскар" за най-добър документален филм на наградите "Оскар" през 2003 г.

САЩ нахлуха в Ирак дни преди провеждането на церемонията, разпалвайки дискусия дали наградите трябва да бъдат отложени. В навечерието на наградите продуцентът на Оскарите, Гил Кейтс каза пред "Los Angeles Times": "От 11-те предавания, които съм продуцирал, това е най-трудното, което съм правил".

"The Times" определи дните преди наградите като "една от най-странните и най-стресиращи седмици в историята на Оскарите". Шоуто продължи, но червеният килим беше премахнат заедно с временните трибуни, за да могат феновете да наблюдават пристигащите звезди.

Екшън по време на шоуто предизвика и Майкъл Мур, който прие Оскар за най-добър документален филм за "Боулинг за Колумбайн". Мур осъди войната - нарече президента Джордж Буш "фиктивен президент" и каза: "Засрамете се, г-н Буш", което предизвика освирквания от тълпата и доведе до бързото сваляне на режисьора от сцената.

Петнадесет години по-късно, получавайки наградата за цялостно постижение на наградите "Critics' Choice Documentary Awards", Мур се възползва от възможността да завърши речта си, насърчавайки хората да: "вдигнат камерата и да се борят с властта, да накарат гласът им да бъде чут". Той каза още: "Спрете тази безсмислена война!!".

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО