Жаклин Кенеди - нежната ръка между политиката и обществото
30 години от смъртта на най-известната първа дама на САЩ
Белият дом е място, където се е ковала световната история, а покрай нея е дадена светлина на някои специални личности. Някои се помнят с доброто си име и остават като пример, други потъват в забрава, трети се зачеркват завинаги и остават като лош сън.
Още по темата
Жаклин Бувие Кенеди Онасис е от онези жени, които се раждат веднъж на хилядолетие. Въпреки различията и вълненията на средностатистическия американец, тогавашната първа дама остава една от най-светлите личности, прекрачвали прага на Белия дом.
Преди изобщо да стигне до запознанството си с Джон Кенеди, Джаки може да се похвали с особен житейски опит. Нейната фамилия твърди, че е наследник на стар френски аристократически род, макар и да няма доказателства, но сякаш не са необходими.
Джаки минава покрай няколко университета, включително и Сорбоната, преди да вземе своята бакалавърска степен по френска литература. Интелигентна, грациозна и шлифована, това са само част от епитетите, с които Джон Кенеди ще я описва.
Бъдещият американски президент е толкова пленен от нея, че накрая се налага да я открадне от ръцете на тогавашния ѝ годеник. Жаклин попада в турбулентното време, когато телевизията вече набира сила в САЩ, а презокеанските полети са всекидневие за мнозина.
Жаклин Кенеди показва и своята човешка страна в онзи далечен и черен 22 ноември в Далас, когато Харви Лии Осуалд дърпа спусъка и слага край на един от най-успешните и обичани американски президенти. Джон и Джаки правят това, което много историци са записали във времето - парите на фамилията Кенеди ще се срещнат с аристократичната линия Бувие за чиста форма на съвършенство.
Класата се познава по едно особено качество в тази личност - Джаки има дарбата да контролира своята тъга. Нейният личен живот се брани като най-ценното съкровище, макар и в следващите десетилетия да има достатъчно папараци, които да са готови да извадят поредната кирлива риза. В детството си се учи на езда, ходи на лов, успява да спечели награда "Париж" за есе върху труда на Бодлер, Оскар Уайлд и Серж Дягилиев, предлагана по онова време от списание Vogue.
Впоследствие отказва предложението за работа от същото списание, за да преследва другата си мечта - да стане журналист във Вашингтон. Джаки е отразява коронясването на кралица Елизабет II в Лондон. За този материал ще получи телеграма от младия сенатор Кенеди, че всичко е перфектно, но има и нотка тъга, защото младата журналистка не е с него. След завръщането си, Кенеди пада на колене и предлага брак.
Кенеди е сред щастливците, които имат късмета да се радват на жена, изразяваща своите чувства по най-различен и оригинален начин. Бъдещата му съпруга предлага редакция на речи, носи обяд, понякога открито флиртува в колонката на Washington Times.
Джаки е първата президентска съпруга, която кани журналисти в дома си, за да направят интервю. Веднъж влиза в супермаркет, за да направи изявление по радио уредбата. То гласяло:
"Моля, продължете с пазаруването, докато Ви споделя защо трябва да гласувате за моя съпруг."
Прекрачвайки прага на Белия дом, първата дама ще инвестира времето си в промяна на интериора, внасяйки малко повече величие на тази особено значима сграда, а по-късно ще покани журналистите, за да отразят промените. Точно този епизод е един от най-търсените в Музея на радиото и телевизията. По време на Кубинската ракетна криза, Жаклин отказва да влезе в бункера на Белия дом и предпочита да бъде със своя съпруг.
Джаки не е безгрешна, тя самата смята, че е много далече от някаква форма на съвършенство. Отворените врати на личния ѝ живот скоро трябва да бъдат затворени. Няма журналист, който да не иска да направи още една снимка или интервю. Малцина знаят, че първата дама е страстен пушач, а когато не е с цигара, ноктите ѝ често стават жертва на преживяния стрес. Самият портрет на семейство Кенеди в Белия дом е с известни манипулации, за да се скрие този недостатък - изядените ѝ нокти.
Класата си остава класа, защото самият Джон Кенеди ще признае, че неговата съпруга винаги вирее около политическите газове, те рядко ухаят на теменужки, но сякаш тя никога не ги поглъща. Жаклин е била изолирана от мръсните игри, а завесата е пусната лично от нея.
Жаклин Кенеди е това, което Америка иска да види, тя е толкова добра в своята роля, че вдига летвата до недостижими нива.
Генерал Шарл Дьо Гол ще бъде повече от щастлив, че Джаки Кенеди е уважила неговия банкет, но първата дама го впечатлява още повече, говорейки съвършен френски. По време на среща с Никита Хрушчов, Джаки ще се дистанцира от политиката и ще помоли руския главен секретар да не я отегчава със статистика. Този подход успява да неутрализира Хрушчов и малко след тази скромна молба, ще последват далеч по-приятелски разговори, както и обещание за малко кученце от Лайка - първото куче изстреляно в космоса.
Жаклин Кенеди е не само това, което Америка иска да види, но тя е и всичко, от което Кенеди има нужда. Джон Кенеди не е точно цвете за мирисане. Малко след поемането на най-важния пост в страната, слуховете за изневери ще започнат да обикалят от уста на уста, дори се появяват и в някоя жълта медия.
Жаклин преживява всичко това, стиска зъби и продължава напред, както някога е съветвана от собствения си баща. Царската корона не е лека, но в най-тежките моменти, когато Джон Кенеди е убит, тя отказва да свали кървавите си дрехи. Посланието е ясно - светът трябва да види какво ѝ е причинил. Благословията си отива, заедно с оковите, Жаклин Кенеди е свободна да намери собственото си щастие. Без американския и световен ефир, мераклиите за нейната ръка не са никак малко.
Желанието ѝ е да изчезне от този театър, за което мнозина ще я осъдят. Вдовицата няма да присъства на 20-тата годишнина от убийството на нейния любим. След всичко преживяно, Джаки ще добави още едно име в паспорта си - Онасис. Това ще накара широката публика да промени мнението си, да се чувства предадена и дори ощетена - някогашната първа дама е оценявана като национално съкровище. Никой не може да разбере този избор, но и никой не знае какво точно е предложил Аристотел Онасис. Той е стар приятел, който може да осигури необходимите ресурси за запазване на личното пространство, както и шанс да се скрие от гладните папараци.
Колко силна е била любовта между Аристотел и Жаклин е една мистерия, но можем да забележим силата на парите. Вдовицата на Кенеди се капсулира и бяга далече от камерите, мнозина са се опитвали да я снимат, да я поканят на интервю или да зарадват медиите с пикантни новини, но Онасис пази своята любима с цената на всичко. Предателството идва от самия него, когато голите ѝ снимки се появяват по списанията, включително и в някои американски такива.
Никога няма да разберем какво се е случило и как Сетимио Гаритано е успял да стигне до частния остров Скорпиос. Една от версиите е, че Аристотел е искал да нарани своята съпруга, друга разказва за експресно приключване на брака. Гаритано е бил сигурен, че Жаклин е знаела за този капан и е дала точно това, от което се е пазила най-много през последните години. Децата на Аристотел Онасис не харесват мащехата и са щастливи, че снимките са публикувани, те не се интересуват от последствията върху собствените ѝ деца.
Гръцкият милиардер завещава сумата от 26 милиона долара на своята съпруга, протестите на децата му са свирепи, но неуспешни. Това ражда и мистерията за изтеклите ѝ снимки.
Жаклин Кенеди Онасис продължава да работи, макар и да не ѝ се налага повече. Става редактор на книги и е отговорна за превеждането и публикуването на два бестселъра, успява да извоюва и правата за автобиографията на Майкъл Джаксън. Повечето ѝ колеги я виждат като принцеса, която не иска да се цапа, дистанцират се, но това не ѝ пречи.
Животът ѝ приключва на 19 май 1994 г. след кратко боледуване от рак (диагностицирана е през април). Паметните думи на сина ѝ - Джон Ф Кенеди-младши остават завинаги в историята, маркиращи края на една епоха:
"Моята майка почина, заобиколена от приятели и роднини, книгите, хората и нещата, които обичаше. Тя го направи по нейния си начин, при нейните условия и ние всички сме щастливи и доволни от това"