Джеймс Артър: Стигнах дотук благодарение на заслугите си
Дали е жертва, която търси спасение, или спасител, който сам се нуждае от изцеление той сякаш се въплъщава в и двете роли. И ги превръща в музика
В света на музиката често виждаме блясъка, аплодисментите и наградите. Но зад завесата немалко артисти крият болезнени истории, белязали както живота им, така и творчеството им.
Джеймс Артър е един от онези изпълнители, чийто глас носи не просто талант, а тежестта на години емоционални битки, семейни сътресения и лични кризи. Неговата история е още едно доказателство, че понякога най-чувствителните души са принудени да станат най-устойчивите, за да оцелеят, да пеят и да бъдат чути.
"Не съм сигурна дали ще се справиш с чудовището, наречено шоубизнес, щом веднъж влезеш в него" - с тези думи Никол Шерцингер, ментор в X Factor за 2012 г., се обръща към тогава 24-годишния Джеймс.
И може би именно в този момент думите й звучат като предупреждение, което идва точно навреме. През целия сезон на музикалното предаване Артър изглежда като най-тъжният човек, който публиката е виждала.
Той не иска да се връща в квартирата, която не може да си позволи, и мечтае единствено да изпълнява безупречни поп-рок версии на всичко - от "Can't Take My Eyes Off You" на Франки Вали до "Sexy and I Know It" на LMFAO. Дори когато печели шоуто и колегите му се хвърлят върху него да отпразнуват победата, на лицето му се появява само една кратка усмивка. Винаги сърдитият и срамежлив певец обаче намира сили да издържи повече, отколкото Шерцингер и зрителите са очаквали.
Сега, вече на 37 години, очите на Джеймс продължават да сияят със същата интензивност, каквато имаха, когато беше на 24. Все така спокоен и тих, той споделя пред Independent: "Мисля, че съм много, много чувствителен човек. Но е имало моменти, в които съм бил твърд с хората. Бих се определил най-добре като устойчив."
Джеймс Артър, 2012 г.
Снимка: Getty ImagesЕмоционалността си отдава на своя астрален знак - Риби. "Те са твърде чувствителни, тихи и..., както вече споменах, емоционални." Но Джеймс вярва, че не само зодията определя характера му.
Преди години е диагностициран със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. "Понякога се намирам между реалността и фантазията", признава. "Сам съм и независим." Споделя, че има дълбоки проблеми с изоставянето и дълго време се е чувствал така. "При мен чувствата са крайни", допълва.
Израснал на брега на Северен Йоркшир, Великобритания, Джеймс прекарва детството си без баща и в скромна къща с две спални, заедно с майка си, братята и сестрите си. След време майка му започва връзка с нов мъж, който получава предложение за работа в Бахрейн. Семейството се мести в опит да започне по-добър живот. "Когато съучениците ми разбраха, че заминавам за Бахрейн, ме подиграваха, че отивам в пустинята да яздя камили. Нямаха представа колко дълбоко това приключение ще оформи възпитанието и израстването ми."
В новото училище Джеймс получава специално внимание - езикът му е чужд и му е нужна помощ, за да се впише. Години по-късно обаче майка му се разделя с партньора си и семейството се връща обратно във Великобритания. Тогава Джеймс се чувства напълно отчужден сред съучениците си.
"Живеех на място, където преобладаваха бели хора, и всички те бяха много задружни. Всеки път, когато виждах някаква форма на расизъм, това ме засягаше дълбоко. Имах приятели с различен произход - цветнокожи, мюсюлмани - и в Североизтока отношението към тях беше наистина лошо. Затова често се замесвах в проблеми."
Той описва училището като тежко, а семейството му - отново бедно. Макар животът в Бахрейн да е бил полезен, вярва, че точно това преживяване е отключило много от проблемите, които идват по-късно, включително и жаждата му за слава: "Може би, защото за първи път усетих какъв може да бъде по-добрият живот."
Скоро след завръщането им майка му преживява нервен срив. Джеймс не успява да се установи сред този хаос и попада в приемна грижа. Местят го от едно общежитие в друго. Това го травмира, макар че същевременно му носи нужната структура - принуждава го да посещава училище. "Там бяха предимно лошо възпитани момчета, които идваха и си отиваха. Цареше затворнически манталитет - трябваше да се доказваш непрекъснато."
Но Джеймс понася всичко. "Нещо се случва със самочувствието ти, когато вярваш, че си в тази ситуация, защото родителите ти не те искат. Това ме научи, че трябва постоянно да се доказваш."
По времето, когато кандидатства за участие в X Factor, Джеймс все още живее в общежитие, което не може да си позволи. Имал е предложения за музикална кариера, включително от мениджъра на групите The Vamps и Busted, който му казва, че може да стане "следващият голям изпълнител". Но липсата на пари - за клипове, продуценти, студио - го спира.
"X Factor беше, или поне тогава, за хора като мен. Това беше единственият шанс. Чувствах, че няма друг начин да навляза в музиката, освен ако не се случи чудо и някой не ме забележи на улицата."
Още от малък музиката заема специално място в живота му. Умението да имитира всякакви вокали го прави уникален. Желанието да бъде перфектен в занаята си идва от отчаяната нужда да получи одобрение - най-вече от майка си. "Тя беше много непредсказуема. Не знаех дали един ден ще ме мрази, а на следващия ще ме обича. Може би именно оттам идват моите заблуди."
По време на участието си в шоуто тази нужда от одобрение се превръща в тревожност. Биологичният му баща, който е фен на рока, вдъхновява стремежа му да пее със същата сила като Кърт Кобейн. Но по това време X Factor не е особено добре настроен към рокендрола. Затова Джеймс настоява да изпълнява по-тежки песни, страхувайки се, че проваля шанса си да стане "истинска рок звезда".
Чак по средата на шоуто осъзнава, че може би има шанс да спечели. "Бях воден от страха, че ако не спечеля, ще остана завинаги просто един провалил се участник в X Factor."
Сега, години по-късно, се чуди защо изобщо е мислел така. "Не мисля, че можеш да спечелиш такова шоу и да вярваш, че вратите ще ти се затворят. Повечето успели в музиката не са минали през такива предавания - идват от богати семейства или имат връзки. За хора като мен е по-трудно. Преди се срамувах от това, но сега съм горд, че съм стигнал тук със собствените си усилия."
След победата си обаче попада в редица скандали - от остри коментари към екипа му до обидни квалификации към други участници. През 2013 г. нещата ескалират, когато използва хомофобска обида в песен, насочена към рапъра Мики Уортлес. Обществото реагира остро, а платформата iTunes дори връща пари на потребителите заради множеството оплаквания. Артър се извинява, но последиците остават, а продуцентът Саймън Коуел го изключва от лейбъла си.
Чак 12 години по-късно Джеймс осъзнава сериозността на поведението си. "Мислех, че просто влизам в роля на рок звезда. Израснах с Еминем и вярвах, че това е нормално. Но не беше. И платих висока цена." Съжалението му е искрено. "Тъжно ми е, че съм накарал хората да се чувстват зле." Вярвал е, че лошото поведение ще го изстреля към славата. Днес обаче е на друго мнение. "Слава Богу, сега съм уравновесен и, мисля, доста скромен."
Голяма заслуга за това има двегодишната му дъщеря Емили. "Тя ме превърна в стабилен човек. Толкова съм обсебен от нея, че не знам дали бих могъл да обичам някого повече."
Убеден е, че няма да позволи на дъщеря си да се чувства така, както той се е чувствал в детството си.
Дали е жертва, която търси спасение, или спасител, който сам се нуждае от изцеление - Джеймс Артър сякаш се въплъщава в и двете роли. И ги превръща в музика.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}