Не просто икона, а София Лорен...
Жената, която може да каже "не" на дванайсет езика
Малко са жените по света, за които са писани песни, умирали са на дуели, въздишали са по лика им, бленували са за любовта им. И това може би е добре. Защото те са лесно разпознаваеми, запомнящи се. Тяхната красота минава през живота на поколения хора, които никога не ги забравят и ги превръщат в идоли, в модели за подражание. Но те самите понякога не осъзнават своята харизма. Скромността им им пречи да видят обожанието в очите на своите фенове и това ги прави още по-привлекателни. Те са като звезди, които дават светлина на другите, но лишават самите себе си от нея.
Склонна да говори за недостатъците си, но не и за личния си живот, абсолютната икона София Вилани Шиколоне постига слава много по-лесно, отколкото щастливо семейство. И някак е странно, че около човек като нея, известен цели няколко десетилетия, мистериите продължават... Като например как избира ментора си Карло Понти, който е по-стар с 22 години и почти 10 сантиметра по-нисък и все още женен за първата си жена? Или защо вече над 40 години предпочита Женева, а не Рим?
По втория въпрос може би има логично обяснение. София се ражда в благотворителното отделение за неомъжени майки в Италия през 1934, а в детството й подигравките, че е незаконно дете, не спират. Баща й е женен за друга жена по това време и не избира нея и майка й. Малката София, заедно със също толкова красивата си майка, прекарва детството и пубертета си в Поцуоли и в детските си години разбира какво е бедност и колко е тъжно да растеш с един родител. Едва оцелява след бомбардировка по време на Втората световна война и още има белег на брадичката, който й напомня за този кошмар.
Макар че сега отговаря, че талията си дължи на спагетите, до 14-годишна възраст София е "слаба като клечка". Освен това е непривлекателна и вечно намусена. Самата тя споделя по-късно: "Мога да кажа "не" на дванайсет езика. За една жена това е напълно достатъчно."
Трансформацията й обаче е невероятна и от сърдитко, се превръща в ослепителна девойка, по която често свиркат по улиците. А майка й е повече от доволна и взима решението да я прати на конкурс за красота, за който баба й шие рокля от завесите в хола, защото нямат достатъчно пари. София е избрана сред 12-те финалистки, макар че ако питаме нея самата, ще каже, че се срамува от "твърде голямата си уста, твърде късото си лице и твърде дългия си нос". Но вътре в себе си знае, че един ден ще успее. Пък и конкурсът й дава много - 35 долара и билет до Рим. Може да се каже, че това променя траекторията на живота на София, защото заедно с майка й заминават за столицата, за да може тя да си намери някаква роля или работа. Когато пристигат момичето е едва на 15, но родителката й е много амбицирана.
София започва да припечелва по някоя и друга лира като статистка в масовите сцени на големите филмови продукции на "Чинечита". Тя е доволна, че успява да допринася с нещо за магията на киното, която е гледала само от големия екран на киносалона в Поцуоли и че успява да подкрепи семейството. Един ден обаче майка й заявява, че се прибират у дома, тъй като започва училищният срок. Бъдещата актриса си дава сметка, че върне ли се в малкото градче, повече няма да успее да се откъсне оттам. Събира кураж и заявява, че остава в Рим, защото иска да се пробва в киното. Колкото и да изглежда налудничаво по това време, майка й я оставя в столицата. Следват още няколко конкурса преди да започне истински да се занимава с кино. Едва след четири години мечтата й се сбъдва. И така София Вилани Шиколоне се превръща в София Лазаро, по-късно променено на Лорен, а ролята й е в "Аида", напълно подходящ момент, когато Джина Лолобриджида отказва да я изиграе.
По-късно, с повече самочувствие, Лорен играе и рамо до рамо във филм с Алберто Сорди, в който изпълнява ролята на Клеопатра. Общо взето изиграва над 80 екранни роли за близо 60 години. Доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки образи. А героините й впечатляват с удивителната си достоверност. Печели "Оскар" за най-добра главна актриса за интерпретацията й на Чезира във филма "Чочарка", режисиран от Виторио де Сика. Кариерата й е осеяна с творчески и комерсиални успехи, които я превръщат в икона. А през 1991 печели втори "Оскар", този път за цялостно творчество.
В личен план обаче не е така успешна...
Личният живот на София е изпълнен с препятствия от всякакъв тип. Голямата й любов е нейният ментор Карло Понти, който, както споменахме по-горе, е с 22 години по-голям. В книгата си Лорен пише по-късно: "Беше любов от пръв поглед и за двама ни. Срещнахме се по повод един конкурс за красота в Рим, когато аз бях на 16, а той - част от журито. Забеляза ме в заведението, в което седях с приятели и ми изпрати бележка, с която ме питаше дали искам да участвам в конкурса. Направих го и завърших втора, но по-важното е, че така започнахме да се виждаме - първоначално само приятелски, но когато навърших 19, стана сериозно. Обичахме се искрено и истински". Започват да се виждат тайно, а това навлича неодобрението на майка й, която се страхува, че дъщеря й следва собствените й стъпки. "Това, което исках, е законно семейство, законен съпруг и деца", казва София.
Една подробност - когато стават гаджета, Понти е женен за първата си съпруга Джулиана Фиастри и е баща на две деца. Даже Карло не се прибира в Италия, за да не бъде обвинен в двуженство. Две години по-късно бракът му е анулиран от църквата. През 1965 г. продуцентът получава развод във Франция и се жени за Лорен през април следващата година, след като са получили френско гражданство от президента Жорж Помпиду. Малко след заветното "Да" двойката посреща на бял свят двамата си синове - Карло и Едуардо.
Още в самото си зараждане връзката между двамата влюбени е белязана от усещането за непълноценност, за нещо липсващо, за празнота, която трябва да бъде запълнена. Лорен осъзнава, че търси баща си в Понти - проклятието на детството й.
София продължава да мечтае за сплотено семейство. Затова женевската й къща е изпълнена с тези мечти. Ежедневието й е лишено от показност и претенции за величие. "Обичам да се будя рано сутрин. След кафето проверявам кореспонденцията си. Ако синовете ми не са с мен, говоря с тях по телефона. Правя лека разходка. После обядвам и спя. Като се събудя, говоря по телефона с приятелите си, някой от тях понякога минава за кафе. Вечерята ми е лека, гледам новините, после някой филм или чета книга, преди да заспя", разказва Лорен пред "Кориере дела сера".
"Животът е като един миг, вече е зад мен, а не пред мен", споделя актрисата.
Но какъв живот!!!