Между Мерилин Монро и Норма Джийн
Русата красавица дефинира правилата на шоубизнеса
Мерилин Монро е името, което дефинира безкрайните възможности на Холивуд. Харизматичната красавица е фантазия в съзнанието на всеки американски мъж. Монро е господарка на миналия век, но по всичко личи, че нейното господство ще продължи и в новия век. Историята на русото холивудско чудо се ражда с друго име - Норма Джийн Мортенсън. Пътят до върха е трънлив, изпълнен с насилие, самота и страх, но както и самият Горан Брегович казва:
"Талантът винаги намира начин!"
Бъдещата звезда се ражда на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. Нейната майка - Гладис Бейкър Мортенсън е много далече от славата, макар и да работи като сценарист в пост продукцията на кино индустрията. Бъдещата звезда ще расте без баща, но в нейния акт за раждане ще бъде записан г-н Едуард Мортенсън - вторият съпруг на Гладис.
Повечето биографи отдавна водят спорове и посочват Чарлз Стенли Гилфорд за истинския баща. Твърди се, че Гилфорд изоставя своята партньорка, когато разбира, че ще става баща. Гладис не го зачерква, бъдещата Мерилин често ще гледа един портрет в дома си, на него е изобразен мъж с тънки мустаци и прилича на Кларк Гейбъл. Гилфорд прилича на Гейбъл, а Гладис е категорична, че това е бащата на детето ѝ.
Ранна снимка на Мерилин Монро, тогава още Норма Джийн. Пусната на търг през 2005 г.
Малката Норма не спира да повтаря на съучениците си, че нейният баща е велика звезда в Холивуд. В историята има един опит за контакт - Норма решава да позвъни на Гилфорд, но разговорът приключва, след като се представя с имената си.
Опитите за среща продължават, когато Норма израства до Мерилин Монро, прави още няколко опита за среща с баща си. Тя пътува до Хемет,, Калифорния със своя приятелка. Мерилин паркира далече от фермата, където живее Гилфорд, отива пеша и всеки път се връща обратно, заявявайки, че баща ѝ е отказал да я види.
Никой не знае дали Гилфорд наистина е отказвал тези срещи. Във всички биографии са изразени много съмнения, мнозина обвиняват потенциалният родител, но още толкова са на мнение, че Мерилин не е събирала сили, за да завърши срещата. Едуард Мортенсън продължава да стои като вторият заподозрян за бащинство, но времево не отговаря на събитията. Мортенсън и Гладис се женят през 1924 г. и се разделят много бързо. Едуард заминава за Норвегия и умира през 1929 г. в катастрофа.
Опитите да открие своя баща, завършват горчиво. През 1962 г. Мерилин подписва официален документ и в секцията "Баща" записва "Неизвестен".
Гладис Бейкър не е най-добрият пример за майка, както за своите две деца от предишния брак, така и за самата Норма. Първият съпруг на г-жа Бейкър взима двете си деца и заживява в Кентъки. Никога не казва на Гладис къде са и гарантира, че повече никога няма да се срещнат. Това стресира майката достатъчно, за да изпадне в депресия и да забрави и детето, което все още е при нея.
В историята на майката можем да открием редица проблеми с психичното здраве. Нейните родители - Отис и Делия Монро - завършват в болница за душевно болни. Брат ѝ - Марион Монро, страда от параноична шизофрения. Гладис също се бори със своите демони и прекарва голяма част от своя живот по болници.
Тези притеснения и диагнози, карат Норма да живее под особен стрес, очаквайки подобни диагнози в бъдеще. Мнозина посочват, че блондинката най-вероятно е влошила здравето си, докато е очаквала своята наследствена лудост.
След всички трагедии, които застигат Гладис, финансовите проблеми водят до нов удар - Норма е оставена за гледане в чуждо семейство. Гладис е предадена на 12 дена в къщата на семейство Болендерс. Гледана е за 5 долара на седмица в продължение на години. Гладис не се отказва от детето си, но през първите 1-2 години ще бъде "жената с червена коса".
Болендерс са фанатизирани от религията и много от техните практики се изсипват ѝ върху бъдещата звезда. Норма е трябвало да обещае, че няма да псува, няма да пие и също така ще посещава църквата по няколко пъти на седмица, за да не отиде в ада.
През 1933 г. Гладис успява да събере достатъчно пари и да върне единствената си рожба. Двете започват да живеят в малко бунгало и да се опитват да бъдат семейство. Свободата, която малката Норма ще получи, дава нова светлина на живота ѝ. Киното ще се превърне в голяма страст, а след това и в кариера. Големият екран се превръща в нещо като втори дом, поне за кратко. Във филмите има бягство от много по-суровата реалност.
Гладис няма да бъде добрата майка за дълго. През 1935 г. губи контрол, грабва кухненски нож и започва да преследва дъщеря си. Полицията се отзовава на време. Гладис е прегледана от психиатър и минава през редица болнични заведения. Никога повече не вижда свободата и остава в онова лечебно заведение, в което умира и майка ѝ - Делия.
Норма Джийн е прибрана от английско приятелско семейство, но тя никога не ги назовава. По-късно се мести да живее при съсед на име Харви Гивънс. Харви се мести в Мисисипи, а Норма остава в ръцете на Грейс МакКей. Въпреки голямата любов между двете, финансовото ѝ състояние не позволява да живеят заедно за дълго. Липсата на пари ще е изпрати Норма в сиропиталището.
Серията от трусове е толкова безумна, че нормален човек не би могъл да издържи на толкова промени. Норма признава, че това е един от най-жестоките епизоди в живота ѝ. През 1962 г. разказва, че се е борила с възпитателите и през плач е обяснява, че не е сирак, майка ѝ е жива, просто се намира в болница.
Животът на такова място е далеч от приказен. Гладис разказва, че е мила 100 чинии, 100 чаши, 100 чифта прибора за хранене по три пъти на ден, седем дни в седмицата. За цялата си дейност получава по 5 цента на месец, които отивали като помощ за църквата.
Отговорът на сиропиталището се появява като оправдание в медиите. Възпитатели и преподаватели споделят, че нито едно дете не е имало дневни задачи. Децата се чувствали щастливи и определяли престоя си като живот в едно голямо семейство. В хода на Голямата депресия, малката Норма започва да живее в приемни семейства.
Правителството финансира семейства, които искат да гледат деца. Никой не е мотивиран толкова за децата, колкото за парите. През 1937 г. Грейс успява да спаси Норма от сиропиталището. Дамата е подобрила своя статус и вече има приятел - Ървин Годърд. Въпреки излизането от батака, Норма се озовава в ново блато. Годърд е насилник, първият от много в живота на звездата. Грейс не иска да повярва на обвиненията и продължава да игнорира виковете за помощ.
Щастието се усмихва за кратко, на сцената излиза Леля Ана Лоуър. Тя е единственият здрав роднина на малката Мортенсън. В биографията на Монро са описани моменти, когато живее при лелята и моменти, когато е в приемното семейство. Леля Ана има интерес към християнските науки и когато напуска този свят, оставя една от любимите си книги на своята племенница. На първата страница Норма Джийн открива следното послание:
"Норма, миличка, прочети тази книга. Не ти оставям много, освен моята любов, но дори смъртта не може да я отнеме."
В гимназия Емерсън, Норма започва да цъфти. Необходими са няколко години, преди да разбере, че грозното патенце разгръща потенциала си на красив лебед. Училището е единственото място, където младата красавица живее сравнително нормално. Гладис и Ървин също решават да напуснат Лос Анджелис. Норма е на 16 години, но нейните настойници не искат да я взимат със себе си. Решават, че могат да си спестят главоболията и бързо я насочват към Джим Доуърти - първият официален съпруг.
Следва живот на скука, отегчение, домакинска работа и надеждата, че младото момиче ще излезе от сянката на кухнята. Първата професионална снимка на Норма е направена от списание Yank. През 1945 г. младата дама е открита от фотографа Джоузеф Джазгър - за сесията си получава цели 5 долара. Това е само скромна стъпка към Мерилин Монро.Дейвид Коноувър вижда кадрите и потенциала на красавицата. Една фотосесия е достатъчна, за да запали обективите на една цяла династия от фотографи.
Емилин Снивели изпраща покана за снимки, но с условие - Норма трябва да изкара 3-месечен курс в модна агенция "Синята книга". Цената от 100 долара и е непосилна, но Снивели гарантира, че таксата ще се изплати на равни части от заплатата ѝ. Норма ще пусне русите коси, когато трябва да снима реклама за шампоан Rayve.
Косата ѝ все още е кафява и къдрава, но салонът на Франк и Джоузеф решава да я изсветли и изправи. Доверието е пълно, защото коафьорите са обслужвали звезди като Ингрид Бергман, Рита Хейуърт и Джуди Кларк. Коафьорите ще се занимават с красавицата през следващите 5 години.
През 50-те години на миналия век се отваря една нова страница за медиите. Иронично, това е времето, в което падат и икономиите на хартия. Печатните издания правят едно проучване и установяват, че читателите са предимно мъже, следователно са необходими жени - красиви, непорочни и чисти.
Издания като Laff, Peek, See, Glamorous Models, Cheesecake и много други, започват надпревара за Норма. Голите снимки са все още мит, но Playboy също ще почука на вратата, когато му дойде времето - изданието ще публикува сесията по няколко пъти на десетилетие. Андре дьо Диен ще бъде фотографът, който ще накара всеки мъж да се влюби в г-ца Джийн. Двамата ще пътуват до Невада, Орегон, пустинята Мохаве и най-различни други красиви точки из американската територия.
Мерилин Монро няма да се роди от списанията, а от киното. През 1946 г. Норма влиза в офиса на Twentieth Century-Fox и ще открие Бен Лион. Нейното желание е да стане актриса, макар и никога да не е работила във филмовата индустрия, блондинката се заклева, че ще се старае безкрайно много.
Лион си спомня за Мерилин Милър и смята, че ще е по-добре да прекръсти новото си откритие, за да стартира на чисто. Норма остава фамилното си име, а Лион одобрява, тъй като двойното М може да бъде късметлийско. Години по-късно, когато русокоска е на върха на своята слава, изпраща своя снимка на Лион, върху която е написано:
"Ти ме откри, кръсти и повярва в мен, когато никой друг не вярваше. Моята любов и благодарност ще бъдат вечни."
Останалото е история, както казват във филмите. Монро ще се снима в 30 филма. Известни ленти са "Джентълмените предпочитат блондинки", "Ниагара", "Някои го харесват горещо" и "Неподходящите".
След развода с Джеймс, Монро избира своя нов партньор - Джо ДиМаджио - вече пенсионирана бейзболна звезда. Бракът не е чак такава изненада, но ДиМаджио се оказва костелив орех. Двамата така ѝ не могат да пренесат връзката си на следващото ниво. Те са твърде различни.
По време на Корейската война, Мерилин е изпратена като посланик и трябва да вдигне бойния дух на войниците. Това е и един от многото моменти, в които блондинката разбира колко точно е обичана. 4-дневното турне включва 10 шоу програми пред погледа на поне 100 хиляди много развълнувани войници.
"Това пътуване беше най-доброто, което някога ми се е случвало. Никога преди не съм се чувствала като звезда в сърцето си. Беше толкова прекрасно да погледна надолу и да видя приятелски усмивки."
По време на турнето, войници запазват предните редове около седем часа по-рано. Мнозина се увиват с одеяла, докато Монро изпълнява своите песни на студа в своята лятна рокля.
Новината за шоу на Мерилин Монро кара много от войниците да си намерят причина, за да останат в една от многото бази, където ще се проведе представлението. Тед Шърман си спомня, че с неговите колеги трябва да летят до базата в Токио, но накрая предлагат на пилота да открие някакъв проблем в самолета, за да стоят до сутринта.
Иронично, когато Мерилин се завръща при своя съпруг и разказва преживяното, той дори не слуша. Старата бейзболна звезда познава славата и ревнува от факта, че никога повече няма да чуе ревът на публиката. Техният брак ще продължи точно 9 месеца, през които ДиМаджио многократно упражнява насилие.
Третият съпруг е Артър Милър. Шокът за американската мъжка аудитория е огромен! Двамата идват от толкова различни светове, че новините за брака са абсурдни. Монро е на друго мнение, тя признава, че за първи път е влюбена. Двамата изкарват близо 5 години заедно, а когато бракът приключва, русата огнена жена признава, че нейният мъж е трябвало да свикне с една особена подробност - да заобича звярът, а не само красавицата, която вижда.
Монро отново е свободна, новината за нейната раздяла е като вселенско облекчение за всеки американски мъж. Следващият щастливец, докоснал чудото на шоубизнеса, е американският президент Джон Кенеди. Официално няма нито едно потвърждение за извънбрачни игри, Жаклин Кенеди никога не проговаря, макар и много добре да знае.
Престижното издание TIME говори за цели четири срещи от октомври 1961 г. до август 1962 г. Техните източници посочват, че консумацията на аферата се е случила на 24 март 1962 г. Последната им среща е през май, същата година. На специално събитие в Медисън Скуеър Гардън, Монро излиза и изпява "Честит рожден ден". Кенеди е шокиран, но все пак успява да завърже едно правилно изречение:
"Сега мога да се откажа от политиката, след като ми изпяха "Честит рожден ден" по един от най-милите и сладки начини."
Няколко месеца след музикалния поздрав, Монро ще бъде открита мъртва. Лекарите остават категорични, че става въпрос за барбитурат. Предвид дозата, патологът остава категоричен, че най-вероятно става въпрос за самоубийство. Тази версия винаги ще бъде повод за съмнения. През годините се правят най-различни разследвания и няма издание, което да не вдига рейтинга си с "новости" около смъртта на Монро.
Мистерията се крие около факта, че няма никакви хапчета в стомаха на блондинката - твърди се, че тя е изпила сериозно количество медикаменти. Патологът посочва синина на корема, за която няма никакво обяснение. Тръгва конспирация за умишлено убийство, която поддържа напрежението цели 20 години.
Смъртта на най-ярката холивудска звезда събужда и много въпроси. Дали Джак и Робърт Кенеди не са оркестрирали убийството, защото са казали нещо пред нея, което не е трябвало да чува. Други твърдят, че става въпрос за убийство, което ги предпазва от дискредитиране. Въпреки всички нови, стари и дори луди "улики", разследването приключва през 1982 г.
Следвайки цялата история и медицинските картони на семейството ѝ, блондинката най-вероятно е била в дълбока депресия. Суицидните мисли не са били непознати за семейството ѝ, а след като Монро остава сама, вратите към бездната винаги са били отворени. В последните дни от живота ѝ, работата на снимачната площадка е просто невъзможна. Колегите ѝ винаги са ядосани, че Мерилин закъснява, забравя си репликите, понякога дори не идва на снимачната площадка.
Погребението на Мерилин Монро не е много далече от сиропиталището, където е оставена като малка
Снимка: Getty ImagesТони Къртис ще признае, че в романтичните сцени изпитва толкова голяма емоция от целувките, че сякаш целува Хитлер. В последният ѝ филм "Something`s Got to Give", русото съкровище е уволнено, в последствие е върната от работа и малко по-късно се самоубива. Последното заключение на лекарите е, че най-вероятно Мерилин Монро е предозирала с лекарствата си, без да е имала планове да се самоубива.
За Холивуд, Мерилин е златната кокошка, която трябва да се появи, усмихне и да направи всеки филм - шедьовър. Близките ѝ виждат детето, което никога не получава достатъчно любов.
Никой не може да открие истинския ѝ образ. Той остава достъпен само за онези, които наистина са искали да надникнат зад онази много специална усмивка. Монро остава завинаги сама, без значение от аферите, браковете и почитателите си. Някои от биографите ѝ запазват само едно подозрение: актрисата е искала да си отиде, докато е на върха на славата.
Каква е истината? Всеки е иска Мерилин Монро, но малцината, които са се докоснали до нея, откриват обикновената и много по-истинска Норма Джийн.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}