Сидни Поатие - на който и стол да седнеше, превръщаше го в трон
Роден в 7-ия месец, той оцеля и след рак на простатата, баща е на 6 дъщери
На 20 февруари 1927 г. на двама работливи фермери, Евелин и Реджиналд от Кат Айлънд, Бахамски острови, им се ражда момченце. Само че не у дома и не навреме. То проплаква два месеца по-рано в Маями, Флорида, където родителите са по работа. Около 37 години по-късно един толкова внушителен, висок 1,89 м, харизматичен мъж ще се изправи доблестно в препълнената зала за церемонията на кино академията и ще се разпише в историята като първият чернокож актьор, спечелил "Оскар" за най-добър актьор. Това е Сидни Поатие, а филма, за който е награден е "Кремове в полето".
След като си отиде от този свят преди седмица, фотографът на звездите и в частност на Лени Кравиц, с когото са големи приятели - Матю Битон перифразира мисъл на Ралф Уолдо Емерсън, която пасва перфектно на Поатие - че всеки стол, на който седне, се превръща в трон. И публикува снимка на Лени, Поатие и Дензъл Уошингтън по време на вечеря, по случай 89-ия рожден ден на Поатие.
След като неочаквано се ражда в Америка и получава автоматично американско гражданство по тази причина, Сидни и родителите му се връщат на Бахамите, където преминава детството му. Той израства в бедност във фермата за домати на баща си на остров Кат, а след това семейството се премества в столицата Насау. Там баща му кара и такси. На 15 години Сидни е изпратен в Маями да живее с брат си, където трябва да се справя и с расовите предразсъдъци. Присъединява се към армията и служи известно време в медицинско звено. После той отива в Ню Йорк, където се влюбва в сценичните изкуства.
Привлечен от светлините на прожекторите, Поатие кандидатства "American Negro Theatre", но е отхвърлен поради акцента си. След като в продължение на месеци се учи да звучи като американец и усилията му се увенчават с успех - прави своя дебют на Бродуей през 1946 г. в "Лизистрата", комедията на Аристофан. Четири години по-късно изгрява на синия екран в "No Way Out". През 1951 г. се появява в "Плач, обичаната страна", британски филм, чието действие се развива в Южна Африка.
През 1955 г. той получава признание за участието си в драмата "Училищна джунгла", от 1955 г. Започват да летят все по-апетитни роли, но Поатие внимава как в какви продукции се появява. Говорейки за времето си като актьор през 1967 г., той каза: "Начинът по който негърът се появяваше на екрана в онези години беше негативен, шутовски, бутафорен, някакви недодялани икономи, непасващи на обстановката характери. Това беше фонът, на който се появих преди 20 години и избрах да не да бъдеш част от стереотипите. Искам хората да почувстват, когато напуснат салона, че животът и всички човешки същества си заслужават. Това е единствената ми философия за филмите и снимките, в които участвам".
В завладяващата драма "Edge of the City" (1957) Поатие играе ролята на докер, чието приятелство с бял колега (Джон Касаветис) навлича гнева на расистки профсъюзен шеф. "Band of Angels" (1957) също изследва расовото напрежение. Действието в мелодрамата се развива по време на Гражданската война в САЩ, Поатие е непокорен надзирател, чийто шеф (Кларк Гейбъл) купува дъщерята (Ивон Де Карло) на някога богато семейство - момичето е наполовина черно и се продава в робство. В "Непокорните" (1958) Поатие е затворник, който бяга с бял затворник (Тони Къртис) и двамата трябва да преодолеят расовите си предразсъдъци, за да се измъкнат от полицията. Филмът, който по това време се смяташе за провокативен поради призива си за расова хармония, спечели на Поатие номинация за "Оскар" за най-добър актьор. Той получи признание също така и за работата си в "Порги и Бес" (1959), където играе инвалида Порги, който обича Бес (Дороти Дандридж), наркоманка, преследвана обаче от редица ухажори.
Поатие обаче влезе в историята като Хоумър Смит, майстор, разбираш почти от всичко, който помага на монахини да построят параклис в "Кремове в полето". Заглавието е цитат от Библията, от Евангелията на Матей - 6 глава и Лука -12 глава - кремовете в полето нито се трудят нито предат, и пак дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като тях.
Героят на Поатие настоява с цитати от Библията, че заслужава да му бъде платено за работата, а игуменката му отвръща със стиховете за лилиите в полето. Печели "Оскар" през 1963 година.
След участието си в библейския епос "Най-великата история, разказвана някога" (1965), Поатие играе в "A Patch of Blue" (1965) мъж, който се сприятелява със сляпо момиче (Елизабет Хартман).
В социалната драма на Стенли Крамър "Познай кой ще дойде на вечеря" Поатие е годеник на бяла жена, изиграна от Катрин Хоутън. Филмът се върти около това да го срещне на вечеря с родителите й, изиграни от Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси. Филмът бил един от редките филми по това време, които изобразяват междурасов брак в положителна светлина, тъй като исторически междурасовите бракове са били незаконни в повечето щати. В 17 щата, предимно южни щати, до 12 юни 1967 г., шест месеца преди филмът да бъде пуснат. Филмът пожъна финансови успехи. В рецензията си за филма Роджър Еберт описва героя на Поатие като "благороден, богат, интелигентен, красив, етичен" и че филмът "е великолепно забавление. Ще ви накара да се смеете и дори може да ви разплаче".
През 1972 г. Поатие прави своя режисьорски дебют с "Buck and the Proacher", уестърн, в който играе проповедник-измамник, където си партнира с Хари Белафонте и Руби Дий.
"Реших, че няма да правя нищо в живота си, което не се отразява положително в този на баща ми", обобщи веднъж той житейската си максима.
Той е единственият тъмнокож актьор с "Оскар" докато Дензъл Уошингтон не получава наградата през 2002 г. Същата година, когато Уошингтон печели своя "Оскар", Поатие получава почетна награда "Оскар" като признание за забележителните му постижения" като творец художник и като човек" - и двамата са в залата.
След като поучи "Оскар", Поатие продължава да играе само в качествени продукции и името му носеше приходи в бокс офисите. След това той се насочи към режисурата, въпреки че все още от време на време играеше.
В професионалната си кариера той печели две награди "Златен глобус", включително награда за цялостен принос през 1982 г., "Грами" за това, че с гласа си разказва своята автобиография и е награден с Президентския медал на свободата през 2009 г. от Барак Обама.
През 1974 г. бахамският министър-председател препоръчва Поатие да стане рицар на Британската империя заради неговия "изключителен принос към изкуствата като актьор" и че "чрез своите филми и благодарение на приветливата си личност, използва всяка възможност за насърчаване на добрите отношения между представители на различните раси". Това беше одобрено от британския премиер и кралица Елизабет II. От 1997 до 2007 г. е бил посланик на Бахамските острови в Япония.
Поатие, който оцеля след рак на простатата, надживя съпругата си Джоана Шимкус, канадска актриса. Имат две дъщери - Аника и Сидни Тамиаа. Сидни е баща и на още четири момичета - Бевърли, Памела, Шери и Джина, от първата му съпруга Хуанита Харди. Поатие има осем внуци и трима правнуци.