17-11-2017 20-11-2018

40 години по-късно: Как "Kill ‘Em All" роди траш метъла

Какво стои зад всяка от песните на легендарната група Metallica

12:36 | 23 юли 2023 | Автор : Катрин Ди 42 7867 Снимка: ANIMATO MUSIC / UMG

Дебютният албум на Metallicа е събитие в световната рок и метъл музика. Познат на повечето хора с песента "Seek & Destroy", той е "гласът" на всички онези гневни тийнейджъри, които имат нужда от отдушник за този свой гняв. Дори 40 години по-късно той продължава да се слуша от метъл феновете по света.

Още по темата

"Нека музиката разсее напрежението": Златната ера на хип-хопа

Групата е създадена в края на 1981 г. в Лос Анджелис от барабаниста Ларс Улрих, който пуска обява във вестник. Джеймс Хетфийлд и Хю Танър са първите одобрени членове, а по-късно, когато бандата вече е официално формирана, Дейв Мъстейн също се присъединява. Идеята зад името Metallica идва от Рон Куинтана - приятел на Улрих.

Снимка: Getty Images

През 1982 г. записват демото "No Life 'til Leather", след което бандата минава през редица премеждия. Тя заминава за Ню Йорк, за да запише дебютния си албум, чието име е трябвало да бъде "Metal Up Your Ass". По време на една от сесиите Дейв Мъстейн е уволнен заради своите зависимости от алкохол и наркотици и е заменен с Кърк Хамет. Известно време Мъстейн открито презира Хамет и го обижда, че му е отнел работата. Дори в албума на "Megadeth" - "Killing Is My Business...and Business Is Good!" нарочно включва песента "Mechanix", която първоначално пише, докато е в Metallica и която в последствие е променена и преименувана на "The Four Horsemen".

Заради конфликти със звукозаписната компания и дистрибутори, бандата решава да даде ново име на албумът, който познаваме днес - "Kill "Em All".

Това, което го отличава от много други, е не само комбинацията на различни поджанрове на рока, но и рифовете, които са най-добрата част от всяка песен, тъй като те предизвикват повече емоция от думите. Текстовете не са нещо особено, но и не им е необходимо да бъдат. Идеята е да предадат грубата емоция на гняв, който се постига най-ефективно чрез кратки и директни фази, без голямо количество метафори.

Всяка песен има история зад себе си и тези в "Kill 'Em All" не са по-различни...

"Hit The Lights":

Песента започва с нарастващо напрежение и шум, а после с фразата, която идеално описва Metallicа: "No life 'til leather, we're gonna kick some ass tonight." (в превод: "Тази вечер ще сритаме нечий задник").

Ларс Улрих казва, че целият албум наподобява съюз между два типа песни - старите проекти на Джеймс Хетфийлд и неговите. Музикалните сесии също не са били нещо особено. Metallica не са сядали да мислят песните си. Всеки "хвърлял" различни идеи, които се комбинирали, докато не се получи нещо хубаво. Това в никакъв случай не значи, че не са влагали професионализъм, по-скоро са обичали спонтанностите, смесени с бунтарско чувство.

"The Four Horsemen":

Феновете на бандата познават добре тази песен, с дълбок текст, свързан със смъртта. А сега си представете какво щеше да е, ако това бе заменено с повърхностни метафори за полов акт. Да, това е била първоначалната идея на китариста Дейв Мъстейн. Останалата част от групата отхвърля предложението му, защото не искат изкуството им да е повърхностно или да прилича на останалите групи по онова време. Първото име на песента е "Mechanix", а когато Дейв напуска Metallica решава да публикува песента, така както той си я е представял.

"Motorbreath":

Това определено е една от най-недооценените песни от дискографията на групата. Песента започва с епично соло на барабани и може да се каже, че е ода за живота на rock'n'roll звездите. Това отново е "рециклирана" идея на Хетфийлд и въпреки приликите, както в стила, така и в заглавието, това не е песен в чест на влиянието им от Motörhead, а просто съвпадение.

"Jump In The Fire":

Това е вторият сингъл от "Kill 'Em All" (след "Whiplash"), който отново е идея на Дейв Мъстейн, макар и малко променена отново заради първоначалният сексуален замисъл, но Ларс казва, че той винаги е бил уверен, социален, с "готина прическа" и винаги обект на женско внимание. Някак иронично е как първата песен с подобен замисъл става сингъл за смъртта, а втората - със сатанинска тематика. Въпреки различните подходи, членовете на Metallica не са спорили относно песните, защото не са имали толкова възможности и опции. Сега, когато са на върха и са по-опитни, им се случва да имат някое друго разногласие, но причината е, че всеки път мислят, че могат да направят едно нещо още по-добро.

"(Anesthesia) - Pulling Teeth":

Ако трябва да опишем тази песен с едно изречение, то ще е: соло на бас, с готино заглавие. Това е, никой не "дърпа" ничии зъби. Вече ще е друг въпрос, ако вие го правите, докато слушате това парче.

Когато Клиф Бъртън става басист на Metallica, успява да вдигне музикалното ниво на групата със своите познания. Записва своето бас соло в отделна стая, съвсем сам, докато на долния етаж останалите се опитват да нагласят звука. А след като успява да запише всичко както трябва, 15-20 минути по-късно отново иска да е сам - този път, за да изпуши една цигара и да изпие една бира на спокойствие.

"Whiplash":

Един от хитовете на Меtallica и песента, която направи траш метъла световно известен. Разбира се, че има групи преди тях, които са свирили в този поджанр, но "Metallica" са тези, които първи се прочуват с него и правят революция.

Снимка: Getty Images

Самите членове, обаче, казват, че не е имало нищо по-особено зад създаването на тази песен. Единствено са се стремели да направят ритъмът колкото се може по-бърз и в същото време текстът да има смисъл. Влиянието ѝ пък идва от метъл групата Venom, които взимат енергията и скоростта от творчеството на Motörhead, но им придават по-хевиметъл звучене.

"Phantom Lord":

В това парче, написано от Джеймс, Ларс и Дейв личат всички влияния на групата. Тук те решават да подражават на англичаните, в чиято рок музика винаги има две отличаващи се китари, за разлика от американската, където и една стига. Ако човек се заслуша по-внимателно, може да разпознае "тежестта" от групи като: Diamond Head, Motörhead, Iron Maiden, Judas Priest, Saxon и Tygers Of Pan Tang.

"No Remorse":

Това е едно от трите парчета, които не попада в демото "No Life "Til Leather" (заедно с "Whiplash" и "Anesthesia"). Тя е една от онези песни, които по чудо се получават почти от раз и корекциите са дребни, поне според членовете на групата. Процесът за нейното писане е инстинктивен, без конкретен план. Много често именно тези произведения са сред най-добрите.

"Seek & Destroy":

Със сигурност, когато някой чуе името Metallica, то "Seek & Destroy", е сред първите три песни, за които се сеща. Този китарен риф на Хетфийлд не може да се сбърка, а чуе ли се на концерт, бар или дори на улицата, вятърните мелници и въздушните китари са гарантирани.

Първоначално песента е съдържала рифове и два куплета, написани от Хетфийлд. По онова време той и останалите слушат групата "Mercyful Fate", чийто стил се състои в динамиката от емоции и темпо. Вдъхновени от това, Metallica решават да направят същото със "Seek & Destroy" в опит да я направят по-добра.

След 40 години парчето все още е класика, макар членовете на Metallica никога да не са смятали, че ще се превърне в такава. От началото на своята кариера, те третират всяка песен еднакво и смятат, че никоя не е по-добра от предходната в съответния албум. Освен това, за разлика от други изпълнители, те не правят селекция на най-добрите песни, които да включат в албум. Ако в един от тях има 10, значи в действителност само толкова са написали.

"Metal Militia":

Музикално това е епичен вълнуващ финал, но отново текстът не е нещо особено, даже тук се намират клишета от онова време, които Metallica гледат да избягват. Като цяло техният жанр не се е характеризирал с поетични или дълбоки текстове. Бил е важен инструменталът, а текстът е там, колкото да се пее нещо. Групата бързо успява да се измъкне от клишето и да не повтаря грешката си.

"Kill 'Em All" може да се нарече "гаражният албум" на Metallica - първият с песни, в които не е вложен толкова замисъл, но който все пак им отваря врати към големите сцени. С всеки следващ албум те надграждат и предлагат нещо различно.

Важно е да споменем, че Metallica е една от първите известни западни групи, които правят концерт в България. 90-те години у нас, са време на коренна промяна на управление, култура и начин на живот. Затова концертът на групата през 1999 г. е толкова специален, а стадионът в Пловдив се пука по шевовете. Градът е разтърсен, камъни и плочки подскачат, а всички онези млади хора, които са слушали бандата въпреки забраната, изживяха своята мечта.

Metallica е сред най-влиятелните и известни метъл групи в света. Също така е и една от най-любимите на българските почитатели на този жанр. "Kill 'Em All" е албумът, който даде истинското начало на кариерата им. Дори и след 40 години може да го чуете ясно от слушалките на някой тийнейджър, а за вече порасналите няма какво да се коментира. Те никога не са спирали да го слушат, и сигурно след още 40 години "Kill 'Em All" няма да изгуби своята сила да бъде "гласът" на младежкия бунт.