Людмил Дренски за въздушната йога и полета на душата: Йога не ти дава безсмъртие, но те прави по-гъвкав в бурята на живота
Никога не можех да се доверя само на помпозни приказки и лъжеучители, казва той, след като преминава през сериозни здравословни предизвикателства и намира хармония чрез практики като йога, медитация и мантра
Людмил Дренски е електроинженер, завършил магистратура по топло-и газоснабдяване, учил е богословие, работил е като проектант, и първият преподавател по въздушна йога в България, който в момента основно води практики по йога и курсове за учители, при това след момента, в който преди години краката му се парализират напълно заради недостиг на витамин В12.
"Йога се появи в живота ми, колкото случайно, толкова и закономерно в началото на 1994 г. Оттогава не съм спирал да живея с йога. Тя ме е подкрепяла и в леки, и в тежки моменти. За тези 20 години животът ме срещна с различни хора, поднесе ми всевъзможни предизвикателства, но през каквото и да преминавах, йога беше неотлъчно с мен. За мен тя е личната ми връзка с Божественото. Помага ми да го виждам, както в света наоколо, така и във всеки отделен човек. Тази връзка се усилва или намалява в зависимост от нашата практика и постоянство.
Моят първи учител беше Венцислав Евтимов. С времето задълбочих практиката и познанията си и това ме доведе до момента, в който почувствах необходимост да започна да споделям тази безгранична мъдрост и с другите. Радостен съм, когато успея да запаля интереса към йога в хората.
Едно от нещата, които разбрах е, че йога не ти дава безсмъртие, но те прави по-гъвкав в бурята на живота.
През 2012 година животът ми отправи своето предизвикателство - краката ми решиха, че имат нужда от почивка и постепенно спряха да изпълняват основната си функция - да се движат. Много съм им благодарен, защото те ми подариха идеята: "Ако забравиш да вървиш, научи се да летиш!". Така някак съвсем естествено и закономерно се роди... Въздушната йога.
Тя е мое любимо дете, моето лечение и споделено вдъхновение. Предизвикателствата в живота не спират, но с йога те са по-цветни и... забавни, така че: Приветствам ви, предизвикателства! Дипломиран йога инструктор съм, със завършено 2-годишно обучение в курс за следдипломна квалификация за йога инструктори към НСА.".
Какво още споделя Людмил Дренски, как се справя с предизвикателства и кои са най-важните уроци, когато откриваме себе си, вижте в интервюто му за Life.
Кога и как открихте йогата?
- Йога се появи в живота ми колкото случайно, толкова и закономерно. От съвсем малък съм спортист. Тренирах академично гребане преди казармата. След нея бях студент в Технически университет. По време на първи курс ходех редовно на фитнес. Тогава бяха по-сложни времена с фитнеса. Пътувах, сменях транспорти за да отида. Правех го всеки ден. Един ден се прибрах от фитнес и по телевизията даваха интервю с Венцислав Ефтимов. Той представяше преиздаването на неговата книга за йога. Заслушах се, но тъй като в семейството нямам никаква история с йога ми се стори доста странно и предизвикателно. Сякаш нещо се събуди в мен и следобед отидох с автобуса до площад "Славейков". Купих си книгата и започнах да чета. Това ми "отвя" главата. Толкова много ми хареса. След ден бях сигурен, че искам да го правя завинаги. Това беше в далечната 1994 година.
Закономерното е не това, че съм бил спортист преди това, а това, че се събуди историята на душата. Някъде в нея е лежала историята с йога. Инак няма логично обяснение как може да приемеш нещо в живота си само за ден при условия, че преди това никога не си го чувал.
Как разбрахте, че въздушната йога е вашият начин за успокояване на ума и трениране на тялото?
- През 2012 година, след като получих частична пареза на краката. След като бях стоял в болница по време на 1 месец и ме бяха изследвали. След като живота ми се прекатури и вече си бях у дома, трябваше да продължа напред. Някак не можех да повярвам, че вървя трудно. Всеки ден си мислех, че утре ще се събудя и това е било лош сън. Засега не съм се събудил. Но и съня не е лош вече.
Тогава закачих люлката си за въздушна йога у дома в хола. Бях си я купил "случайно" няколко месеца преди това. Започнах да правя упражнения с нея. Тя ми помагаше за органичните движения. Започна да става за мен най-добрият помощник в практиката. В продължение на няколко години преди това преподавах хата йога и тогава реших, че това е толкова хубаво, че трябва да се предложи на всички в групови занимания. В България нямаше история на групови занимания по Въздушна йога и трябваше да започна. Беше несигурно, но с времето и опита станах по добър в това. Започнах да модифицирам първоначалната практика. Сега вече практиките са много балансирани. Вече има и много други преподаватели
С какво въздушната йога е по-различна от останалите йога практики
- На първо място с това, че се използват люлки за въздушна йога. Те подпомагат практиката и дава друга алтернатива. Освен това при въздушната йога има моменти на увисване, които са понякога в обърнати пози или пози в нормална позиция на тялото. При тези моменти гравитацията ни помага за по добро разтягане. Нормално каквото и да правим, когато сме на земя, гравитацията ни притиска към пода, а тук тя ни тегли към пода и ни разтяга и отваря междупрешленни и ставни пространства.
Инак една практика с люлка би мога да бъде йога практика, ако в нея има настроение за йога. Ако преподавателят или практикуващият има своя йога практика и то различна от люлката. Ако той няма йога практика, то тя е един добър стречинг.
Обикновено човек се увлича по духовни практики след лично изпитание, как беше при вас
- Всъщност аз си мисля, че човек се увлича по духовни практики, когато душата му проговори и напомни за себе си. Когато душата му каже "Ти си духовно същество в тяло, а не тяло, което има душа." Тогава и се обръщаш към литература или хора, които са минали по този път.
При мен беше просто и логично. От момента в който се срещнах с йога, започнах да чета литература свързана с духовни практики. Йога литература, Петър Дънов, учих две години богословие в СУ. Бях чел за духовните учители, духовните наставници, но все не срещах такъв, който да ми вдъхне доверие. Все пак в духовните практики има и голям бизнес. Аз исках истински човек. Тогава и срещнах Свами Тиртха. Колкото случайно толкова и закономерно. Видя ми се толкова истински и ответен човек. Говореше дълбоки духовни истини с толкова лекота и често хумор. От тогава гледам да съм около него винаги, когато мога.
Много хора бъркат Мантра и Молитва, каква е разликата?
- Мантрата в повечето случаи е възхвала на божественото творение, на твореца или на процеса на духовно осъзнаване. Молитвата е насочена към резултата от нея. Дори да се молиш за най-прекрасните и възвишение неща, то тя търси резултат. Мантрата прави връзката, а молитвата търси резултата. И двете са необходими в нашия път.
Вие сте се сблъскали с тежка диагноза, но успявате да надвиете болести и ограничения, как го постигате?
- В живота си се сблъсках с няколко предизвикателства. Всичките влизат в графата: "Да не дава Господ", но те се случиха. Йога ми помогна да премина през тях без да загубя вярата си и да обвиня твореца. Всъщност йога не ни подсигурява безсмъртие, а ни дава по-съзнателно преминаване през живота с всичките му предизвикателства.
Аз как преминах през моите? Просто не спирах. И за миг не съм си помислил да спра. Как? Не знам. Може би ми е такава природата.
В Бхгавад Гита, Арджуна иска да не се бие. Чувства се миг на отчаяние. Тогава той се обръща към Кришна за помощ и съвет. И Кришна да не мислите, че му казва "О, приятел" не се бий. Ти си прав. Ще плачем заедно в слабост." Не, Кришна му казва: "Твоят дълг на воин е да се биеш и не може да не се биеш. Разбира се, за да го убеди той му разказва за цялото творение и Арджуна сам решава, че трябва да се бие.
Нима всеки ден ние не сме Арджуна. Нима всеки ден не искаме да не участваме в тази битка. Понякога има по-тежки битки. Това са болестите.
Всички сме Арждуна и трябва да продължаваме. Ето така го постигнах. Дори не съм го постигал. То се случи.
Вие сте инженер по професия, практична професия, кога и как разбрахте за себе си, че трябва да се обърнете към себе си, към духовното?
- Така е. Аз съм инженер и то практикуващ електроинженер. Дори имам и втора магистратура и то пак инженерна. Всъщност това ме направи практичен.
Никога не можех да се доверя само на помпозни приказки и лъжеучители. Мислех, проверявах в ума си.
Сякаш решаваш задача. Но това е само докато не срещнеш подходящия човек. Тогава цялата математика изчезва и остава само доверие. Тогава виждаш отвъд логиката. Така, че за мен е съвсем естествено. Няма как да ме убеди някой, че този материален свят е създаден от деленето на две клетки, които случайно са се самоосъзнали. Това на мен ми звучи като нелепица. Трябва да има много повече неща, които са скрити зад слой шум. И тези скрити неща ме вълнуват.
Пътувате много, разкажете за едно ваше пътуване, което преобръща живота ви, което ще помните?
- Ще ви разкажа за две пътувания, които преобърнаха живота ми. Едното е от София до ... София. Една сутрин с моя приятел Слави отидохме на беседа със Свами Тиртха. След това се прибрах у дома и казах на жена ми: "Не знам дали е нормално, но аз този мъж го обичам" ( За Свами Тиртха става дума). Всъщност това беше и е духовна обич и доверие.
Другото пътуване беше до едно свещено място в Индия, където получих инициация и това някак ме промени. Разбира се, не с магическа пръчка, но във времето. И няма да е изненада, но пак бяхме със Свами Тиртха.
НАЙ
В навечерието на 34-ия си рожден ден Григор Димитров се появи публично с новата си приятелка
Годеницата на Безос събра куп мадами на моминското си парти в Париж
Дожа Кет стана жертва на хирургическa интервенция (снимки)
Мария Шамбурова е новата носителка на титлата "Царица Роза"
Кристина Апългейт: Вече не излизам от дома си
В навечерието на 34-ия си рожден ден Григор Димитров се появи публично с новата си приятелка
Годеницата на Безос събра куп мадами на моминското си парти в Париж
Кристина Апългейт: Вече не излизам от дома си
Опасен ли е половият контакт по време на бременност?
Личното богатство на Чарлз Трети е нараснало до 640 милиона лири