Звездата на Ивайо Колев изгря с първото музикално риалити в България - "Star Academу", където макар да се класира на второ място, се превърна в любимец на широката публика. И въпреки добрия старт на кариерата си у нас, няколко години по-късно той напусна страната ни, преследвайки мечтите си по широкия свят. Местата, на които е живял, са редица - Италия, Англия, Чили, Бразилия. Навсякъде, където съдбата го е отвела, той трупа опит и бележи успехи, които може да прибави към своята биография, като факта, че е пял на една сцена с легендарния Том Джоунс. През 2010 г. излиза песента му "Моя", която е в дует с Васил Найденов, а само 5 г. по-късно печели конкурса "Бургас и морето" с "Вече знам". Оттогава странстването му по света сякаш е приключило, поне засега, но не и желанието му да твори качествена музика. Наскоро излезе сингълът му "Не като мен" - резултат от почти 2-годишно "мълчание", с който зарадва своите почитатели. Още утре той ще се излезе с микрофон в ръка в "Sofia Live Club", където ще изнесе концерт-трибют на Майкъл Бубле, по време на който ще бъде и предпремиерата на баладата му "Светлина".
Пред Life.dir.bg Ивайло разкри всички чувства, които стоят зад "Не като мен", и сподели както за хубавите, така и за тежките моменти от живота си.
Изминаха почти 2 години от последната ти песен. Какво прави през времето, когато не беше под светлините на прожекторите?
Основно работех, имах участия... Наистина бях извън полезрението на медията, защото нямах подходящ проект. Но през това време се опитвах да намеря правилния музикален жанр за себе си, в който да творя. Затова разликата в звученето на песента ми преди 2 години и новата - "Не като мен", е огромна. Сега се развивам в стил Майкъл Бубле, това е моят репертоар и отказвам всякакъв друг тип ангажименти, дори с риск да загубя пари. Хората ме възприемат и реагират много добре на трибютите на Бубле, но най-вече ми вярват, а това е най-важното нещо, когато си на сцена. В стремежа си да създам продукт, без да правя компромиси, дълго време се лутах.
Да разбирам, че правилният стил за един изпълнител е този, в който се чувства комфортно, дори и той да е различен от онзи, който се продава най-добре?
Точно така. Преди правих грешката да се опитвам да се "нагаждам", тоест - да се изявявам в онова, което най-много върви. Установих обаче, че това е много грешен подход. Все пак когато се състезаваш с много хора на една писта, шансът да си най-отпред не е голям. Разбрах, че по-важно е къде е душата ти. Ето защо я последвах и изхвърлих в кошчето бизнес начина на мислене, който винаги търси комерсиалния елемент. Когато правиш това, което ти самия искаш, в определен момент разбираш, че то ти носи повече приходи, отколкото онова, което си мислил, че ще бъде комерсиално. Хората оценяват музиката, когато тя идва от сърцето, харесват индивидуалността и естествеността в един изпълнител.
Песента ти "Не като мен" представлява изповед за предизвестения край на всяка една голяма любов.
Да.
В такъв случай ти наистина ли вярваш, че това силно чувство има срок на годност?
Една от отличителните черти на любовта е, че макар да е устойчива, тя е изключително крехка. Но деликатността ѝ невинаги издържа на бурите, които идват с времето. Именно нейната тленност, обаче, я прави толкова красива. В даден момент тя изгаря и оставя след себе си само пепел... Поне това е моят опит, който ми е показал, че най-големите любови не просъществуват.
Не обричаш ли по този начин своята голяма любов на трагичен край? Все пак си женен, имаш съпруга.
Не... Нашата любов е преминала на съвсем различен етап на развитие. Аз визирам ученическата любов, когато все още си жаден да вкусваш плът. Любовта от семеен тип е различна, тя навлиза в съвсем друг, стабилен коловоз на уважение и респект към другия.
Казваш, че новата ти песен изразява и онази малка надежда, че макар и вече да не си с някого, поне да си оставил спомена за себе си жив, тлеещ дълбоко в съзнанието му...
Всеки иска да бъде най-добрият. Това е лек егоцентризъм, защото хем желаеш доброто на човека, с когото си се разделил, хем изпитваш егоистичното чувство да останеш специален за него. С други думи, може друг да я целува, но тя от време на време да мисли за теб...
Как всъщност се роди идеята за "Не като мен"?
Всичко стана случайно. Аз всяка година работя на морето, където имам участия. Там се запознах с Димитър Стафидов - младеж, чиито качества ми допаднаха. Той композира музика, рисува, заснема видеа и се занимава с монтаж. Останах наистина впечатлен от талантите му. Та той ме попита защо не правя нови песни, а аз му отговорих, че просто не ми е попаднало нещо интересно. На следващия ден дойде при мен с демо запис, над който бе работил през нощта, и дори беше измислил концепция за видео клип. Допадна ми и започнахме да усъвършенстваме парчето. След много работа, мисля, че се получи наистина добре. Видеото към сингъла го заснехме в Италия още през април, но оставихме целия проект в чекмеджето досега, защото преценихме, че понеже е сериозна песен, трябва да изчака до есента.
Всъщност, освен че създава музиката, Димитър Стафидов също така рапира в сингъла.
Да, но той може и да пее много добре. По-принцип за мен рапърите не са певци, въпреки че много искат да бъдат... Моите извинения. Случаят с Димитър обаче е различен, макар че в "Не като мен" не показва възможностите си. Уговорката ни беше да му помогна да го видят и забележат като автор. И действително хората харесват песента и постоянно ме питат кой я е написал. Името му вече е познато.
Снимали сте видеото в 14-вековно имение, разположено в Неаполитанския залив. Как се спряхте на това място?
Първоначално търсихме западнала и разрушена сграда в България, но нещата не се случиха както ги планирахме. Затова започнахме да оглеждаме локации в чужбина, като зададохме определени критерии за търсене, под формата на ключови думи в Google. Така сред един от резултатите излезе и това внушително имение с характерните за времето си високи тавани и огромни врати. Свързахме се със собствениците - Ема и Франческо, които се оказаха страхотни хора, наследници на стара фармацевтична фамилия. Постройката, която притежават, е наистина величествена, а във вътрешността си тя съхранява различни произведения на изкуството - картини, скулптури и др., всички от периода 13-15 век.
В края на видеото твоят образ влиза във водите на морето, сякаш решил, че е достигнал своя личен край, но после отново излиза на повърхността. Каква е символиката тук?
В началото образът ми е една гротеска, мъж, обграден от лукс, но без да има с кого да го сподели. Всъщност, олицетворението на самотата е точно това - благородник, вечерящ сам на дълга маса, която е отрупана с храна. Всички знаем, че охолството не може да компенсира нещастието, което носи чувството на самотност. Хипотетичната история на героя ми, която пресъздадохме, е, че той е богат наследник на аристократична фамилия, получил всички блага в живота си на тепсия. И макар пътят му да изглежда като мечта, за него той носи единствено отчаяние и разруха, превръщайки го в антагонист, разяждан от тъмни страсти. В един момент, нуждаещ се от промяна, той решава да напусне клетката си и несъзнателно се отправя към морето, като навлиза в него. Символиката тук е пречистването, катарзиса... Да се отърсиш от миналото, запазвайки единствено хубавите моменти от него, както и надеждата, че си бил най-добрият.
Кога всъщност осъзна, че искаш да се занимаваш с музика?
Бях на около 16 г. Спомням си, че много обичах да пея и редовно го правех пред огледалото в банята. Сигурно много съм досаждал на съседите ни, но те бяха наистина мили и любезни хора, които така и не ми направиха забележка. Някъде по това време в езиковата гимназия в Ямбол участвах в мюзикъл, който ми даде необходимия тласък. Изявата ми се прие много добре от всички присъстващи - съученици, учители, родители и др. Тогава реших, че трябва да тръгна в тази посока, но майка ми и баща ми не бяха съгласни. Тяхното мнение бе, че музикант къща не храни и искаха да си подсигуря по-стабилно бъдеще със сериозна професия, която един ден да издържа семейството ми. Загубих битката с тях и така влязох във ВИАС, където завърших Пътно строителство. Днес се радвам, че ги послушах, заради сигурността и самочувствието, които ми дава дипломата, макар да нямам нито един ден трудов стаж като строителен инженер. Все пак животът е непредсказуем и всичко може да се случи.
Спомена за ученическия период, но пропусна да кажеш, че в гимназията сте пели с Галя от "КариZма". Как още тогава не сте решили двамата да бъдете дует?
Тя беше най-известното момиче в гимназията ни, понеже участваше в различни конкурси и почти винаги печелеше първо място с изпълненията си. Това беше още преди да срещне Миро. Да, двамата бяхме близки и тя ме подкрепяше... Дори помня, че веднъж ми даде цял куп дискове, които искаше да изслушам, за да се запозная с различните стилове в музиката. Двамата участвахме в концерт, организиран в столовата на училището, но тя завърши преди мен и срещна дуетната си половинка. По-късно сме се виждали, понеже съм ходил на техни участия и тя винаги е реагирала радушно.
Дори тогава ли не сте мислили да направите обща песен?
Не, аз по онова време бях погълнат от проектиране на мостове и стоманобетонни сгради (смее се). Интересно е обаче как съдбата ни е предопределена, независимо дали си решил да направиш завой по отредения ти път... Точно както направих аз, когато на 18 обърнах гръб на музиката, но тя ме намери отново 7 години по-късно.
Кое е последното нещо, което си усетил, че е писано да ти се случи?
Беше през 2011 г., когато се върнах от Италия. Между другото, казват, че 33-ата годишнина е сложен кармичен период за всеки мъж, а тогава бях точно на толкова. Прибрах се в България разведен и претърпял неуспешна връзка след края на брака си. Бях изпаднал в депресия, през която свалих 15 кг. Нямах работа, нямах приходи... Започнах сериозно да обмислям да спра да се занимавам с музика. Тогава обаче получих обаждане по телефона с поканата започна работа в столичен пиано бар. Там работих в продължение на 6 месеца, което приех така, сякаш пред мен се бяха отворили райските порти... Все пак предложението дойде в отчаян момент, в който имах нужда от него.
Живял си на различни места и си видял немалко. Има ли нещо, което липсва на българската музика?
Надали аз съм правилният човек, който да отговори на този въпрос. Според мен това трябва да кажат по-успели хора от мен, с повече творчество, опит и мъдрост. По принцип обаче България е малка държава, в която дори и да станеш популярен артист, не можеш да достигнеш мащабите на успех в САЩ, Великобритания и дори Италия, където съм живял. Например, Васко Роси изнася концерти на "Сан-Сиро" - стадион с 80 хил. места, в 4 поредни дни... Какво да говорим повече, при положение, че Италия дори не е държавата с най-развит шоубизнес в Европа. Друго, за което се сещам, е, че по-голямата част от вниманието на медията е насочено към един определен стил, благодарение на който след години ще си скубем косите от поколението, израснало с него.
Подгрявал си на концерт на Том Джоунс в Чили пред 120 хил. души, какво е впечатлението ти от него?
Това беше през 2010 г., броени дни преди най-голямото земетресение. С Том Джоунс единствено се разминах на стълбите зад кулисите. Нямах възможността да говоря с него, понеже той беше много концентриран, а и през цялото време за него се грижеше цял екип от хора. Когато се качваше към сцената, обаче, ми се видя много изморен, прегърбен... Но излизайки пред публиката, той се преобрази в съвсем различен човек, дори стойката му се промени. Истински професионалист, който в продължение на 2 часа не спря да забавлява присъстващите.
Как поддържаш добрата си форма?
Пазя диета, пия много вода и спортувам, основно тичам и плувам. Съпругата ми е професионален нутрициолог и тя ми изготвя различни режими на хранене.
Какви са те?
По принцип е по-добре да говориш с нея на тази тема (смее се). Аз просто спазвам всичко, което тя ми каже. Но сега преди снимките на клипа правих Кетонна диета, през която се хранех само с месо и салата. Казват, че с нея човек сваля най-бързо килограми и наистина е така. В интерес на истината, от значение не е какво не си позволяваш да хапваш, а кога какво ядеш. Комбинацията от храни е важна. Например - аз не ям сладко след 16 ч. или след консумацията на хляб и картофи.
Плакатът за концерт-трибютът на Майкъл Бубле
Снимка: Личен архив
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}