Умберто Еко е роден през 1932 година в град Алесандрия в северозападната част на Италия.

Самият Еко казваше за себе си, че е философ, който пише романи само през уикендите.

Умберто Еко печели световна известност с "Името на розата", "Махалото на Фуко", ”Пражкото гробище”.

Последният му роман "Нулев брой" излезе миналата година, припомнят от БНР.

Известен е с академичните си трудове и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория, а наред с това пише и детски книги, предаде bTV.

Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”.

Младият Умберто бива възпитан в католически училища. Следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет. През 1956 г. публикува първата си книга „Естетиката на Тома Аквински”, която е разширен вариант на докторантурата му. По същото време Еко изоставя католицизма.

„Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота”, казва Еко.

От 1956 до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. По същото време чете лекции в Торинския унивеситет. През 1959 г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката.

В трактатът „Отворената творба” от 1962 г. излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.

„На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга, не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава”, пише Еко в уебсайта си.

През 1963 г. Еко се присъединява към „Gruppo 63" – италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. 

През 1975 г. става професор в Болонския университет и публикува „Теория на семиотиката”.

В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с „Името на розата” от 1980 г. става известен извън академичните среди. Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни теории на Еко, през 1986 г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.

Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на Юнеско.

Еко е женен от 1962 г. за германската изкуствоведка Ренате Еко, с която имат син и дъщеря. В последните години на живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини.