Ивайло Захариев пред Life: Бракът не е последната крачка по пътя на любовта
Ивайло Захариев пред Life: Бракът не е последната крачка по пътя на любовта
Макар и да звучи странно, има популярни личности, за чиито имена човек не може да се сети, независимо колко се опитва да го стори. Например, на всеки поне веднъж му се е случвало, гледайки някой филм, да забележи актьор, за когото може да се закълне, че и преди е виждал в различни продукции, но поради една или друга причина не е в състояние да си спомни как се казва, поне докато не отвори интернет, за да провери... Макар че по всяка вероятност, скоро след това отново ще забрави.
Сам по себе си този факт не е особено ласкав за артиста, защото означава, че въпреки постигнатия от него успех, той не е оставил достатъчно трайна следа в съзнанието на зрителя, с която да го запомни. Не така обаче стоят нещата с Ивайло Захариев, когото всички мигом разпознават, щом се появи на малкия или големия екран, а също така и на театралната сцена. Още от времето, когато се снимаше в може би най-успешния български криминален сериал "Под прикритие", той се превърна в едно от най-разпознаваемите лица у нас, чието име публиката не само знае, но и може веднага да назове, защото интересът към него не стихва.
От тогава до сега в професионален план Ивайло извървял дълъг път, но без значение в колко образа се е превъплътил за това време, той не е позволил да се изгуби между тях, оставайки верен на себе си. Всички, които го познават, единодушно заявяват, че той е изключително земен и непринуден човек, какъвто всъщност винаги е и в интервютата си за Life.dir.bg. Такъв е в настоящия разговор, в който говори за новата роля в живота си - тази на преподавател в театрална школа, а наред с това разказа повече за благотворителните инициативи, в които често се включва, позволи си да разкрие някои от скритите си страсти, а освен това сподели повече за брака си, чиято първа годишнина скоро ще отпразнува. За всичко изброено, разберете от самия него:
По неписано правило винаги се случва така, че с теб се срещаме след репетиция за някоя постановка. Какво подготвяте този път?
Макар да изглежда сравнително рано, всъщност се подготвяме за новия сезон, работейки над представление, в което ще се изявят само млади таланти. Искаме театралната ни школа, която съвсем наскоро излезе в лятна почивка, да направи следващата си крачка напред, поставяйки спектакъл пред публика, кръстен "Деца играят за деца". Тоест, идеята е нашите възпитаници, разполагащи вече с достатъчно добра подготовка, да покажат на какво са способни в изцяло авторски проект, чийто сценарий е на мой приятел драматург - Михаил Казаков, който да се постави повече от веднъж на сцена.
Ти имаш ли някаква роля в представлението, дори и второстепенна?
Не. Идеята е пред малките зрители, за които правим спектакъла, да застанат техни връстници. По този начин за тях ще се получи нещо далеч по-интересно и увлекателно, отколкото ако възрастни изпълнят ролите на героите в историята. Дали съм прав обаче, ще разберем наесен, когато планираме да изнесем първото шоу.
Как върви работата с младежите, които скоро ще застанат под светлините на прожекторите?
Прекрасно! Много се радвам, че при нас дойдоха изключително мотивирани деца, които искат да се изявяват, защото желанието помага за развитието на таланта. Според мен, въоръжен с правилната мотивация, човек може да постигне почти всичко. Това е едно от нещата, които искам учениците ни не само да разберат, но и да запомнят. Стига да носят в себе си любовта към театъра, ние с колегите ми Любомир Ковачев и Иво Йончев ще им помогнем да я поддържат жива, усъвършенствайки уменията си в този вид изкуство с всеки изминал ден, с всяка нова наша среща, както и правихме. Сега обаче дойде време за заслужена почивка, преди отново да подновим занятията, подготвяйки се за спектакъла.
На каква възраст са децата, за които говорим?
Между 7 и 15-годишна възраст, но през септември мислим да направим още една театрална школа със същия преподавателски състав, в която да се запишат по-големи хора.
Бяха ли всички ученици послушни по време на часовете ви, или имаше и такива, които нарушаваха дисциплината?
Честно казано не мисля, че послушанието е най-важното. Нормално е понякога децата да се разсейват, все пак всички сме били на тяхната възраст и сме добре запознати с този факт. От значение обаче е въпреки него да успееш да ги научиш на нещо, вдъхвайки им увереността, че могат да се справят. Тогава те сами започват да внимават, знаейки, че искрено вярваш в тях. Знаеш ли, направи ми впечатление, че в даден момент те сами започнаха да се коригират или помагат в такива моменти. Ако имаше някой, чиято концентрация се нарушаваше, не ние - преподавателите, а останалите ученици му правиха забележки (смее се).
След всички хубави думи, които каза току-що за младото поколение, да разбирам, че по твое мнение за актьорската професия у нас все още има бъдеще?
Определено! Щастлив съм, че имах удоволствието да се запозная с толкова прекрасни деца, които ми вдъхват надежда.
Как се чувстваш в ролята на учител, който предава своите знания на подрастващите?
Няма да те лъжа, в началото, когато ме поканиха да вляза в нея, изпитах сериозно колебание, защото не бях сигурен дали имам какво да предам на записалите се в школата и дали изобщо мога да го направя. Спирайки се обаче на вече споменатата възрастова група, приех предложението, а причината бе, че моите собствени синове са на същите години, така че знаех как да общувам учениците. С течение на времето обаче това начинание започна все повече да ми допада и в един момент осъзнах, че съм започнал да гледам на децата по-скоро като на свои колеги.
Въпреки всичко ти си популярно лице, което те сигурно познават от малкия и големия екран. Вълнуват ли се в твое присъствие, както и в това на Любомир Ковачев и Иво Йончев?
Да, разпознават ни. Само че ние се опитваме да им покажем, че това не е от значение, защото ситуацията е различна. В този случай сме равни, тъй като в школата не се определяме според популярността си, а според желанието да създаваме - ставаме творци, които сътворяват заедно. В тази връзка друг важен урок, който им предаваме, е, че не е от такова значение дали публиката те разпознава, а дали ти си свършил качествено работата пред нея.
Театралната школа, в която преподаваш, със сигурност запълва доста голяма част от графика ти, но в последно време все пак успяваш да вмъкнеш в него и немалко благотворителни инициативи. Дай сега да поговорим малко за тях, като започнем с онази, която е свързана с една твоя различна страст - геймърството. Тя вече приключи, но бе първото подобно начинание у нас, в което участниците имаха възможност да играят видео игри на кино екран, подкрепяйки добра кауза. Разкажи ми как премина събитието?
Смея да твърдя, че беше наистина епично. Съревновавахме се на "Fifa", чиято страхотна графика и звукови ефекти наистина те пренасят на футболния стадион, без значение дали той е "Уембли" или "Камп Ноу". Изживяването бе страхотно и вдъхновяващо, за което допринесе не само публиката в самата игра, но и тази, която присъстваше на място. Отделно, държейки котролера в ръце, вече не си просто наблюдател на мача, а част от него. Всяка от срещите, да ги наречем, в която един срещу друг се изправяхме по две двойки, продължаваше около 10-15 мин., преди играчите да се сменят. Онова обаче, което най-вече ме радва, е, че с това виртуално състезание успяхме да подкрепим каузата на фондацията "Jamba", организираща "Run2Gether". Тя дава възможност на хора в неравностойно положение да повишават своя професионален опит и да бъдат конкурентоспособни, защото за жалост в това отношение у нас все още сме много назад. Тук определяме подобни хора като "инвалиди", а те не са "невалидни", каквото е значението на думата. Затова съм щастлив, че "Jamba" са се заели със задачата да покажат, че те са напълно способни да изкарват достойно прехраната си, подобно на всички нас, въпреки пречките, пред които са изправени.
Повече победи или загуби разписа в тази надпревара?
Признавам си, претърпях повече поражения (смее се). Започнах и завърших със загуба, макар между тях да имах своите силни моменти. По-важното обаче е, че всички се забавлявахме от сърце, давайки своя принос за една наистина хубава инициатива.
Това не е никак малко, а доколкото знам, вече се подготвя още едно такова събитие.
Да, така е. Искаме да направим второ издание в подкрепа каузата, но нека първо мине настоящият период, в който всички мислим за това как да почиваме, прекарвайки повече време навън.
И като каза "навън", веднага се сетих за втората благотворителна инициатива, в която ще се включиш съвсем скоро, защото тя ще се проведе не в кинозала, а под открито небе.
Точно така. На 24 юли, на язовир Батак, ще се отдам на друга моя страст, а именно карането на каяк. Може да съм геймър, но в същото време искам да призова всички, който подобно на мен обичат видео игрите, да обърнат гръб на екрана и конзолата, правейки нещо различно, извън пределите на своя дом. А какво по-хубаво от това да отидат на планина, където ще могат и да плават по вода - комбинацията е наистина уникална. В това събитие ще има време за всичко: от отдих през спорт до веселие. Много се радвам, че собственикът на еко къмпинг "Батак" ме покани да се включа в това мероприятие.
Възможно ли е да е отправил това предложение към теб, понеже героят ти в сериала "Пътят на честта" също обичаше да плава с каяк?
В интерес на истината, ние с него се познаваме още преди да отида на снимачната площадка на продукцията, но и двамата ни стана много приятно, когато ми повериха ролята на бившия гребец Калоян Станков. Да си призная, искаше ми се да има повече сцени, в които карам каяк, но уви.
Интересно ми е, има ли някоя твоя страст, за която не си споделял досега?
Да събирам боклук (смее се).
Какво? Сериозен ли си в момента?
Веднага обяснявам какво имам предвид, тъй като знам как звучи. През последните години, когато напускам града и отивам сред природата, забелязвам колко много хора нехаят за нея, замърсявайки я с отпадъци. Това ме изкарва извън равновесие, ето защо почти винаги нося в себе си торба или чувал, в които да ги събирам. Често дори и синовете ми се включват в това почистване.
Честно казано, очаквах да отговориш, че обичаш да пееш, танцуваш или нещо подобно, но ти определено ме изненада с отговора си.
Ами, какво да ти кажа... Имам нетърпимост към боклука и не мога да го подмина, когато го видя сред природата (смее се). В градски условия е различно, нали все пак затова плащам данъци, надявайки се съответните институции, отговарящи за чистотата, да си вършат съвестно работата. Колкото до предположенията, които направи, веднага казвам - пея, но само когато съм сам, и танцувам, но предимно със съпругата ми и приятели, макар навремето да ходех на уроци.
Нека сега изместим малко фокуса от професионалния към личния ти план. Съвсем наскоро съпругата ти отпразнува своя рожден ден.
Да.
Каква беше изненадата, с която я зарадва по случай хубавия повод?
Подготвих много неща, но нито едно не бе изненада, защото тя знаеше за всички тях предварително. Тази година исках да и дам всичко онова, което тя желае, затова двамата организирахме целия празник - от вечерята в любимия ѝ ресторант през избора на подарък.
Какъв беше той?
Рокля, която си бе харесала наскоро, но тя далеч не беше единственото нещо, което ѝ купих. Освен това я заведох на галапремиерата на филм, който изгаряше от нетърпение да гледа. Става въпрос за "Тор", понеже Станислава, също като мен, е почитател на "Marvel".
Бяхте ли облечени с костюми на някои от героите в продукцията, понеже знам, че имате този навик?
Тя определено е фен на костплея и често иска да ходим на подобни фестивали, но в този случай минахме само с тематични тениски.
Ивайло със съпругата си Станислава
Снимка: Даниел КолевЗначи присъстващите на прожекцията не успяха да те видят предрешен като Тор?
Не, но съвсем скоро ще ме видят не само като него, а и като моя личен фаворит - Капитан Америка. Обещавам!
Говорейки за това как сте прекарали рождения ден на половинката ти, чудя се, кой е най-романтичният жест, който си правил за нея до момента?
Един от тях е среднощна разходка из София. Знам, че не звучи като нещо грандиозно, но за нея бе голяма мечта, затова реших да я осъществя, но по специален начин. Така една вечер обиколихме всички емблематични места в столицата, които трябва да се видят по тъмно. В онзи период все още се опознавахме и бяхме в началото на връзката си, така че всичко имаше особена стойност.
Според мен едно от най-романтичните неща, които направи за нея, бе да ѝ предложиш брак на сцената по време на театрално представление.
Не исках да го споменавам, но да... Сега научавам, че и други колеги постъпват по същия начин (смее се).
Ивайло предлага брак на Станислава
Снимка: Личен архивЯвно си ги вдъхновил.
Възможно е. Искам да отбележа обаче, че тогава нямах за цел постъпката ми да излиза по медиите, само че точно така стана.
А защо реши да поискаш ръката ѝ точно там, пред събралата се публика?
Хареса ми символиката на мястото, тъй като представлението, в чийто край я попитах дали иска да се омъжи за мен, се състоя в едно старо имение, устояло на изпитанията на времето. Исках нашият съюз да бъде като сградата, в която паднах на едно коляно с пръстен в ръка - да остане стабилен и здрав, въпреки годините, които неусетно ще минат, наред с трудностите, подготвени ни от съдбата през тях.
Звучи страхотно, наистина. Промениха ли се обаче по някакъв начин отношенията ви впоследствие след като официално минахте под венчилото? Питам, защото нали хората казват, че след заветното "Да" нищо вече не е същото.
Не и по мое мнение. Например ние с жена ми се стараем да задържим онова усещане, което по традиция съпровожда началото на всеки един романс, когато никой няма спокойствието и сигурността, че човекът с когото е, ще бъде до него за цял живот, затова му засвидетелства чувствата си постоянно. Аз лично вярвам, че любовта трябва да се поддържа жива, защото не гледам на брака като последната крачка по нейния път.
Този септември със съпругата ти ще отпразнувате първата годишнина от своята сватба. За това време какво ново открихте за себе си?
Може би най-значителното ни откритие от тогава до сега, че се научихме как да решаваме проблемите си, защото във всеки един съюз неизбежно присъстват такива, без значение дали стари или нови. В това отношение подобряваме все повече диалога помежду си, опитвайки се да стигнем до дъното на възникнала по дадена причина трудност, изкоренявайки я, за да не застава помежду ни отново. Има много неща, които успяхме да изчистим, оставяйки ги завинаги в миналото. Като допълнение на предишния въпрос, сега мога да кажа, че способността на човек да не допуска минали грешки също е свидетелство за неговата любов, показващо колко силно държи на връзката си, опитвайки се да я предпази от разпад.
Сватбеният ден на Ивайло и Станислава
Снимка: Бони БоневПо мои наблюдения от това, което съм виждал и чувал за вас със Станислава, вие сякаш сте създадени един за друг, защото споделяте много общи интереси. Например, тя също е геймър и киноман...
Да, напълно си прав. С нея действително не само гледаме, но и вървим в една посока, макар да се изявяваме в различни сфери. Извън тях сме еднакви и се разбираме. Най-хубавото обаче е, че това ни сближава още повече.
Според теб кое е по-правдоподобно твърдение, че противоположностите се допълват, или че сходствата са по-съвместими? Как мислиш?
Едното не изключва другото. Макар в много аспекти да си приличаме със Стани, в други сме различни и може би това помага да балансираме взаимоотношенията и мирогледа си, защото каквото и да твърдят някои хора, общата визия за живота и бъдещето е от ключово значение.
Какви планове имаш за лятото?
Няколко пъти поне ще отскоча до язовир Батак...
Единият вече разбрахме кога ще бъде.
Да (смее се). Голямата семейна почивка обаче ще е през септември, а дотогава - геймиг. Освен това ще се постараем да завършим пиесата, която пишем за децата от театралната школа.
Могат ли почитателите ти да очакват някакъв нов проект, в който могат да те видят?
Планираме нов сериал, чиито снимки ще започнат наесен, но трябва да мине още малко време, за да го обявим официално.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}