Ироничен, самоироничен, метросексуален: Как Матю Пери улови духа на епохата
Проблемният живот на актьора, който бе алкохолик от 14-годишна възраст, предвещаваше смъртта му
"Чандлър Бинг", пише Матю Пери в своите смели мемоари, "промени начина, по който Америка говори".
Още по темата
Парадоксът на Матю Пери/Чандлър Бинг беше, че той не искаше да го взимат насериозно и по този начин се превърна в идеала на поколението X, което е доста сериозна работа.
Но, както и Тери Пратчет отбелязва - хуморът е сериозна работа.
Така че, въпреки че имаше - без съмнение - най-добрите реплики в "Приятели", дори да не беше така, той нямаше как да бъде просто поддържащ актьор, въпреки че се прокрадва подобна невидима нишка, пише "Гардиън". Например толкова голяма част от структурата на сюжета се основава на това, че Чандлър играе втора цигулка: вечният губещ по отношение на жените сравнено с Джоуи, шегаджията, плъзгащ се под романтичния ореол на Рос.
Персонажът на Пери, Чандлър, никога не е бил замислен да бъде малко в по-главна роля. Актьорът сам си го извоюва. А и двамата с Моника никога не са били склонни да се женят. В "The One With Ross"s Wedding: Part 2" трябвало да бъде просто връзка за една нощ.
Един от сценаристите на "Приятели", Марта Кауфман, каза години по-късно: "Мислехме, че ще бъде смешно, след което щяхме махнем тази любовна линия от сюжета". Но хората от възхитената публика просто крещели от кеф на този обрат и се наложило да надграждат в движение.
Героят на Пери - Чандлър е много по-добър и интересен преди да се събере с Моника, пише още "Гардиън". И е още по-интересен, когато мрази работата си.
Разбира се, Чандлър беше непоправим романтик! Той олицетворяваше духът на епохата: самоироничен, метросексуален, ироничен някак от разстояние, без особена амбиция. Важно бе за това поколение да осъзнае зрелостта си сякаш като да ритне табуретката с двата крака.
Пери винаги е разказал колко много прилича на героя си, до степен, че когато се явил на прослушването за ролята, той така се развихрил, че напълно се отклонил от сценария и ръсел шегички на поразия - направо им взел акъла. После пишел по 10 майтапа на всеки епизод и успявал да прокара поне два.
Иначе краткото описание на героя му било: единствено дете, чиито родители са се развели, когато той бил на годинка. Баща му в реалния живот също е бил алкохолик, който по-късно се взема в ръце, също актьор, но с малки роли. Майка му била в прес центъра на Пиер Трюдо, канадският министър-председател, бащата на сегашния Джъстин Трюдо.
С баща си Джон Бенет Пери участва във филма "Бързата работа" от 1997 г. Татко му също така е в ролята на бащата на героя Джошуа в "Приятели", в когото Рейчъл е влюбена по едно време.
Преди Пери да развие актьорски амбиции, той бил вманиачен тенисист, национален играч, класирал се в ранглиста на 14-годишна възраст.
Обаче горе-долу по същото време открива алкохола и се превръща, както сам написа, в "счупено човешко същество" на 15, когато се мести в Холивуд.
Голямата мистерия на "Приятели" - защо нито един от актьорите не направи още по-голяма кариера след това, важи за Пери, много повече отколкото за всеки друг. Той се разписа със супер добри изпълнения в незабележими филми: "Fools Rush In", "Almost Heroes", "The Ron Clark Story". Той е създател и съавтор на телевизионния сериал "Mr Sunshine" в началото на 2010 г., който се излъчваше само година, преди ниските рейтинги да го убият.
Възможно да е подкопал амбицията на всички и фактът, че "Warner" прави милиард долара годишно от повторения на сериала, от които актьорите получават по 2%. Това са 20 милиона долара годишно на човек.
По-важен е културният ефект на "Приятели": хората наистина си падаха по тези герои, до ден днешен толкова много ги гледат всеки ден.
Всичките шестима актьори държаха света в краката си, и никой не искаше да ги види да излизат от ролята - защото това щеше да развали магията. Даже няма да е преувеличено да кажем колко навътре го взехме когато Дженифър Анистън се омъжи за Брад Пит. Сякаш самата Рейчъл беше постигнала немислимото, като Малката русалка, когато се разби на брега на океана като пяна и пренесе приказката в реалния живот, твърдят авторите от "Гардиън".
При Пери романтичната история беше по-различна: подробностите за връзката му с Джулия Робъртс вече са толкова далеч в 90-те, че са нереални: той я ухажва по факс (да, деца, имаше и такава джаджа). Но Пери заряза Робъртс, за да не го зареже тя, както сподели той по-късно. "Не мога да опиша обърканото изражение на лицето й". Това беше ход, който съдържаше цялата логика на самия Чандлър Бинг.
Пери обаче не беше противник на връзките, той беше наркоман. Историята на зависимостта му е видна и от променящия се външен вид през изминалите сезони на шоуто: "по-пълен", когато пиеше, слаб, когато беше на наркотици, слаб с козя брадичка, когато беше на много наркотици. Колегите му, другите от актьорския състав го покриваха, когато не беше на себе си, за да произнесе репликите си, и се опитваха да се намесят много пъти, като се досетиха само за малка част от злоупотребата му с опиатите.
Всъщност учудващо е, че оцелява толкова дълго. Но пък и великолепните майтапи и смешни сцени са невъзможни да се измислят, ако си само на кафе. Това е толкова много поколение Х, пише още "Гардиън". И продължава: "Ако това шоу беше в Обединеното кралство, щеше да има поне един много пиян герой, а "Central Perk" щеше да е кръчма".
Пери в един момент вече не приличаше много на персонажа си и силно осъзнаваше това.
В мемоарите си той изчисли, че е бил на терапия два пъти седмично в продължение на 30 години, влизал е в рехабилитационен център 15 пъти и е присъствал на повече от 6000 срещи на АА-Анонимни алкохолици. Той имаше много други здравословни кризи, включително перфорация на дебелото черво през 2019 г., която го постави в двуседмична кома. "Толкова пълен с л...., че едва не ме убиха", пошегува се той в неговия си стил, който има двойнствено значение с английската реплика - "So full of shit it nearly killed me".
Безкрайно тъжно е, че Матю Пери си отиде толкова рано - на 54. Трябваше да изживее по-дълъг залез. Смъртта му изглежда трагично противоречива - несправедлив край на един живот, изживян в служба на това да брани и работи за главната линия на историята.