Преди 105 години в събота Алберт Айнщайн прави пробив с теорията за относителността. Тогава се ражда и Едит Пиаф. Тя излиза на бял свят в болницата Tenon в 20-ти район на Париж. Макар според нейната собствена версия на събитията, се е родила на стълбите пред сграда на 72 Rue de Belleville, тъй като движената от коне линейка е закъсняла.
Ако това е някаква фантазия на Пиаф, то през останалата част от живота си най-легендарната френска певица няма нужда сама да измисля детайли за живота си, защото той е достатъчно плътен и наситен с красота, драма, трагедия, щастие, любов, разочарование. И музика. Онази движеща сила, която обединява всички тези енергии и ги предлага в един вулканичен коктейл, от който днес можем да черпим поне частица от онази страст, която е притежавала Едит Пиаф.
От израстването ѝ в бордей, през ослепяването ѝ през детството поради кератит, през пътуванията с цирковата трупа на баща ѝ, който бил акробат, през инжекциите с морфин и кортизон до пропадането в клетката на алкохолизма.
Според една от биографиите, тя си възвръща зрението, след като няколко от проститутките на работа при баба ѝ събират пари и я изпращат на поклонение при Sainte Thérèse de Lisieux.
Перифразирайки старото клише - модата е временна, класата - вечна, нейният почерк в музиката за някои може да изглежда отживелица, но глас с такава сила на предаването на емоции, трудно може да бъде срещнат в историята на музиката. Легендите са легенди заради това, защо са вечни, защото има нещо, с което надживяват тенденциите и модата.
Те остават в класиката, което автоматично ги прави вечно актуални. Нещо повече - Едит Пиаф е водила толкова бохемски живот, див и необуздан, че скрива шапката на Джим Морисън - погребан като нея на гробището "Пер Лашез" в Париж и го прави да изглежда по-скоро като предвидим конформист, който мъничко се е поувлякъл през годината на пропастта си.
Отворете уши и сетива за Едит Пиаф! Животът ѝ е бил пънк опера десетилетия преди жанрът изобщо да се появи!
Родена като Едит Джована Гасион, първият ѝ мениджър Луис Льопле я е наричал La Môme Piaf ("момичето врабче"). Льопле е бил убит през 1936 г. и Пиаф за кратко е била задържана като заподозряна за неговото убийство, но по-късно е освободена. Той я чул да пее, за да се прехранва по улиците на Монмартър. След това Пиаф продължава да пее за улиците, откъдето идва.
През 1935 г. същият този собственик на нощния клуб "Le Gerny", убеждава Пиаф да пее пред публика в заведението, въпреки нейните притеснения. Тогава ѝ дава прозвището "Момичето Врабче" заради дребния ѝ ръст - едва 1,42 м.
Заведението се намира на Шан-з-Елизе и се посещава, както от висшите, така и от низшите социални класи. Сред многото знаменитости, присъствали на първото ѝ изпълнение е Морис Шевалие. Тази нощ Едит изтегля печелившия си билет, който ще я избави от бедността. След забележителния ѝ дебют в нощния клуб певицата-миньонче скоро се превръща в звезда. Тя привлича влиятелни приятели, сред които - Марлене Дитрих, която става шаферка на сватбата й с певеца Жак Пилс през 1952 година.
През 1940 година Едит получава роля в пиесата Le Bel Indifférent на Жан Кокто. Започва да се сприятелява с изтъкнати личности, включително Шьовалие. Пише текстовете за много от песните си и сътрудничи със знаменити композитори.
През 1944 година открива Ив Монтан в Париж. Тя го включва в представленията си и му става ментор и любовница. За по-малко от година става една от най-известните певици във Франция. Когато Монтан става известен почти колкото нея, тя прекратява връзката си с него.
Ив Монтан и Едит Пиаф
Снимка: Getty ImagesПо това време тя жъне огромни успехи в Париж, като най-популярната френска звезда. След войната става известна в чужбина и прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка. През 1950 г. дава възможност на Атауалпа Юпанаки да пее с нея на сцената в Париж, с което той по-късно става една от звездите на аржентинския фолклор. Пиаф помага също и за кариерата на Шарл Азнавур в началото на 50-те години, когато го взема на турне с нея във Франция и САЩ, и записва някои от неговите песни.
Едит Пиаф, Еди Константин и Шарл Азнавур през 1951 г.
Снимка: Getty ImagesОтначало има оскъден успех с американците, които я смятат за прекалено унила. След възторжен отзив от виден нюйоркски критик, нейната популярност започва да расте и тя дори се появява в Шоуто на Ед Съливан 8 пъти и в Карнеги хол (1956, 1957). Една от най-известните ѝ песни, La vie en rose, е написана през 1945 година.
Марлене Дитрих, Едит Пиаф и Жак Пил
Снимка: Getty ImagesПиаф остава в САЩ няколко месеца. По това време се среща с голямата си любов - жененият боксьор Марсел Сердан, който загива в самолетна катастрофа през 1949-та година.
Пиаф е неутешима и смазана от чувството за вина, тъй като Сердан загива на път към нея в Париж, убеден от нея да пътува със самолет, вместо с кораб.
Едит Пиаф и съпругът ѝ Тео Сапаро през 1962 г.
Снимка: Getty ImagesОтчаянието я довежда до злоупотреба с наркотици и алкохол. Зависимостите ѝ се увеличават през следващите години, когато тя претърпява сериозен инцидент с кола. При един от тях, по време на път с Шарл Азнавур, тя се оказва със счупени ръка и две ребра, а морфинът, предписан от лекаря ѝ, допълнително увеличава проблема с нейната зависимост.
Бракът ѝ с Жак Пилс продължава четири години. Година преди смъртта си Пиаф се жени повторно за фризьора Тео Сарапо, който е с 20 години по-млад от нея, като междувременно има множество връзки и афери. Но, независимо от бурния й личен живот и увеличаващите се здравословни проблеми, през 50-те години кариерата й върви устремно нагоре.
Известната концертна зала "Олимпия" е мястото, където Пиаф се прославя най-много. Тя изнася няколко спектакъла в престижната зала между януари 1955 г. и октомври 1962 г. Откъси от 5 нейни концерта там (през 1955, '56, '58, '61 и '62) са издадени на грамофонни плочи.
Тя обещава да изпълни концерти през 1961 година, за да спаси "Олимпия" от банкрут. Там представя за първи път песента Non, je ne regrette rien. През април 1963 година записва последната си песен - L'homme de Berlin.
"Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си" - вероятно последните ѝ думи
В началото на 60-те години Пиаф припада по време на концерт в Ню Йорк, повръщайки кръв на сцената. Откарана е в болница за операция по спешност. Но, въпреки това, тя настоява да продължи турнето си, за да колабира отново в Стокхолм, откъдето я връщат обратно в Париж за нова операция.
Освен, че популяризира френският език и френската песен по целия свят, Едит Пиаф повлиява на много музиканти. От Мариан Фейтфул през Ана Калви до Елтън Джон. Пиаф умира от рак на черния дроб няколко часа по-рано от приятеля ѝ Жан Кокто, чийто последни думи са:
"О, щом Пиаф е мъртва, аз също мога да умра."
Френската легенда умира на френската Ривиера, но според слуховете Тео Сарапо тайно е откарал тялото ѝ в Париж, за да се създаде у хората впечатлението, че е издъхнала в любимия си роден град.
Погребението на Пиаф, "Пер Лашез", 14 октомври, 1963 г.
Снимка: Getty ImagesВъпреки противоречивия начин на живот, в погребалната процесия на Пиаф вземат участие десетки хиляди скърбящи, a на церемонията в гробището "Пер Лашез", където е погребана, редом с други велики творци като Сара Бернар, Оскар Уайлд и Марсел Пруст, присъстват 40 000 души.
Приятелят ѝ Шарл Азнавур си спомня, че погребението на Едит Пиаф е единственият случай след Втората световна война, когато движението в Париж спира напълно.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}