Не просто икона, а София Лорен...

Жената, която може да каже "не" на дванайсет езика

Снимка: Getty Images

Не просто икона, а София Лорен...

Жената, която може да каже "не" на дванайсет езика

11:13 | 21 септември 2024 | Редактор : Мария Иванова 13 23064 Снимка: Getty Images

Малко са жените по света, за които са писани песни, умирали са на дуели, въздишали са по лика им, бленували са за любовта им. И това може би е добре. Защото те са лесно разпознаваеми, запомнящи се. Тяхната красота минава през живота на поколения хора, които никога не ги забравят и ги превръщат в идоли, в модели за подражание. Но те самите понякога не осъзнават своята харизма. Скромността им им пречи да видят обожанието в очите на своите фенове и това ги прави още по-привлекателни. Те са като звезди, които дават светлина на другите, но лишават самите себе си от нея.

Роди се звезда

Склонна да говори за недостатъците си, но не и за личния си живот, абсолютната икона София Вилани Шиколоне постига слава много по-лесно, отколкото щастливо семейство. И някак е странно, че около човек като нея, известен цели няколко десетилетия, мистериите продължават... Като например как избира ментора си Карло Понти, който е по-стар с 22 години и почти 10 сантиметра по-нисък и все още женен за първата си жена? Или защо вече над 40 години предпочита Женева, а не Рим?

По втория въпрос може би има логично обяснение. София се ражда в благотворителното отделение за неомъжени майки в Италия през 1934, а в детството й подигравките, че е незаконно дете, не спират. Баща й е женен за друга жена по това време и не избира нея и майка й. Малката София, заедно със също толкова красивата си майка, прекарва детството и пубертета си в Поцуоли и в детските си години разбира какво е бедност и колко е тъжно да растеш с един родител. Едва оцелява след бомбардировка по време на Втората световна война и още има белег на брадичката, който й напомня за този кошмар.

Макар че сега отговаря, че талията си дължи на спагетите, до 14-годишна възраст София е "слаба като клечка". Освен това е непривлекателна и вечно намусена. Самата тя споделя по-късно: "Мога да кажа "не" на дванайсет езика. За една жена това е напълно достатъчно."

Трансформацията й обаче е невероятна и от сърдитко, се превръща в ослепителна девойка, по която често свиркат по улиците. А майка й е повече от доволна и взима решението да я прати на конкурс за красота, за който баба й шие рокля от завесите в хола, защото нямат достатъчно пари. София е избрана сред 12-те финалистки, макар че ако питаме нея самата, ще каже, че се срамува от "твърде голямата си уста, твърде късото си лице и твърде дългия си нос". Но вътре в себе си знае, че един ден ще успее. Пък и конкурсът й дава много - 35 долара и билет до Рим. Може да се каже, че това променя траекторията на живота на София, защото заедно с майка й заминават за столицата, за да може тя да си намери някаква роля или работа. Когато пристигат момичето е едва на 15, но родителката й е много амбицирана.

София започва да припечелва по някоя и друга лира като статистка в масовите сцени на големите филмови продукции на "Чинечита". Тя е доволна, че успява да допринася с нещо за магията на киното, която е гледала само от големия екран на киносалона в Поцуоли и че успява да подкрепи семейството. Един ден обаче майка й заявява, че се прибират у дома, тъй като започва училищният срок. Бъдещата актриса си дава сметка, че върне ли се в малкото градче, повече няма да успее да се откъсне оттам. Събира кураж и заявява, че остава в Рим, защото иска да се пробва в киното. Колкото и да изглежда налудничаво по това време, майка й я оставя в столицата. Следват още няколко конкурса преди да започне истински да се занимава с кино. Едва след четири години мечтата й се сбъдва. И така София Вилани Шиколоне се превръща в София Лазаро, по-късно променено на Лорен, а ролята й е в "Аида", напълно подходящ момент, когато Джина Лолобриджида отказва да я изиграе.

По-късно, с повече самочувствие, Лорен играе и рамо до рамо във филм с Алберто Сорди, в който изпълнява ролята на Клеопатра. Общо взето изиграва над 80 екранни роли за близо 60 години. Доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки образи. А героините й впечатляват с удивителната си достоверност. Печели "Оскар" за най-добра главна актриса за интерпретацията й на Чезира във филма "Чочарка", режисиран от Виторио де Сика. Кариерата й е осеяна с творчески и комерсиални успехи, които я превръщат в икона. А през 1991 печели втори "Оскар", този път за цялостно творчество.

София, 1960 г.

Снимка: Getty Images

В личен план обаче не е така успешна...

Личният живот на София е изпълнен с препятствия от всякакъв тип. Голямата й любов е нейният ментор Карло Понти, който, както споменахме по-горе, е с 22 години по-голям. В книгата си Лорен пише по-късно: "Беше любов от пръв поглед и за двама ни. Срещнахме се по повод един конкурс за красота в Рим, когато аз бях на 16, а той - част от журито. Забеляза ме в заведението, в което седях с приятели и ми изпрати бележка, с която ме питаше дали искам да участвам в конкурса. Направих го и завърших втора, но по-важното е, че така започнахме да се виждаме - първоначално само приятелски, но когато навърших 19, стана сериозно. Обичахме се искрено и истински". Започват да се виждат тайно, а това навлича неодобрението на майка й, която се страхува, че дъщеря й следва собствените й стъпки. "Това, което исках, е законно семейство, законен съпруг и деца", казва София.

София и Карло

Снимка: Getty Images

Една подробност - когато стават гаджета, Понти е женен за първата си съпруга Джулиана Фиастри и е баща на две деца. Даже Карло не се прибира в Италия, за да не бъде обвинен в двуженство. Две години по-късно бракът му е анулиран от църквата. През 1965 г. продуцентът получава развод във Франция и се жени за Лорен през април следващата година, след като са получили френско гражданство от президента Жорж Помпиду. Малко след заветното "Да" двойката посреща на бял свят двамата си синове - Карло и Едуардо.

Снимка: Getty Images

Още в самото си зараждане връзката между двамата влюбени е белязана от усещането за непълноценност, за нещо липсващо, за празнота, която трябва да бъде запълнена. Лорен осъзнава, че търси баща си в Понти - проклятието на детството й.

София продължава да мечтае за сплотено семейство. Затова женевската й къща е изпълнена с тези мечти. Ежедневието й е лишено от показност и претенции за величие. "Обичам да се будя рано сутрин. След кафето проверявам кореспонденцията си. Ако синовете ми не са с мен, говоря с тях по телефона. Правя лека разходка. После обядвам и спя. Като се събудя, говоря по телефона с приятелите си, някой от тях понякога минава за кафе. Вечерята ми е лека, гледам новините, после някой филм или чета книга, преди да заспя", разказва Лорен пред "Кориере дела сера".

"Животът е като един миг, вече е зад мен, а не пред мен", споделя актрисата.

Но какъв живот!!!