Джим Кери от тъжната страна зад маската на смеха: Няма такова нещо като "Аз"
Днес комикът с не толкова смешен живот става на 59 години
Както често се случва в живота - комиците или хората, които най-много ни разсмиват, са най-тъжните личности. И когато повдигнем завесата на живота на тези хора, разбираме колко много болка, трудности, мъка и объркване се крие в техния свят. Пример за такъв актьор бе непрежалимият Робин Уилямс.
Такъв е и днешният ни герой, познат от филми като "Маската", "От глупав по-глупав", "Ейс Вентура", "Лъжльото", "Аз моя милост и Айрин" - неповторимият Джим Кери, който на този ден навършва 59 години.
Извън киното, животът на Кери не е никаква комедия, но, както живота на всеки човек, едва ли може да се впише само в един филмов жанр. Сякаш при Кери обаче трудностите и трагедията никак не са му чужди. Кери е имал трудно детство, трябвало е да напусне училище, за да работи и да помага финансово на родителите си. Много преди да стене богат и известен, Джим Кери си написва чек за 10 милиона долара. Нищо че по онова време той няма толкова пари в банковата си сметка.
Младият Джим Кери
1994 г. е особено съдбоносна за Джим Кери. Тогава излизат три хитови филма с негово участие. Това да "Ейс Вентура", "Маската" и "От глупав по-глупав". След участието си в тях чекът на актьора става съвсем истински. Но през същата година умира баща му и той пуска същия този чек в ковчега му.
Към днешна дата състоянието на комика се оценява на около 180 милиона долара. Но това не означава, че животът му и днес е комедия без край.
В личните му отношения ситуацията също е далеч от забавна. Джим Кери има два брака зад гърба си - с актрисата Мелиса Уормър от 1987 г. до 1995 г. и след това с партньорката му от "От глупав по-глупав" в продължение на година.
В продължение на пет години е с актрисата Джени Маккарти, след което актьорът има кратка връзка с гримьорката Катриона Уайт. Катриона се самоубива през 2015 г. след предозиране с наркотици, а Джим Кери бе обвинен, че я е снабдявал с веществата, довели до нейната смърт.
В предсмъртното си писмо Катриона пише:
"Джим, ти съсипа живота ми. И не само това, но не спираше да ме обиждаш отново и отново."
Въпреки скандала, Джим Кери е един от хората, които носят ковчега на Катриона на погребението ѝ.
Събитията в живота на Кери се отразяват като в огледало в интервюто му пред The Talks, което той дава преди няколко години и в което актьорът показва другата си страна, онази, която няма нищо общо със смеха и забавлението.
Г-н Кери, имал ли сте някога духовно прозрение?
Преминах през много промени и много... може да се каже пробуждания за много неща. И всичко се свежда до това, че сякаш ни липсва идентичност. Кои сме ние? Защо сме тук? И отговорът на тези въпроси е: нищо, без никаква причина. Така ми се струва. Всичко е игра на форми.
Какво Ви накара да стигнете до тези прозрения?
Предполагам достигането до етапа, в който имаш всичко, за което някой някога е мечтал, и пак се установяваш, че си нещастен. Може пак да си нещастен, когато си изпълнил всичко, за което си мечтал и тогава разбираш, че въпросът изобщо не е в това. Пожелавам на всеки да постигне всичко това, за да разбере и сам да види за какво става дума.
Това ли се случи с Вас?
Да, не... Не се с случило на мен. Няма "мен", няма "Аз". Но се случи. И това ме навява на мисълта, че тук няма индивиди, има само енергии.
Енергии?
Да. Те са аз. Те говорят в мен, на мен, без значение колко са лоши. Преминах през доста трудности през последните години и не пожелавам това на никого, но представите ми за живота - за това какво е реално и какво не е, изключително много се промениха. Повиши се и способността ми да разбирам страданието. Това е нещо като спасение, защото веднъж да го разбереш, можеш да изпитваш по-голямо съчувствие и следващото нещо, което изпитваш, е, че си свободен. След това прозрение се появи една отчаяна, но добра енергия от желанието да обичаш и да бъдеш обичан, да създаваш и да ти се възхищават.
Странно ли е да се обърнете към филмите си след тези прозрения? Трябва да е сякаш виждате съвсем различен човек в тях.
Виждам някой, който си мисли, че е личност, опитваща се да изгради различни характери, но... Докато играех Анди Кауфман в "Човек на луната" през 1999 г. например наистина усещах, че мога да се изгубя в този образ. Трябваше да направя избор. И след като свърши ми трябваше около месец, за да си спомня кой съм всъщност. В какво вярвам, какви са политическите ми възгледи, какво харесвам и какво не...Беше трудно и депресиращо. И после се замислих "Чакай малко! Ако мога да забравя за Джим Кери в продължение на няколко месеца, то тогава кой е Джим Кери? Кой, по дяволите, е той?!"
И какво открихте?
Че той не съществува. Той е идеи.
Какво имате предвид?
Идеи. Просто идеи. Джим Кери е идея, която родителите ми са ми дали. Ирландец, шотландец или французин съм, това е идея, която ми е била дадена. Да съм канадец също е идея. Хокейният отбор, който харесвам, религията, която изповядвам... Всички тези неща се сливат в нещо като Франкенщайн. Това е като някакъв аватар. Тези неща съм аз. Ти не си актьор или адвокат. Никой не е адвокат. Може да практикува право, но никой не е адвокат.
Значи нищо не е реално?
Всеки си играе ролята колкото може по-добре, но не вярвам, че е реално.
Преди време започнахте и да рисувате. Това успя ли донякъде да успокои тези промени, през които преминавате?
За мен това е само още един начин да създаваш. Просто така се случи. Бях с разбито сърце. Бях вдъхновен от нуждата да изразя нещо на момента, без да чакам зелена светлина. Появи се идея в главата ми. Не знаех какво точно означава, но исках да го нарисувам. Да го скулптирам. Да му придам различна форма. А чувството от това е фантастично.
Не е зле да покажете тези творби в изложба, нали?
И във Вегас. Навсякъде (смее се). Искам картините да са на достъпни за хората места. Може някой да не може да купи някоя картина, но да иска да я види. Сигурен съм, че ще направя изложби... Но засега искам хората да знаят, че в създаването се обединиха образите на Джим и Анди (героят му от "Човек на луната").
Споменахте за героя си в "Човек на луната" Анди Кауфман. Мислите ли, че той откри някакъв вид щастие в края на филма?
Мисля, че беше щастлив, когато твореше. Никой не може да бъде щастлив с някаква кариера. Там има върхове и спадове, има и постоянни неща, които се случват. Енергии. Трудно е да говоря за това откъде идвам понякога, но съм много доволен... Да оцениш тази енергия, бунт, анархия... В това се крие много удовлетворение. Но то не е мое. То просто "Е".
Джим Кери в "Шоуто на Труман"