При Боб Дилън всичко е пребогато и изобилно - има 500 песни, записани от повече от 2000 изпълнители, 39 албума, от които е продал 120 млн. копия, има 10 награди "Грами", "Пулицър", "Нобел" за литература от 2016 г. (която той не отиде да си вземе в Стокхолм), "Златен глобус" и "Оскар" за песента "Things Have Changed" към филма "Момчета чудо" от 2000 г.

Плюс около 150 биографии. А днес отбелязва юбилей - 60 години на сцена.

През месец май навърши 80 години.

Класация на списание "Rolling stone" го определя като вторият по значение изпълнител в историята на популярната музика след "The Beatles". Той е считан и за най-великият автор на песни в наши дни.

Пристига в Ню Йорк през януари 1961 г. и започва да си търси мястото на сцената. Свири на хармоника за албума на Хари Белафонте, за което получава първия си хонорар - 50 долара. Боб Дилън е на "ти" с общо три инструмента - китара, пиано и хармоника.

Снимка: Getty Images

На 26 септември 1961 г. има участие в клуб Gerde's Folk City преди концерта на Greenbriar Boys. Сред публиката е Робърт Шелтън от "New York Times", които три дни по-късно публикува хвалебствена статия по негов адрес. Журналистът пише за музиканта, че е смесица от момче от хора и битник и "едновременно комик и трагик".

"Начинът, по който твори музика носи белега на оригиналност и вдъхновение, още по-забележително за младостта му", гласят думите му.

За това разбира търсача на таланти Джон Хамънд от "Columbia records". Месец по-късно Дилън подписва договор със звукозаписната компания, а след два вече работи по първия си албум. Тогава той е 20-годишен и за него изобщо не можело да се каже, че е красив. Отначало продажбите не вървели добре и в компанията го наричали "Грешката на Хамънд". С втория албум нещата започват да се нареждат, младите да разпознават гласа му и той започва да придобива статута на бунтовник с кауза.

През април 1963 г. изнася първия си голям концерт в Ню Йорк. На следващият месец му забраняват да изпълнява "Talkin' John Birch Paranoid Blues" в шоуто на Ед Съливан, където е поканен да гостува и той си тръгва, изпускайки златна възможност за онова време. През лятото заедно с Джоан Баез, Дилън се появява на фолклорния фестивал в Нюпорт и бива коронясан за крал на фолк музиката.

С Джоан Баез

Снимка: Getty Images

През 1963 г. създава най-известното си парче "Blowin 'in the Wind", година по-късно - "The Times They Are A-Changin", те стават химни, а той започва да се превръща в артиста, когото днес познаваме.

Факти

Първата му жена и майка на четири от децата му - Сара Лоундс, е зайче на "Playboy".

В продължение на 6 години е бил тайно женен за Карол Денис, една от беквокалистките му. От нея има една дъщеря.

Снимка: Getty Images

Когато Елвис умира, Боб не говори с никого в продължение на две седмици.

Освен Нобел, има и "Пулицър", връчен му през 2008 година.

Първата чернова на "Like a Rolling Stone" била дълга шест страници.

Като малък гледа по четири филма на ден.

Обожава да играе шах.

През 2012-та полицайка в Ню Йорк го арестува, защото решава, че е клошар. Оттогава колегите в участъка я наричатт "Боб Дилън".

Веднъж композиторът и поет разменя картина на Анди Уорхол за диван. Двамата не са се обичали много-много, защото Дилън свалял упорито музата на художника Еди Седжуик.

Десетилетия наред успява да прави по 100 концерта годишно.

През 1971 г. публикува експерименталния роман "Тарантула".

Заклет фен е на Чарли Чаплин и неслучайно албумът му от 2006-та носи името "Модерни времена".

Размисли

"Никой не е свободен. Дори птиците са приковани към небето".

"Просто защото харесвате моите неща, не значи, че ви дължа каквото и да било".

"Какво са парите? Един човек е успешен, ако между ставането рано сутрин и лягането вечерта, е правил онова, което иска".

"Аз се считам първо за поет, и после за музикант. Живея като поет и ще умра като поет".

"Няма нищо толкова стабилно, колкото промяната".

"Радвам се, че се чувствам добре. Бях си помислил, че скоро ще се срещна с Елвис".