Случаят "Димитър Маринов": От "Евала, Мите" до "Тоя на кого какво е правил?"

Малките държави сме като ниските мъже - все имаме нещо да доказваме и все искаме да се чуе за нас ехе-е-е... чак отвъд голямата вода

Случаят "Димитър Маринов": От "Евала, Мите" до "Тоя на кого какво е правил?"

09:48 | 27 февруари 2019 | Автор : Калоян Стефанов 145 16958

Кой знае защо, всеки път, когато имаме ситуация с българин, осъществил някакъв успех зад граница, у нас настава някаква страшна олелия. Всичко е черно или бяло, а героят задължително е или изстрадал, понесъл на плещите си националното ни самочувствие, или кирливец, който "изобщо не е кой знае какво, аз на негово място какво щях да направя..."

Наградите "Оскар"

Снимки от афтърпартитата >>

Роклите на червения килим >>

Победителите >>

На такъв хаос и поляризиране на мненията сме свидетели и спрямо "случаят Димитър Маринов": българският актьор, който се качи на сцената в Dolby Theatre, заедно с останалата част от екипа на "Green Book": тазгодишният носител на "Оскар" за най-добър филм. Онова, което вдигна Маринов на вълната на националната гордост обаче, не беше фактът, че е стигнал до червения килим, а жестът му да носи малко българско знаменце в джоба си. Жест, който беше трогателно намигване към България, но който, трябва да признаем, си е малко байганьовски. Сладко, но провинциално.

Малките държави сме като ниските мъже - все имаме нещо да доказваме и все искаме да се чуе за нас ехе-е-е... чак отвъд голямата вода. Изобщо във времена, в които личността значи повече от националността, е излишно да се демонстрира къде си роден. Не помня на миналогодишните Оскари Райън Гослинг да е носил вратовръзка в цветовете на канадския флаг, а Гийермо дел Торо да е увещавал мексиканския народ, че успехът на "Формата на водата" е успех за цяло Мексико.

И все пак, хейтът, който се изсипа по Димитър Маринов, е напълно излишен. Човекът е избягал от мрачната соц. действителност и, както сам каза, е сбъднал американската мечта. В рамките на собствения си живот, той е един успял българин. И не се е появил на червения килим, загърнат в трибагреник-одеяло, не е "развявал байряка" и не се е снимал до Виго Мортенсен и Махершала Али с оцветено в бяло, зелено и червено лице като на мач.

Хубаво е да си дадем сметка, че патриотизмът за емигрантите е нещо много различно от патриотизма на местна почва. За хората, които от години живеят в чужбина, България не е реалност, а символ, спомен, носталгия. Флагчето в джоба на Маринов представлява именно това: символ на принадлежността му към една страна, от която е избягал в години на тъмен политически режим, на който е станал жертва.

Медиите избухнаха в хвалебствена хистерия, която също преекспонира случилото се. Заглавия от типа на "Българин взе "Оскар" наводниха пространството, макар че са меко казано неточни. Маринов участва във филма, който взе "Оскар", самият той не е взел статуетка.

Нещо, което впрочем, направи през 2017 г. Владимир Колайзов, който получи наградата за цялостен принос в киното в категория "Научни и инженерни технологии", наричана още технологичен "Оскар". Може би обаче понеже не носеше знаменце, това постижение мина някак под радара на гордия родолюбец, готов да се прилепи за всеки чужд успех-плод на много работа, усилия и/или талант, и да го припознае като свой.

Та докато едните "бравосваха" Димитър Маринов със завидна фамилиарност и скандираха онлайн "Евала, Мите", други пък дори не успяха да скрият завистта си и се зачудиха "какво ли е правил тоя и НА КОГО го е правил, че да получи покана за връчването на наградите на Академията".

Та така. От Ком до Емине и от Русе до Златоград "силно любим и мразим". Затова, ако ви се случи да успеете отвъд, внимавайте с флага.

ИЗБРАНО