Противно на клишетата за Америка, не всички американки извън Холивуд са дебели и грозни. По улиците могат да се видят милиони стройни, атлетични американски жени, с лъскави коси и прекрасни кожи – феи, не вещици. За грозните знаем, че похапват в „Макдоналдс”, пият втечнен холестерин, смесен със захарен сироп и дъвчат дъвка.

А хубавите? С какво например поддържат красотата си? А тези копринени кожи естествени ли са, или са изопнати от тайни хормони - като лицето на "Кашчей Безсмъртни" Мик Джагър? Разбирам, че в познанията ми за Америка липсват огромни блокове от културни артефакти. Решавам да ги попълня с помощтта на научен подход - анкети с местното население и изучаване на надеждна литература.

И красотата е с пари!

Почвам с литературата. Оказва се, че има няколко национални проучвания по въпроса за хубостта и козметичните мазила. Американките използват все по-малко грим, твърди едно от проучванията. Значи по-малко "мазане"! Новият идеал е съвършена кожа, без дефекти, а съответно и без нужда от маскиране. Това, научавам от второ и трето проучване, се постига с прилагането на сложни козметични стратегии и използването на интелигентни кремове, способни да изпращат ракети на Луната и да пренаписват софтуера на кожата.

Значи повече "мазане"! Но с какво?! Средностатистическата американка се маже с тонове продукти на "Неутрогена" и "Клиник" и други в тази ценова категория (около 30-40 долара на бурканче хубост), съобщава пето проучване. Това съветвали дерматолозите и това било достатъчно за постигането на съвършена кожа.

Чудя се дали да спра до тук и да ида да си купя „Неутрогени” и „Клиници”, но ме загризаха съмнения и не напразно. Задълбавайки се малко по-надълбоко, откривам и други четива за мазилата и хубостта. Те описват вълшебствата на „докторските” дерматологични серии, каквито ние в Европа си нямаме. Кремовете идват направо от епруветките в лабораториите и превръщат епидермиса направо в свила и коприна. Като продължавам да чета, с абсолютна отаденост към познавателния процес, научавам и за „Стривектин”, чудотворното подмладяващо средство, което премахва бръчки, свива пори и прецаква понятието „възраст”, като го изтрива от речника. Само за около 100 долара и нагоре на бурканче.

Тежката козметична артилерия от Космоса

Истинското козметично просветление идва, когато още по-езотерични четива ме вкарват в царството на НАСА (вярно виждате: Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство), откъдето произхожда тежката козметична артилерия на американската жена. Високо, някъде към седмото небе, се носи „Крем де ла мер”. Разработеният преди 40 години от учен на НАСА мехлем за тежки изгаряния, сега е едно от главните оръжия в борбата със старостта, грозотата и дефектната кожа - цената е около 250 долара.

"Абсолютната гаранция за младост и хубост - това трябва да е краят на пътя", казвам си аз. „Искаш ли да се пребориме, или със саби да се колиме?” подхвърлям ехидно на отражението си в огледалото, и му показвам едновременно среден пръст и миниатюрна проба „Де ла мер”. Но след като преспивам под слой „Де ла мер”, на сутринта ми се привижда, че отражението ми в огледалото сочи нова бръчка – със среден пръст. Подемат ме нови съмнения. Вече си знам колко ми куцат познанията за Америка. Това ли е всичко? Пътят към съвършената кожа наистина ли свършва с бурканче „Де ла мер”, или има още истини?

"Дерма... какво?"

Остава контактът с местното население? Решавам да разпитам съседката си Клер. Жената е класическа американска блондинка. Кожата й е като нагледно помагало за идеала, сигурно свети в тъмното – с перлен блясък, макар че Клер отдзавна е надхвърлила т. нар. "средна възраст". С каквото се маже Клер, това ще да е истината, си мисля. Но след това поглеждам към двете малки момченца, които пищят до стройните й крака, дечицата са нейни собствени – и те с кожа като на феите от приказките, хм, дано си нямаме работа с наследствени фактори.

„Клер”, казвам решително. „Много ти е мръсна косата, така де, с тия деца!” Правя пауза, Клер не трепва. „Но кожата ти е прекрасна, с какво се мажеш?”, питам завистливо и чакам. Клер настръхва като агент на „Сикрет сървис” на пост пред Белия дом, избутва ме към храсталака между къщите. Май обърках кода за местното население, мисля си панически, но в този миг Клер прошепва дискретно: „Микродермабразия, лазер – всеки месец, дермафилери, ботокс – периодично, след това няма нужа да купуваш нищо, само малко „Клиник” или „Неутрогена”.

*Текстът е публикуван тук >>