Led Zeppelin е първата (и може би все още единствената) група, създадена с категоричното намерение да превърне четирима музиканти в боговете на рока - и целта е постигната. Всичко в тях е огромно: талантът им, музиката им, амбициите, егото им, така определя влиянието на Led Zeppelin музикалния критик Джак Хамилтън.

През 70-те години на миналия век те са генератор за създаването на всяка фантазия за хардрок излишък: фенки, бързи коли, частни самолети, стадиони, наркотици, разбити хотели, слухове за окултизъм... Продадоха десетки милиони плочи и неизмерим брой билети за концерти. Превърнаха се в пример за стремеж за безброй хард рок групи, които ги следваха, някои успешни, повечето по-малко, но всички отстъпващи на оригинала.

И все пак - има едно нещо, за което Led Zeppelin жадуват и което им се изплъзва, дори и в най-големите им успехи: Те искат да бъдат възприемани сериозно, да бъдат оценявани усилията им, не само шоуто, харизмата. Степента, в която рок критиците са мразели групата, винаги е била малко преувеличена - често от самите Zeppelin - но няма съмнение, че е имало определен, високопоставен кръг от недоброжелатели, които са виждали Led Zeppelin като груб, циничен и притеснително доходоносен пирон в ковчега на утопичните рокендрол мечти на 60-те години.  А помпозността и претенциозността на групата винаги са били подходящи за осмиване, твърди Джак Хамилтън в Slate.

Becoming Led Zeppelin е нов документален филм, който представя "неразказаната история" на групата постигнала забележително световно влияние и легендарен статус. Екипът на лентата не крие, че той представлява авторизирана биография - всички трима оцелели членове на групата са разказвачи на екрана.

Най-въздействащите, могъщи изпълнения в рока и историите около тях непрекъснато се възпроизвеждат - но често силата им избледнява с времето - не такава съдба има великолепната британска четворка. От създаването през 1968 г. легендарният статус и митологията на Led Zeppelin са особено устойчиви, както Би Би Си ги определя.

Преди да станат богове, тези момчета са били непоколебими музикални изследователи и филмът е едновременно почит и продукт на това изследователско пътешествие в света на музиката.

Визионерът китарист/продуцент Джими Пейдж, екстравагантно разкрепостеният Робърт Плант, поетичната ритъм секция на басиста Джон Пол Джоунс, и виртуозното шоу на барабаниста Джон Бонъм, стават мигновено разпознаваеми и влиятелни в световен мащаб, но същевременно Led Zeppelin трудно могат да бъдат вкарани в музикални клишета. Каталогът им с многомилионни продажби е изпъстрен с блус, хард рок, фолклорни приказки, африкански, азиатски и латино ритми, мачовска мощ и авангарден стил.

Печелят скандална слава с ексцесии, но умело избягват пресата години наред - сега обаче Becoming Led Zeppelin обещава да запечата "неразказаната история" на групата за потомците.

И тримата са въздействащи на екрана: забавни и проницателни. Особено Джоунс, който дълго време е бил най-незабележимият и сдържан от групата, е възхитителен в интервюто, свенлив и самоуверен едновременно, някак все още момче на почти 80 години.

Дългоочакваната премиера на филма по кината следва прожекцията "в процес на разработка" на филмовия фестивал във Венеция през 2021 г. Филмът Becoming Led Zeppelin представлява и естествено продължение за създателите на филма Бърнард Макмахон и Алисън Макгорти, след като през 2017 г. наградената им документална поредица American Epic проследи историята и въздействието на най-ранните записи на американска кореновата музика.

Снимка: Getty Images

"Искахме да направим филм, който да даде началото на следващата ера", казва Макмахон пред Би Би Си. "Вместо да разгледаме 100 изпълнители, както направихме с American Epic, искахме да разкажем историята на един изпълнител, една група, която да пренесе тази музика от периода след Втората световна война до 60-те и 70-те години и да е въплъщение на този последен етап от музиката на 20 век - и разбрахме, това са Zeppelin."

Привличането на Led Zeppelin към създаването на филма е свързано с щателно прецизиран подход, но от решаващо значение е и фактът, че Пейдж, Плант и Джоунс са фенове на предишната работа на Макмахон и Макгорти; American Epic документира техните собствени музикални герои. Becoming Led Zeppelin нямаше да се случи без American Epic", признава Макмахон.

Бармани приготвят напитки за гостите на бара на борда на частния самолет на групата

Снимка: Getty Images

Всъщност Becoming Led Zeppelin включва два часа старателно издирвани архивни материали, лични снимки и кадри от изпълнения (ученикът Пейдж свири в скифъл група; тийнейджърът Джоунс е църковен органист; и двамата стават опитни сесийни музиканти на поп хитове от 60-те години), както и отделни нови интервюта с Пейдж, Плант и Джоунс.

Смъртта на Бонъм през 1980 г. (от белодробна аспирация след тежък алкохолен запой) ще доведе до разпадането на групата - но той изненадващо присъства и тук, на нечуван досега аудиозапис, който ще разтърси феновете на бандата.

16 септември 1970 г.: Led Zeppelin получава наградата за най-добрата британска група в анкетата на Melody Maker Pop Poll в Лондон. От ляво надясно са Джими Пейдж, Робърт Плант (който печели и наградата за най-добър британски певец) и Джон Бонъм

Снимка: Getty Images

Като дете Макмахон "открива" Led Zeppelin чрез книга, която описва възхода на групата към славата. "Чувствах се като в историите на American Epic, тъй като те са много близки: това са четири деца, които преследват тази мечта и се опитват да намерят своя път в музикалния бизнес. Мислех, че това е една прекрасна, почти артурианска история." Този фантастичен дух е отразен във филма, когато Пейдж оприличава китарата си на митичния меч Екскалибур.

Снимка: Getty Images

Все пак Плант предупреждава създателите на филма: "Не мисля, че този филм може да бъде направен, тъй като ние не правехме и не участвахме в никакви телевизионни предавания, а Питър Грант (страхотният мениджър на Led Zeppelin, който почина през 1995 г.) изхвърляше зрителите с камери от залите, изтръгваше им филмите и разбиваше камерите им, така че няма никакви кадри от концертите ни от онези години."

Робърт Плант с един от мениджърите на групата Ричард Коул

Снимка: Getty Images

Музиката като откровение

Макар че "неразказаната история" се ръководи от онова, което членовете на групата споделят в разказ, анекдоти, забавни или драматични ситуации, те не са най-лесните събеседници - обикновено журналистите не успяват да измъкнат от тях нещо ексклузивно. В крайна сметка музиката е тази, която наистина говори.

Becoming Led Zeppelin свидетелства за музиката като откровение, сила, която преоткрива както феновете, така и изпълнителите; осемдесетгодишният Пейдж е с широко отворени очи, когато разказва, че за първи път е чул американски R&B и соул ("Звучеше така, сякаш идва от Марс, въпреки че идваше от Мемфис").

Промените, през които преминават четиримата са проследени до всеки детайл, разкриващ смисъла на всяко действие. Виждаме как Плант се променя през различни образи (модерен, романтичен "flower power"), преди да придобие своята неповторима форма на "рок божество" в Led Zeppelin - и наблюдаваме как групата свири от сърце, първо завладявайки феновете по концертите в Щатите и по радиото, преди да изнесе триумфалното си шоу "завръщане у дома" през 1970 г. в лондонската Royal Albert Hall.

"Използвахме много кинематографични техники, за да върнем зрителя назад във времето", казва Макгорти. "И използваме текстовете на песните, за да ви тласнат напред; когато отиват в Atlantic Records, чуваме Your Time Is Going To Come; когато Робърт Плант говори за прелитането през Америка, чуваме Ramble On; а когато свирят на ранните концерти в Европа и никой не ги разбира, изпълняват Communication Breakdown."

Има блестящи ранни кадри от френското телевизионно предаване Tous En Scene, където Led Zeppelin буйно се развихрят пред невзрачна, скучна студийна публика, състояща се от възрастни и деца с пръсти в ушите.

Чуваме зараждането на една от най-известните им песни - Whole Lotta Love от 1969 г., и виждаме разширени клипове от изпълнения, включително от фестивала в Бат през 1970 г. - всички те са нажежени като портал към друго измерение. Можете да усетите опияняващата атмосфера, която ще накара дори култовия писател Уилям Бъроуз да оприличи изпълнението на Led Zeppelin (в САЩ през 1975 г.) на: "транс музиката, която се среща в Мароко и която е магическа по произход и цел - т.е. свързана е с призоваването и контролирането на духовни сили".

"Ако правите филм за музика, то тя е централният герой и зрителите - особено след 100 години - трябва да чуят сами каква е тази музика", казва Макмахон.

Музикалният редактор на списание Mojo, телевизионен водещ и продуцент Фил Александър е работил в тясно сътрудничество с Пейдж, Плант и Джоунс и посочва защо "кинетичната енергия" на Led Zeppelin остава жизненоважна: "Led Zeppelin не са най-добри приятели; това наистина е очевидно във филма", казва Александър пред Би Би Си. "Тяхната близост се дължи на това, че са на сцената и сякаш си играят. Именно това чисто музикантство е онова, което ги изразява като хора - но и това, което създават като група.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Ако някой от което и да е поколение слуша тази група - особено сега, когато можеш да я откриеш с едно кликване на бутона - попада в свят, който не прилича на нищо друго. Мисля, че повечето групи от тяхното поколение звучат така, сякаш са от едно отминало време; при Led Zeppelin има още какво да се чуе, непознатост, изненада в музикално отношение. Не знам колко пъти съм слушал всичките им албуми и все още намирам неща, които ме карат да си мисля: чувал ли съм това преди?"

В Becoming Led Zeppelin историята за създаването на групата е представена живо, "в момента"; събитията се развиват хронологично, без мъглява носталгия или предчувствие за онова, което предстои да се случи. "Неразказаната" история е и безспорно непълна; филмът завършва след издаването на втория албум на групата, когато тя е изкачила върховете на славата - и преди нещата да са се завъртели в разрушителен хедонизъм.

Въпреки че Плант споменава накратко "момичета и наркотици", разказът е необичайно благоприличен. Той е в ярък контраст с таблоидните описания на разврата им - най-известната от тях е мрачната биография на групата "Hammer of the Gods" от Стивън Дейвис (от която членовете на групата многократно са се разграничавали). Това е съвсем умишлено; както American Epic е добавена към учебните програми в САЩ, така и Becoming Led Zeppelin е предназначен за всички възрасти, като групата не само съхранява своето наследство, но и истински притежава своя разказ.

Снимка: Getty Images

"Висшата цел на този филм е да каже на младите хора: ако имате страст, работите здраво в занаята си и сте упорити, можете да постигнете тези мечти. Тези уроци се научават, докато пътуваш с тях. Това са единствените момчета, които са знаели и виждали какво се случва", казва Макмохан.

Един от присъщите недостатъци на все по-разрастващия се жанр на одобрените от изпълнителите музикални документални филми е, че в действителност артистите не са тези, които решават какво ги прави интересни за света. Най-често това води до преувеличено самовъзхваляване и скучен, предвидим триумфализъм - пропаганда за знаменитости, създадена от самите тях.

Becoming Led Zeppelin избягва тази клопка, но все пак оставя усещането, че разказва историята, която групата иска да бъде разказана, а не непременно тази, която хората трябва да знаят. Но пък не е изключено Led Zeppelin да се вдъхновят от своя духовен наставник Дж. Р. Р. Толкин и да  разширят историята в цяла трилогия.

Те са богове и имат какво още да разкрият без да разбият на парчета ореола си. 

ИЗБРАНО