Dir.bg
Мъдростите на Дънов: Чисти мисли за добро здраве
Известният български философ и основател на религиозно-философско учение, самоопределящо се като „езотерично християнство“ и окултизъм, Петър Дънов, наричан още наричан Учителя или Беинсá Дунó, казва в своите проповеди, че начинът на дишане, мислене и действие определя нашето физическо и душевно здраве.
В годините назад, когато е проповядвал на своите ученици и последователи, той е обръщал много сериозно внимание върху силата на мисълта и необходимостта от поддържане на чисти мисли в главата.
Затова и извежда на първо място зависимостта между здравето и мисълта – здравето зависи от мисълта на човека. Правилното отношение към природата, към хората, процесите и живота определя и здравословния статус. Според него хората, които си служат с манипулации и нечисти постъпки, подвеждат, лъжат и използват други хора, в определен етап от живота си се разболяват нелечимо, като обикновено това са годините, в които трябва да са най-здрави, за да се радват на децата си или да берат плодовете на своите усилия.
Особено ревностно Дънов защитава нуждата хората да имат правилно отношение към природата, към въздуха и земята, защото само тогава природата ще е с хората и ще се радват на здраве. Според него без правилно отношение към природата не може да има здраве. Той развива идеята, че един от начините да пазим мислите си чисти е да не допускаме подозрение и съмнение, и че хората са предразположени към недоверие и съмнение повече отколкото е необходимо
Едно от най-важните неща, на които учи учениците си, е никога да нямат мисли в главата, свързани само с богатство и пари, защото това ще ги разболее. Ако парите и богатството са за благородна или възвишена цел, която стига извън пределите на материалните нужди и желания, тогава ще има възможности за пари и богатства, и заедно с тях здраве, за да може да се изпълнят възвишените цели. И обрано, ако имаш мисли, свързани само с материалното, за да задоволиш битови и други физически нужди, тогава дори и да ти се дадат възможности за онова, което искаш, самите мечти без възвишена цел ще доведат до заболявания и болести.
Според Дънов мозъкът е свързан с мислите на човека, дробовете и сърцето – с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Така например, ако имате болки или просто слаби мускули и кости, според учението е време да се замислете над постъпките си и начинът по който ги определяте и дали не е време да станете по-добри с хората и външния свят като цяло.
Една от задачите на Петър Дънов е да научи хората да дишат правилно. Според него мнозина се гневят и нервират, защото не дишат правилно и така си причиняват много болести. Въпросът с дишането е застъпен и в източната философия и будизма. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма, а бавното и спокойно, плавно дишане дори може да помогне в случаи на главоболие или стомашни болки. Съветът му е при главоболие, например, да се правят сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12-19 упражнения за дишане, като умът трябва да бъде концентриран върху главоболието. За ефекта от правилното и дълбоко дишане показват и редица съвременни изследвания, които обвързват правилното кръвообращение с дълбокото и правилно дишане.
Изключително любопитство буди и прозрението на Дънов в онези далечни години, в които е живял, за бъдещето на медицината и лекарите. Той е виждал бъдещето им в това да образоват здравите хора как да пазят здравето си. Затова е учил учениците си да се лекуват, преди да са се разболели и да правят профилактика чрез природосъобразно хранене, чисти мисли и постъпки.
В годините назад, когато е проповядвал на своите ученици и последователи, той е обръщал много сериозно внимание върху силата на мисълта и необходимостта от поддържане на чисти мисли в главата.
Затова и извежда на първо място зависимостта между здравето и мисълта – здравето зависи от мисълта на човека. Правилното отношение към природата, към хората, процесите и живота определя и здравословния статус. Според него хората, които си служат с манипулации и нечисти постъпки, подвеждат, лъжат и използват други хора, в определен етап от живота си се разболяват нелечимо, като обикновено това са годините, в които трябва да са най-здрави, за да се радват на децата си или да берат плодовете на своите усилия.
Особено ревностно Дънов защитава нуждата хората да имат правилно отношение към природата, към въздуха и земята, защото само тогава природата ще е с хората и ще се радват на здраве. Според него без правилно отношение към природата не може да има здраве. Той развива идеята, че един от начините да пазим мислите си чисти е да не допускаме подозрение и съмнение, и че хората са предразположени към недоверие и съмнение повече отколкото е необходимо
Едно от най-важните неща, на които учи учениците си, е никога да нямат мисли в главата, свързани само с богатство и пари, защото това ще ги разболее. Ако парите и богатството са за благородна или възвишена цел, която стига извън пределите на материалните нужди и желания, тогава ще има възможности за пари и богатства, и заедно с тях здраве, за да може да се изпълнят възвишените цели. И обрано, ако имаш мисли, свързани само с материалното, за да задоволиш битови и други физически нужди, тогава дори и да ти се дадат възможности за онова, което искаш, самите мечти без възвишена цел ще доведат до заболявания и болести.
Според Дънов мозъкът е свързан с мислите на човека, дробовете и сърцето – с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Така например, ако имате болки или просто слаби мускули и кости, според учението е време да се замислете над постъпките си и начинът по който ги определяте и дали не е време да станете по-добри с хората и външния свят като цяло.
Една от задачите на Петър Дънов е да научи хората да дишат правилно. Според него мнозина се гневят и нервират, защото не дишат правилно и така си причиняват много болести. Въпросът с дишането е застъпен и в източната философия и будизма. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма, а бавното и спокойно, плавно дишане дори може да помогне в случаи на главоболие или стомашни болки. Съветът му е при главоболие, например, да се правят сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12-19 упражнения за дишане, като умът трябва да бъде концентриран върху главоболието. За ефекта от правилното и дълбоко дишане показват и редица съвременни изследвания, които обвързват правилното кръвообращение с дълбокото и правилно дишане.
Изключително любопитство буди и прозрението на Дънов в онези далечни години, в които е живял, за бъдещето на медицината и лекарите. Той е виждал бъдещето им в това да образоват здравите хора как да пазят здравето си. Затова е учил учениците си да се лекуват, преди да са се разболели и да правят профилактика чрез природосъобразно хранене, чисти мисли и постъпки.