Толкова свежи, така необикновени, "Casual Threesome" успяха с талант, труд и чар да си завоюват твърди позиции на клубната рок сцена. Вече не са обикновена тройка, след като барабаниста се оттегли, а петима. Но фундаментът на бандата, двуглавият змей на "Casual Threesome", все пак са Иван и Никеца. Групата издаде първият си албум преди седмица, след 10 години работа по него, който са нарекли "Casualties".
В момента Иван се състезава в отбора на Иван Лечев в "Гласът на България" по bTV, а в преден сезон също от неговия отбор беше и Никеца (ударението е на втората сричка). За музиката, приятелството, и славата, разказаха те пред "Дир.бг".
Как се срещнахте?
Иван: Срещнахме се в един столичен бар, който вече не съществува. Беше началото на 2010 г. По това време свирехме често там с басиста на тогавашната ми група "Awake". Никеца беше барман там и от време на време също свиреше с неговите хора. Още първият път, когато влязох в бара ми направи впечатление как изглежда и си казах тоя не е от тук. Българин се оказа в крайна сметка... Една вечер се приближи до мен и ми каза: "Ти слушаш The Doors нали?". Аз се усмихнах и така започна нашето приятелство. Вечерта той изпя една две песни с нас. После го взехме на едно парти, където го уцелих с еклер в окото и му казах, че е любимият ми нов приятел.
Никеца: Да, и моите спомени за такива. Беше някой си януари 2010г, когато видях Иван на живо за пръв път. Бях барман и от време на време свирих с тогавашната ми банда Gendo & The Zombies в несъществуващия вече бар Black Dog в жк. Лозенец в София. Свириха дуо...Иван на китара и вокал и Жоро на китара и вокал, и двамата част от група "Awake", която бях гледал по телевизията и много харесвах. След като приключиха първия сет отидох при Иван и вместо да му кажа колко много го харесвам го попитах "Ти харесваш The Doors, нали?". Той ми се усмихна и така почна всичко. Излязох да изпея "Wonderwall" на Oasis с тях...
Никеца и Иван
Снимка: Личен архивНе сте обикновена тройка, както подсказва името ви, разкажете за новия състав, и къде е Моци?
Иван: Дълги години бяхме трима и от там и името. От около две години сме 5-ма: Николай Воденичаров - Никеца - глас и бас, моя милост - Иван Иванов - глас и китара, Ивайло Петров- Пифа - барабани, Ивелин Лобутов - китара, Мартин Стоянов - Martist - клавишни. Моци реши да се раздели с нас преди две години и половина и тогава на барабаните се върна първият ни барабанист - Пифа.
10 години много или малко време е за албум, разкажете са това време, през което го подготвяхте, какво се случи по света и у нас, и в бандата и в личния ви живот?
Иван: Бандата стартира в нестабилни във финансово отношение времена. В началото на 2010 загубих работата си, заради световната финансова криза, която вече върлуваше от две години. Току-що се беше родило второто ми дете. Та започнах да свиря повече на живо, за да свързвам двата края. Свирех и с първата ми група и все повече с Никеца, в най-различни комбинации. Така се роди определението, че сме Casual. В един момент си взехме и постоянен барабанист и станахме Threesome. Едно беше сигурно - свирим рокендрол. Рокендрол наричаме всичко, което ни интересува, има душа и е будно.
Никеца: В албума има песни, които свирим по концерти от 7-8 години, но никога не са били завършени. С Ванката решихме да дадем шанс на най-любимите ни от тях. В началото на записите на албума с Иван имахме и чисто нови парчета и в крайна сметка се спряхме на 13. Казахме си: "Даже е малко за толкова време... Ама давай да го правим". Така ни се случи. Толкова време ни е трябвало да узреем. Сега е лесно и приятно да кажа, че всичко стана точно както е трябвало да стане. Ние просто изпълнихме желанията си!
Иван: През годините издадохме няколко парчета, но сега дойде моментът да я запишем по начина, по който ни се е искало винаги - без компромиси. Новите членове на бандата запълниха не малко празнини в звука и аранжимента на музиката ни. Спечелихме субсидия от "Музикаутор" и записахме в легендарното студио "Балкантон", което в момента се стопанисва от нашите приятели - "Гега студио".
Как всеки от вас попадна в плен на музиката?
Иван: От дете бях заобиколен от китари вкъщи. Постепенно сам се научих да свиря, слушайки любимите си групи и артисти. Музиката в тази част от живота ми беше единственото ценно нещо. Близките ми също, разбира се. Няколко пъти още в детски години минах през уроци по солфеж, музикална теория. По-късно завърших тонрежисура в НБУ така, че имам музикално образование. Това обаче не е най-важната част от живота ми. Случвало се е дори един два пъти да реша, че ще се занимавам с нещо друго, но съдбата много бързо ме връща към музиката и то толкова категорично, че не ми оставя избор. Благодарен съм за това, защото понякога човек не мисли трезво.
Никеца: Смъртта на Фреди Меркюри и The Show Must Go On в крехка детска възраст ме понесоха по вълната на музиката. Както и "Blaze Of Glory" на Jon Bon Jovi. Спомням си, че ги пея без да ме интересува реалния им текст. Просто едно дете, омагьосано от вечни мелодии... Нямах избор! Музиката надмина всички уроци, спортове, университети и образования.
И двамата сте от отбор Лечев през различни години, как всеки стигна до "Гласът на България"?
Иван: Аз започнах да се замислям, след участието на Никеца, но по това време много пътувах с другата ми група (Celebration) извън България и беше невъзможно. Пандемията ме задържа тук и реших да използвам това времe и да се запиша за кастинг в "Гласът на България". Много се радвам, че го направих. Екипът на продукцията е прекрасен - и от професионална гледна точка и от чисто човешка. Огромно удоволствие е да работиш с Иван Лечев и да излизаш пред другите треньори и цяла България. Тази година сезонът е много силен.
Иван Иванов е сред най-ярките участници в този сезон
Снимка: bTVНикеца: Реших, че най-много хора в България ще могат да ме видят през телевизора. Така ще разберат, че там има един Никец, който диша музика и живее и умира всеки ден с нея, и е част от една банда Casual Threesome. Иван Лечев е един от най-любимите ми музиканти. Имал съм честта и удоволствието да свиря с него в "Dirty Purchase" и без да му казвам (в интерес на истината не казах почти на никой) се записах на кастинг в шоуто. Съвсем естествено реших, че искам да съм в неговия отбор, когато имах избор.
Какви съвети ви дава той като ментор?
Иван: Обикновено чисто професионални, свързани със следващата задача.
Никеца: Аз гледам на "Гласът на България" като на още един концерт с още една банда - и то невероятна банда! Когато пея аз се пренасям в света на песента. Иван Лечев по някакъв начин сякаш свиреше с мен и оркестъра на шоуто. Съветите му сякаш са на подсъзнателно ниво.
Понеже в шоуто на фокус е гласът, как всеки един от вас намира гласът на другия?
Иван: Ами и двамата имаме изявени рок гласове с хубав тембър и диапазон. Понякога една песен пасва повече на единия, а друга на другия. А има и такива случаи, в които пеем заедно и слушайки записа, сами не можем да различим кой кой е. Много готино чувство. Това се получава понякога и с двете китари в групата.
Никеца: Харесвам много, че Иван е различен от мен. Просто е. И приятно. Допълваме се. Клише. В същото време понякога, слушайки песните и аз се обърквам кой от двамата пее.
С това, че участвате и двамата, какво искахте да се случи, както се казва каква е целта?
Иван: За мен първата цел беше да провокирам себе си и да изляза от това нервно състояние на несигурност, което последва след година и половина, в която не можехме да упражняваме професията си. Втората ми цел е да ме чуят повече хора и да разберат за нашата музика, за това, че горим в това, което правим. Третата цел е да се позабавляваме естествено, пък каквото сабя покаже.
Никеца: Целта е радост и удовлетворение от това, което можеш да правиш най-добре - да пееш! "Гласът на България" е супер забавление - страшна тръпка, сцена и платформа, от която още повече хора могат да разберат за нас, за нашето творчество и дух.
Необходимо ли е музикант в България да се "покаже по телевизията", за да го забележат?
Иван: Определено е част от нещата. Телевизията и всички медии - те са връзката ни с хората. Иначе процесът на създаване на музиката е най-хубавият момент. Когато се ражда нещо красиво, споделяш го с приятелите от групата и после със всички вас. А, когато и на вас ви хареса се чувстваме истински щастливи.
Никеца: Силно се надявам за в бъдеще да не е необходимо.
Brothers in arms
Снимка:Eli DeliРазкажете за клубния живот, клубната култура през годините, в които сте част от тях.
Иван: За това може да се напише цяла книга. Но най-общо казано сме били свидетели на много течения и промени през годините. Ние се появихме във времена на плавен преход между две поколения и сме част и от двете. Когато започвахме, групи като P.I.F, Остава, D2, Te и всички други от това време бяха вече добре утвърдени. Тогава поп музиката беше взела силен превес над рока. Медиите поддържаха тази тенденция и не ни обръщаха много внимание, въпреки че с "Awake" бяхме печелили награди и номинации и в ММtv и БГ радио, оглавявали сме класациите на Z-rock, които винаги ни подкрепят. После нещата се разчупиха. Рокът в модерният му вариант се върна на популярната сцена в България. Все повече млади рок групи започнаха да печелят пролетния конкурс на БНР (в това число и ние с песента Phoenix). Днес вече има утвърдена нова вълна от алтернативни групи и изпълнители, които са много различни и на световно ниво. Това да израснеш с достъп до цялата световна модерна култура, си оказва влияние.
Никеца: Ние се сформирахме като банда точно в края на една ера... Групи като Остава и PIF и няколко други си бяха големи, но общо взето беше това. Всичко се промени към хубаво като се появиха първите албуми на Jeremy? Hayes & Y, първите наченки на нов полъх и свобода, първите моменти, в които си казахме, че и ние искаме да се изразяваме с наша музика.
Разкажете някоя смешна случка?
Никеца: Хубавите случки са много и не всичките помним. Но ще ви споделя, че когато бяхме на кораб и част от групата беше и Великия Иван Гатев, вокалът на Контрол, ни забраниха да свирим "My Heart Will Go On" на Селин Дион. Казаха ни, че в открито море е недопустимо да свириш това парче. Смяхме се много, а хората всъщност бяха много сериозни. Стигнахме до извода, че ако зависи от нас ще прожектираме филма "Титаник" всеки петък и билетът ще е тройно по-скъп - все пак гледаш "Титаник", вечер, на кораб в Средиземно море.
Кога сте си покривали гърба един на друг?
Иван: Когато свириш и пътуваш много гласът се уморява, а за да си във форма се иска да имаш добър режим на хранене и сън. Случвало се е или аз или Никеца да пресипнем - тогава другият поема повече песни и всичко си е ток.
Никеца: Много пъти. Макар, че се насърчаваме да няма повод да се покриваме, защото лъжата само товари.
Приятели ли сте?
Иван: Повече от приятели.. От години завършваме телефонен разговор с: "Me love u baby" и "Love u long time".
Рокендролът и у нас и по света, как ви се струва, доколко е във форма?
Иван: Живеем във времена, в които стиловете и изразните средства се смесиха отдавна. Просто има хубава музика и тъпа музика и хора, които се отъждествяват с нови културни течения и такива, които са мързеливи и безлични. Рокът има своето утвърдено място в различните му измерения и няма как да не е така.
Никеца: Ха! Ванката ми каза какво бил казал Ванката (Лечев): "Толкова време всички обясняват Рока умрял, Рока е мъртъв...Цял живот свиря рокенрол и не съм го видял да хване и настинка!".
Хората свирят на цигулки и му казват класика, хората свирят на китари с ефекти и му казват рокендрол, хора говорят бързо в ритъм върху инструментал и му казват хип-хоп. Аз свиря на определен брой инструменти и когато нещо ми харесва направо го запявам! Аз нямам стил. Аз съм стилът! Аз съм си модата. Винаги съм искал да изглеждам по този начин. Благодарен съм, че имам възможността да работя и живея с хората, с които работя и живея.
Кои са идолите ви и кои са музите ви?
Иван: Идоли отдавна нямам, но съм повлиян от: The Beatles, Jimi Hendix, Red Hot Chilli Peppers, Supergrass, Radiohead, Deep Purple, Led Zeppelin, The Rolling Stones, Stone Temple Pilots, Nirvana, Reef, The Doors, Foo Fighters, Alice in Chains, Jack Black, Kings of Leon, The Kills, The Subways, Wolfmother..
В днешно време са ми интересни и доста по-различни артисти.
Никеца: Муза е всичко, което завладява вниманието ми. Идолите са ми много.
Всички артисти, с които си имам работа по един или друг начин. Всички български изпълнители, които живеят с това да се развиват и да се изразяват, както и такива, които само съм слушал и ВСЕ ОЩЕ не познавам лично.... като: The Doors, Metallica, Aerosmith, Rаmmstein, Queen, Beatles, Rolling Stones, Queens Of The Stone Age, Amy Winehouse, Nirvana .... бубубу и наздраве!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}