Колеги и политици скърбят за трагично отишлия си Маричков: Истински мъж, бунтар, вечен, легенда

Никога човек не е готов за тръгването на такива хора, върху тях се гради българската популярна култура, каза служебният министър на културата Найден Тодоров

Bulphoto

Колеги и политици скърбят за трагично отишлия си Маричков: Истински мъж, бунтар, вечен, легенда

21:03 | 11 октомври 2024 | Редактор : Аделина Томова 0 18157 Bulphoto

Публични личности, колеги, приятели на Кирил Маричков са потресени от нелепата му кончина. Легендарният рокмузикант загина в късния следобед в петък при инцидент по време на подготовката за концерт във врачанското село Селановци, където супергрупата с негово участие "Фондацията" е трябвало да бъдат звездите на събора. Той се е спънал, паднал е от сцената, ударил си е лошо главата и е издъхнал в линейката на път за болницата.

In memoriam

Една от последните публични изяви на Кирил Маричков преди фаталния инцидент беше на тазгодишните Празници на изкуствата "Аполония" в Созопол. Форумът беше закрит с концерт на "Фондацията". Тогава Маричков посочи, че този концерт е специален за него, защото е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца. В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство "Аполония", му връчи статуетка - знака на "Аполония", с който награждават изпълнители, участвали през 40-те години на фестивала.

Президентът Румен Радев почете роклегендата на официалната си страница в социалната мрежа: "В лицето на Кирил Маричков българската сцена изгуби легенда - рокаджия в сърцето си и аристократ по душа. До последния си дъх живя с песента и с любовта на публиката, на която ще липсва.

Кирил Маричков и "Щурците" допринесоха за модерното звучене на българската музика, която донесе и духа на промяна в цялото ни общество. А като човек вдъхваше надежда, че музиката ни прави по-добри!

Светла памет!", написаха на официалната страница на президента.

А от Министерския съвет заявиха: "Отиде си легенда на българската рок музика! Бунтар и свободен човек, Кирил Маричков спечели сърцата на поколения почитатели. Остава завинаги с нас чрез песните си. Светла му памет!".

"Никога човек не е готов за тръгването на такива хора, върху тях се гради българската популярна култура", каза служебният министър на културата Найден Тодоров по bTV по повод кончината на Маричков. "Мисля, че ще остане една дупка, която дълго време няма да бъде запълнена". Той отбелязва, че е работил с Маричков, "познавахме се и аз като всички хора от моето поколение израснахме с музиката на "Щурците". Години по-късно каних го да правим концерти с "Фондацията", добави музикантът и служебен министър.

А примата на българската музика Лили Иванова написа: "Поклон пред паметта на големия български музикант, певец и композитор Кирил Маричков! Почивай в мир, приятелю! Твоето творчество остава!".

Столичният кмет Васил Терзиев също почете роклегендата: "Силните души, които не се огъват пред нищо, не изчезват. Кирил Маричков ни показа какво означава да останеш верен на себе си: "Можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен." Уроците, музиката и думите ти остават. Почивай в мир!", написа той.

"Отиде си една легенда! Бог да го прости!", написа в социалната мрежа лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

"Днес си отиде Кирил Маричков. Отиде си внезапно и ужасно рано. Той беше истински мъж. Беше бунтар и символ по времето на комунизма. Беше вкусът на времето за цяло едно поколение. Живя и ни напусна като истински рицар! До края! Ти си вечен, приятелю!", написа в профила си във фейсбук музикантът, продуцент и лидер на ИТН Слави Трифонов.

"Сбогом, Приятелю, ти беше значима част от моя живот!", написа музикантът, китарист и композитор Тенко Славов.

А тв водещият Ники Кънчев го изпрати така: "Отказвам и пак отказвам. Не мога да приема тази новина! Не я искам! Шокиран и вцепенен стоя и плача сам. Човекът, чиято музика ми е помагала в тежки времена и ме е веселила в светли часове си е тръгнал от тази Земя. Кирил Маричков, един от създателите на "Щурците", "Бъндараците", "Фондацията" и още и още... Тръгнал си съвсем по музикантски - директно от сцената е поел Нагоре! Не случайно абсолютно пророчески изпя и записа последно в последния си албум "75" и остави нарочно последно в албума като надгробен епитаф парчето "Тъмен вятър" по стиховете на великолепния Георги Константинов:

"В мен будува тревога необяснима.

И нощта извънземна

ме тегли навън...

Засега съществувам. Все още ме има.

След това ще изчезна

зад близкия хълм."

Няма изчезване, Киро! Все още те има и ще те има вечно! Като песните ти! Ти ни остави такова Наследство! Ти беше един от тези, които отвориха прозорците на Свободата по тези земи! Остави повече, много повече от "Две следи"! Поклон и Бог да те прости! И благодаря за песните!", написа Кънчев.

"Нямам думи. Много съм тъжен. Това е изключително лоша вест за хората, като го познаваха. И не само за неговите слушатели, които са многобройни. Цяла България го обожаваше. В една слоя песен той изпя "Аз съм просто човек". Това не е вярно. Той беше голям човек с голямо сърце. Човек, който се раздаваше без остатък. Композитор, текстописец, прекрасен певец с неповторима бленда. Изключителен човек. Много съжалявам за случилото се", сподели спомените си за Кирил Маричков композиторът Стефан Диомов пред Нова тв. "Той беше истински трубадур. Нещо повече... филантроп. Обичаш хората около себе си. Обичаше дори враговете си. Бог да го прости! Голяма е загубата. Кирчо беше неповторим човек. Пример за всички. Винаги съм му се възхищавал. Как е възможно да се роди човек с толкова качества, толкова дарба и в същото време да бъде толкова добър и честен човек", подчерта той. И беше категоричен, че Маричков "Не може да бъде застигнат и не бива, защото той ще си остане една ярко грееща звезда". "Той беше певец на песни, истински песни, които цял народ пееше. Изключителна лоша вест ни застигна тази вечер. Нека да се спомним за него със светли чувства, защото той беше светъл неповторим човек", каза Диомов.

"Днес страда огромното, многомилионно семейство на великия Кирил Маричков. Ние всички сме негови рожби. Той отгледа моята генерация - накара ни да се извисим над сивото ежедневие на една тежка епоха, да надделеем над своеволията на 20-век, да повярваме в себе си, в могъществото на музиката, в добрината, в приятелството, в любовта. Ако се вгледате внимателно назад ще видите и неговите следи до своите - да, две следи. Така е - той бе винаги до нас в този свят студен...и чак до залезния ден.

До последния си дъх той бе едно 79 годишно любопитно дете - търсещо нови хоризонти, прегръщащо нови стилове, рисуващо нови картини. Композираше, пишеше, пътуваше, свиреше...обичаше. Вярваше във Вълшебния цвят, който връща времето назад за да го удостои с вечна младост...нашта младост. И беше прав, защото намери начин да не остарее, дарявайки и нас със сладък, неувяхващ Маричков Вкус на времето! Толкова пъти ми е помагал в тежък момент. Толкова пъти ми е напомнял да не се отчайвам, да гледам към звездите и да не нарушавам съкровената Клетва към истинските приятели.

Кирил Маричков - трубадурът на нашата младост; човекът вдъхновение, чието име наобратно е лирик бе избрал да не спира да крачи по този свят със своята любима бас китара, от град на град, от сцена на сцена и от песен до песен.

Не вярвам, че смъртта му е нелепа. Той не си тръгна обездвижен, съсипан от болести и прободен от системи. Съдбата бе решила да го удостои с най-голямото признание и положи тялото му върху тържествената фрегата на музиката. Тя отпътува към безбрежния океан с тялото му до любимата сцена хванало своето четириструнно оръжие в последна битка за нашите сърца.

Но само тялото...истинската му същност остава да диша завинаги в красивите барелефи на неговата музика. Така че той винаги ще бъде точно там край реката, където се редят тополите, и където черният кон никога няма да умре върху белия сняг. И нека вече не се питаме дали все още жив е, дали все още се тревожи, да бъде или да не бъде средновековно невъзможен... Сбогом г-н музика и на добър път към безсмъртието", каза писателят Иво Иванов.

"Лек да е пътят ти към звездите, Кирчо! Звездите са звезди, защото са високо....", "изпрати го виртуално" и Надежда Неински.

ИЗБРАНО