За връзката между хипертонията и определени храни има сеиозни научни доказателства, а при други влиянието се определя като вероятно. Какво да слагаме на масата, ако страдаме от високо артериално налягане, обяснява пред bolenzdrav.com доц. Веселка Дулева, началник на "Храни  и хранене" в Националния център по обществено здраве.

Положителен ефект върху намаляване на артериалното налягане оказва диета, богата на плодове и зеленчуци, полиненаситени мастни киселини, чийто източници са рибата и рибните масла, слънчогледовото, царевичното, соевото масло, храни с повече калий, пояснява доц. Дулева.

Не е установена връзка между приема на витамин Е и риска от сърдечносъдови заболявания. Съществуват обаче убедителни научни доказателства, че миристиновата (млечни продукти с висока масленост) и палмитиновата мастни (меса, колбаси, палмово, кокосово масло) киселини, трансмастните киселини (маргарини, хидрогенирани растителни масла), високия прием на натрий, затлъстяването и свръх консумацията на алкохол повишават риска от сърдечносъдови заболявания.

Научни доказателства определят като вероятна връзката между консумацията на полиненаситената алфа-линоленова мастна киселина (ядки, зелени листни зеленчуци, соево, ленено масло), олеинова киселина (маслини, зехтин), растителни влакнини, пълнозърнести храни, несолени ядки, фолат, растителни стероли и станоли и намаляване на риска за сърдечно-съдови заболявания. Съществува вероятност за повишаване на риска при консумация на богати на холестерол храни и нефилтрирано кафе.

Съществуват доказателства, както от изследвания с животни, така и от епидемиологични проучвания, клинични проследявания и мета-анализи, че ако с приема повече сол (натриев хлорид), се повишават и стойностите на артериалното налягане. При огранчаване на солта рискът за хипертония се намалява с 20%, сочат проучвания. Като цяло ефектът на понижаване на налягането при редукция на натриевия прием е по-голям при хората на средна възраст и по-възрастни, при хипертоници, диабетици, лица с хронични бъбречни заболявания. Промените в приема на сол влияят различно на всеки човек. Има обаче хипотеза, че хората, които са по-чувствителни към солта (и към натрия), са по-предразположени и към бъбречни проблеми или заболявания. Генетичните и диетични фактори също повлияват отговора на организма при намаляване на натриевия прием.

В България се консумира много сол - средно 10-15 г/ден – 2-3 чаени лъжички. Съществуват данни, които дават основание за обща препоръка да се намали консумацията на сол. В "Препоръки за здравословно хранене на населението в България" се посочва като оптимален дневен прием на натрий, съдържащ се в 5 г сол (около 1 чаена лъжичка). Това количество съответства и на препоръката на Световнат здрана организация. Институтът по медицина в САЩ, определя като адекватен дневен прием на сол от 3,8 г, като не препоръчва да се превишава дневен прием на сол от 5,75 г сол на ден.

Дори да внимаваме със солницата вкъщи, може неусетно да прекалим с количествата, ако ядем повече готови храни. Над 75% от консумираната на сол идва от индустриално преработените храни, затова в света се разработват стратегии за редукция на солта при производство на хранителни продукти.

Данни от проучвания доказват, че високият прием на калий с храната се свързва с намаляване на артериалното налягане. Това важи както за хипертониците, така и за хипотониците. По-добре е калия да се приема с храната, а не с хранителни добавки, съветва доц. Дулева. Той се съдържа в много плодове и зеленчуци като сушени кайсии, банани и др. Този минерал обаче не се препоръчва при хора с нарушена обмяна на калия, свързана с прием на медикаменти, диабет, бъбречни заболявания или тежки сърдечни нарушения. При тях има риск от поява на аритмии.

Умерена консумация на алкохол не вреди при хипертония. В подкрепа на това твърдение съществуват доказателства от извършени проучвания. Под умерена консумация се разбира до 2 напитки дневно при мъже и до 1 при жени и лица с ниско тегло. Една алкохолна напитка е равна на една бира (330-500 мл), чаша вино (150 мл) или 50 мл концентрат.

Вегетарианските режими на хранене се свързват с ниско артериално налягане. Прави впечатление, че в развитите страни, където хората с високо кръвно са много, вегетарианците са с подчертано по-ниски на налягането нива, отколкото невегетарианците. Вероятно не само липсата на месо в менюто, но и някои допълнителни особености от начина им на живот обясняват този ефект. Вегетарианците обикновено отделят време и за повече физическа активност. Приемат повече плодове и зеленчуци, които съдържат калий и влакнини (баластни вещества), пият умерено алкохол. Обикновено те са и по-слаби.

Може ли да се намали кръвното с диета?

Има редица проучвания в тази насока. В едно от тях, проведено в САЩ, доброволци са подложени на диета за овладяване на хипертонията. Менюто в нея е богато на плодове и зеленчуци, нискомаслени млечни продукти, пълнозърнести храни, пиле, риба, ядки. Мазнините са малко, ограничения има и за червените меса, сладкишите и напитки със захар. Това прави диетата богата на калий, магнезий, калций, влакнини, с умерено количество на белтък, с намалено съдържание на общи мазнини, наситени мазнини и холестерол. Всички участници осезаемо намалили систоличното си налягане (горна граница) средно с 5.5 mm Hg и диастоличното (долна граница) с 3.0 mm Hg в сравнение с други хора, които хапвали обичайното за средния американец меню. Лицата от втора изследвана група консумирали само повече плодове и зеленчуци, като също постигнали намаляване на кръвното си, макар и в по-ниска степен. Ефектът на прилаганите диетични режими върху артериалното налягане е наблюдаван още след първите две седмици на прилагане, поради което те се препоръчват при хипертоници. Има обаче и изключения, тези хранителни режими не са подходящи за хора с хронични бъбречни заболявания поради високото им съдържание на калий, фосфор и белтък.