17-11-2017 20-11-2018

The Weeknd и неговото алтер его

Неговите музикални концепции обикновено се въртят около употребата на наркотици, секса и самотата - чудесна маркетингова стратегия, особено за XXI в.

11:48 | 3 март 2024 | Редактор : Мария Иванова 4 2252 Снимка: Getty Images

С множество албуми и песни, оглавяващи класациите, The Weeknd, известен и с истинското си име Абел Тесфайе, "управлява" света на музиката от 2010 г. След песента "Blinding Lights" със сигурност може да се каже, че той и променя хода на развитието на поп сцената.

Още по темата

Роденият в Торонто в началото на 90-те Абел е певец, автор на песни и продуцент. Става известен с издаването на "House of Balloons", "Thursday" и "Echoes of Silence", които по-късно излизат в албума Trilogy през 2012 г. Въпреки голямата заявка, която дава с тях, първият му мейнстрийм успех идва с "Kiss Land" през 2013 г., който се издига на първите редове на Billboard.

Неговите музикални концепции обикновено се въртят около употребата на наркотици, секса и самотата - чудесна маркетингова стратегия, особено за XXI век. Музиката на певеца е изпълнена със съмнителни препратки към употребата на наркотици и използването на жени като начин да се почувства по-малко празен в себе си. С нея той показва различните порочни страсти на нашето съвремие като истории с различни глави. Музиката му е обожавана както от млади, така и от стари.

Именно поради тази причина е най-слушаният изпълнител в света с песни, които са пускани толкова често, че го изпращат в книгата със "Световните рекорди на Гинес". Навлизането на The Weeknd на музикалния пазар е добра тактика по-късно да се окаже "бранд". А сътрудничеството му с Дрейк защитава тезата, че това не е случайна среща.

Почти наравно с Тейлър Суифт, която е "религия" за цял свят и за Абел може да се каже същото. Идеята е творчеството му да стигне до възможно най-много хора. "Музиката наистина не е толкова генератор на приходи, колкото маркетингов инструмент", казва той.

Вижте снимки на The Weeknd >>

Вече знаем, че през ХХI в. маркетингът е ефективна стратегия. Всъщност той е начинът, по който много утвърдени компании успяват да реализират продажби, да насърчават познаването на марката и да изграждат лоялност към нея.

A The Weeknd не е по-различен. Той си сътрудничи с много други влиятелни музикални изпълнители - Бионсе, Травис Скот, Френч Монтана и Кендрик Ламар. Дори прави още една стъпка напред - става гадже на известната Селена Гомес, която е изпълнител с маса фенове.

Селена и The Weeknd, 2017 г.

Снимка: Getty Images

Маркетинговата му стратегия е добронамерена и целенасочена. Кариерата на The Weeknd се развива като драма, отличена с награда "Еми", с обрати в сюжета всеки път. На всеки няколко години феновете си мислят, че най-накрая са разбрали какво е искал да каже с песните си Тесфайе, но това е моментът, в който той прави рязък завой и сякаш им казва: "Има още накъде да ме опознаете".

Много преди да се изгради като бранд, марка, или наречете го както искате, The Weeknd е спряган като "протеже на Дрейк", "някакъв си неизвестен, който прави ъндърграунд музика" и пр. В началото никой не знае истинският Абел. Защото той ограничава достъпността си. Възможно е феновете му никога да не получат информация за неговата самоличност и точно така иска той.

И въпреки всичко появата му се превръща в една класическа история в областта на маркетинга на загадките.

Според The Wall Street Journal най-добрата приятелка на изпълнителя по това време (визираме 2010 г.) публикува линкове на песните му във Facebook, надявайки се на най-доброто. Клиповете са аудио, придружени от черно-бели снимки на не съвсем облечени жени. Тесфайе не се вижда никъде и трябва човек да се поразрови, за да намери името му. Анонимността му е толкова на ниво, казва той, че тогавашните му колеги слушали музиката му, без да разберат, че тя е негова. Самият Абел обяснява по-късно пред Forbes: "Не исках да си използвам лицето. Исках да създам база от фенове, които ме обичат заради изкуството, което правя."

Още тогава той изявява желание да се нарича The Weeknd, макар и по това време името да е вече заето от рок група, която се казва по същия начин. Абел обаче упорито държи, че това е неговото алтер его и решава, че ще остане под този псевдоним, като го коригира съвсем малко - пропуска умишлено буква в Weeknd.

Някои не биха се съгласили с това твърдение, че още в първите му произведения се прокрадва потенциалът за бъдещата световна марка. Тези песни имат мрачни, жанрово различни теми, изпълнени с похот, наркотици и отчаяние. А дотогава непознатата му самоличност засилва още повече интригата. "Живеем в свят, в който артистите не печелят пари от музиката, както беше в Златната ера", казва Тесфайе.

Често спряганият за "токсичен" мъж сам признава, че му е коствало неимоверни усилия, за да се наложи на пазара и заедно с неговия екип са разбирали смисълът, който стои зад това, че "парите идват, когато излезеш на сцената и се разкриеш". Той неведнъж признава, че има две лица. Едно за The Weeknd и едно за човекът Абел Тесфайе. В интервю за Esquire разказва: "Имам два персонажа за различни групи хора. Някои се чувстват ядосани, други тъжни, аз пея за всичко това." И точно така фен базата му се увеличава с всяка минута.

Самият той е на мнение, че когато пее за проблемите в една връзка, изнася на преден план токсичността, съжалението, раздялата, и пр. А в музиката му хората ще открият себе си. Уви, и той допуска грешки. "Искам да бъда най-големият в света", казва Тесфайе, който по една или друга причина постига целта си. Превръща се в бранд. Още едно доказателство за изумителните му маркетингови възможности, затова че когато целта е пред теб, можеш да вървиш към нея независимо от всичко останало.

За много от феновете си The Weeknd изглежда относително отдалечен от личността си, държи се така, сякаш наистина е отделен човек, доколкото слушателите биха могли действително да му повярват. Може би The Weeknd наистина е човекът, за когото ни предупреждава в музиката си - някой, когото трябва да избягваме.

Макар че The Weeknd вече не съществува...а от него остава само Абел Тесфайе. "Брандът", който пее за нещата от живота и кара хората да се припознават в песните.