Димитър Рачков - сериозно смешното перпетуум мобиле на 50
Актьорът с неописуема енергия, си намазал очите с виетнамско чудо заради роля
Едно актьорище, бижу на този небосклон има хубав юбилей днес - застава на попрището жизнено в средата. Димитър Рачков навършва 50 години, и макар да е национално известен с телевизионни прояви и като комик, талантът му, особено за сцена, а и за кино, е необятен, рядък, световен. Харесват го режисьори като Александър Морфов, Лилия Абаджиева. Бил е Себастиан в неговия спектакъл "Бурята" и Хорацио в нейния "Хамлет", например. Също така Яго в "Отело" и Вертер в "Страданията на младия Вертер", отново на Абаджиева.
Преди няколко години участва в "Българска рапсодия" на режисьора Иван Ничев, а наскоро и в "Голата истина за група Жигули" на Виктор Божинов.
А Маги Халваджиян къде на шега, къде не, е казвал, че Рачков струва 1 млн. долара, ако някой иска да направи трансфер и да го вземе от тв редиците му. Виждали сме Рачков в различни формати на малкия екран, а от една седмица той е водещ на "С Рачков всичко е възможно". Хуморът трябва да бъде приеман сериозно, както казваше Тери Пратчет, и за готината комедия си трябват баш майстори. Не е никак проста задача, както и това да разчувстваш публиката.
И тъй като през годините, и зрители, и някои медии, се вълнуваха до безобразие от любовната му история с Мария Игнатова и ги събираха и разделяха през час, а сега в известна степен се интересуват и от новата му любима, Анита, може би е интересно да надникнем през рамото му за по-малко известни негови моменти в живота и работата.
След като напусна Народния театър, той участваше в два театрални спектакъла на трупа "Мелпомена" - "Вражалец", за който се извиваха километрични опашки за билети, и "Благородния испанец", постановка на Велко Кънев.
Димитър Рачков е роден на 18 септември 1972 година в Бургас в семейството на Станка и Минко Рачкови. Казва, че е бил сериозен и послушен като малък, и че е благодарен на майка си и баща си за хубавото детство и за това, че са го изслушвали. Талантът му откриват още в първи клас в драматичната студия към пионерския дом в Бургас, с ръководител вече покойния режисьор Димитър Еленов.
Преди време Рачков разказа: "Знам, че хората са свикнали да виждат Рачков, който подскача. Рядко съм имал подобни възможности, като в "Българска рапсодия". Един такъв шанс беше участието ми в "Отело" на Лили Абаджиева, където играех Яго. Благодарен съм за всички комплименти, които съм получавал в живота си, но много скъпи ми бяха тези на Крикор Азарян и Захари Бахаров след премиерата. Радваха се, че правя нещо по-различно. Захари ми каза: "Гледах хората в публиката в първото ти появяване как се усмихнаха и когато заговори, усмивките им изстинаха". Запомнил съм тези хубав думи".
Фитнес на сцената
Преди да се оттегли от трупата на Народния театър, в която е бил 11 години, е играл в над 20 представления месечно, в 8-9 заглавия. Напуска в полза на телевизията.
"За мен халтура е, когато си несериозен към своята работа. И нямаш отношение. Когато гледаш да претупаш нещата. Има я в киното, театъра, телевизията. Колкото и нескромно да звучи, не съм се отнасял халтураджийски, или поне така аз си мисля, към нито едно от нещата, с които се занимавам. Било в телевизия, било на частно парти. И там си чета сценария, подготвям се, репетирам", споделял е той през годините.
Преди време битуваше мита, че сваля по 2 кг в постановката "Вражалец" на театър "Мелпомена", защото и там е неудържим. "Преувеличават. Някакъв грамаж свалям. 500-600 грама. Натурата ми е такава. Питат ме дали тренирам - не. Загрявам малко. Защото съм имал случай да се сецна на сцената. Веднъж в "Ръгби" на Съни Сънински, в началото на постановката, при едно рязко изправяне се сецнах зверски. А предстоеше скачане, бягане. Как съм го изиграл не помня. Аз направо си се сгънах на 90 градуса и така довърших представлението. Може хората да си помислили, че съм се трансформирал в Ричард III. Пет-шест дни бях на инжекции след това".
"Благородния испанец"
Снимка: Театър МелпоменаЧесто се подлютява - вътрешно и външно
Във "Вражалец" героят му похапва в един момент на сцената и от екипа понякога му правят номера, както и това, че не знае какво точно ще му сервират - попара, агнешко или пилешко.
"Вражалец"
Снимка: Театър Мелпомена"В началото ям една попара и веднъж ми бяха сложили толкова люто вътре, а аз нали съм в роля, хапвам две бързи лъжици. Първата естествено не съм я усетил и по едно време устата ми пламва. Очите червени, вода рукна от мен. Беше неописуемо люто и аз не можех да продължа. Въпреки това ми стана смешно, а и ги гледам колегите зад кулисите как се превиват от смях".
И друг път се е подлютявал, но външно, в постановката "Албена" в Сливенския театър с режисьор Димитър Еленов. Рачков играл Гунчо Митин. Имал монолог, за който режисьора му казал, че е добре да пусне една сълза. "Но на мен сълзи не ми идват. На репетициите си мисля кофти неща, да предизвикам плач... Не става и не става. Един ден взимам виетнамско чудо и се намазах под очите. Като рукнаха тези сълзи... Явно съм сложил повече, защото потече и секрет от носа. Бърша се в пуловера, бърша, то не спира. Малко пресолих манджата", спомня си той.
Еленов обаче бил доволен и казал: "Ето това исках!". Но на едно от следващите представления обаче надушил с какви средства се случва този хубав драматичен момент.
Със Зуека в "Като две капки вода"
Снимки: БулфотоМладост
Когато бил студент, в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков, Рачков бил известен с това, че се концентрира блъскайки се в декора, както често го занасяли колегите. В онези години му се е налагало и да работи.
"Работех като сервитьор в Бургас през летата като студент. Това е много трудна работа. През онези мътни години се е случвало да сервирам и на дебеловрати. Веднъж разлях супата на един и вече си мислех какво ли ще се случи с мен, но той пък не направи проблем. Явно и между тях се случва да има свестни. По време на казармата в полагаем отпуск се хванах като общ работник на стадион "Нефтохимик". Срамна работа няма, трябваха ми пари, преди да отида във ВИТИЗ. И един приятел ми каза, че търсят хора. Отивам сутринта, гледам 200 човека и шефът на обекта избира и посочва измежду тях "ти", "ти" и "ти!". И все на едри и високи се спира. Отивам на втория ден, пак така. На третия ден случайно срещам на улицата този човек. Отидох при него и му се представих: "Казвам се Димитър Рачков, моля ви да ме вземете на работа за няколко дни. Може да не съм от най-високите и здрави мъже, но съм жилав и работлив и няма да ви подведа. И той ме нае на изключително приятната работа да пренасям бетон и да правя дренаж на стадиона с 20 кг чук", спомни си преди време актьорът, прочул се с образи като Жоро Бекъма, Ники Пънчев и други.
ЧРД
Според някои запознати, Рачков получава невероятно висок хонорар за работата си в телевизията и за него не е проблем да заведе с 27 години по-младата си любима Анита на далечно и екзотично място за рождения си ден. От друга страна за такъв юбилей се събират близки и приятели и най-вероятно ще празнува с тях. По традиция къщата му в Твърдица се пука по шевовете от компании за важни тържества.
В първите дни на тази година стана ясно, че от баницата късметите му били сватба и дете. Той коментира това с думите, че нито се е сгодявал, нито женил до момента. Но е горд татко на Димитър Рачков-младши, който е вече почти на 16 години.
Сред останалите "страсти" на актьора са лова и отглеждането на птици. Като малък имал гълъби, има и немска овчарка Вонг и казват, една от мечтите му е да има къща с две немски овчарки, папагали и гълъби.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}