След като излезе дългоочакваният девети филм на големия режисьор Куентин Тарантино, на родния филмов небосклон предстои да се появи една новаторска за нашите географски ширини лента. Три пораснали момчета решават да направят екшън комедия, която да събере в една история каубои, индианци, извънземни, всевъзможни видове гангстери, японци, еврейски филмови продуценти, африканци, руснаци, българи, родни и чуждестранни красавици, както и нинджи и каратисти.

Те са режисьорът Радослав Илиев, сценаристът Тео Чепилов и операторът Борислав Пенчев.

Ако ви се гледа екшън с много смях, заснет от човека, работил по проекти като Prison Break, The Flash , Arrow, Legends of Tomorrow, Once Upon a Time, Minority Report и Supernatural, то непременно трябва да си отделите време за "Екшън". А докато чакате да излезе по кината, ние ще ви срещнем с Ради и Тео, които ще ви разкажат как във филма е щял да участва Жан Клод Ван Дам, защо Тарантино се е вдъхновил от "Екшън" и за "специалните" награди на лентата им, получени на фестивали в цял свят, в едно интервю, подплатено с много смях.

Здравейте, как сте? Току-що мина световната премиера на филма ви "Екшън" на фестивала "Златна роза", как беше?

Ради и Тео: Както очаквахме, филмът се хареса на публиката. Смееха се на местата, в които бяхме заложили комедийни моменти. При хумора нещата са ясни - ако хората се смеят, филмът работи. Критиката беше озадачена, а ние сме объркани. Все още нямат единна позиция дали ни харесват. Пожелаха ни на добър час. (смеят се)

Тео: Много е особено усещането, защото толкова време сме го правили този филм. Откакто се роди идеята, досега са минали 5 години. И вече си го претръпнал, преминал е през толкова фази, хиляди неща са се случили. Той всъщност от пролетта е готов, но си чака моментът.

Аз, лично, не очаквах такъв български филм...

Тео: (Смее се) Никой не очаква. Като го разказвам на приятели и те ми казват: "Ама как така такъв български филм. Те българските филми не са такива."

Точно, че не са такива. От сръбското кино, да кажем, очакваме нещо такова...

Тео: Ние обичаме такова кино и явно ни е повлияло.

Като че ли сте гледали много Тарантино, Гай Ричи, Кевин Смит?

Тео: Да, да. Аз съм фен и на Кевин Смит, да.

Усеща се...

Тео: Може би ви диалога, особено при хлапетата...

Кои са прототипите на тези хлапета?

Ради: Всички. (смее се)

Тео: Малко или много всеки един от нас е прототип на това. Ние, тримата, които сме създателите на филма - Ради, Боби (операторът) и аз, сме се подигравали на този тип филми. Малко или много, за да гледаш толкова много екшъни, за себе си мога да кажа, че съм фен и съм израснал, бъзикайки се с тези филм. Сега отидох да гледам новия "Рамбо", за да ми е гадно, въпреки че знаех, че ще е ужасен. (смее се) Така че във всеки от нас има от тези хлапета. Боби, който живее в Канада, преди това е живял в Германия, има всички филми на Джеки Чан на видеокасети на немски. (смее се) И не мога да повярвам, че и Ради не си е пропилял детството в гледане на тъпи филми, за да направи тези осемдесетарските екшън сцени, с които започва лентата. (смее се) После ясно, че вкусът ни еволюира, гледаме Ходоровски, говорим си за възвишени неща.

Ради: Цялото нещо го направихме с идеята, че трябва да бъде адско забавление. Така беше и с актьорите след това. Казвахме си: "Каквото стане, давай напред! Спокойно, не е краят на света."

А как направихте този интересен каст?

Тео: Това е към Ради вече.

Ради: Някои от актьорите много бързо си ги намерих. Основното беше да търсим неизползвани лица, не толкова популярни.

Да, всъщност Яна Маринова и София Бобчева са единствените по-експлоатирани лица.

Ради: (Смее се) Много им благодарим, че се навиха на тази глупост.

Тео: Те играят абсолютни глупости. Яна Маринова никой не я е използвал в толкова секси роля, обикновено е някаква корава, сериозна мацка. София също. Тя реално играе тъпа блондинка, а тя цял живот се е борила с това, защото всъщност тя е умна блондинка. Кастингът за момчетата обаче беше много голям.

Ради: Да, с момчетата беше по-трудно, защото трябваше хем да са приятели, хем да си съвпадат като характери.

А те са приятели и в истинския живот ли?

Ради: Не точно. Но ги бяхме накарали да отидат да се напият заедно, за да се усетят един друг. Те във филма нон стоп пият бири и пушат.

Тео: Там беше голямото предизвикателство, защото пробвахме много варианти и в един момент "си заспаха", точно както си ги представяхме. Обикновено във всяка детска компания става някаква такава ситуация - един става тарикатчето, друг - самовлюбеният, актьорчето и третият, който е най-умният, никой не го чува. Голямо предизвикателство ни беше и звездата, защото първият ни вариант беше Жан-Клод Ван Дам.

Ради: (смее се) Дааа, Жан-Клод Ван Дам беше.

Тео: Преди пет години беше реално да го вземем, но точно тогава му тръгна наново сериалът.

Пък и отново блесна, когато направи рекламата на Volvo.

Тео: Точно през есента, когато започнахме проекта, направи Volvo. (смее се) Мислихме всякакви варианти.

Ради: Тогава предложих Джонас (Толкингтън-б.р.). Той си е американец и живее в България.

Тео: От 20 години живее в България и се снима в екшън филми. Обикновено на плаката е петият от лошите. Смешното при него, че играе образа на пропадналите екшън звезди, които постоянно злоупотребяват, но в истинския живот той не пие алкохол.

Straight edge e, така ли?

Teo: Тотален.

Но като че ли не участвал в много български филми?

Тео: В сериала "Седем часа разлика" участваше. Иначе има 30-40 заглавия зад гърба си. Трябваше да снимам една екшън сцена с него, защото Ради ме извика да се появя за малко на екран, направиха ме на извънземно. (смее се) Всичко е за една секунда във филма, но цялото нещо беше 45 блъскания и той по едно време усети, че почвам да се замайвам, защото не съм актьор, и ми разказа как снимали екшън сцена с Жан-Клод Ван Дам и Ван Дам му счупил носа. Снимките на сцената продължили три дни и той през цялото време си мълчал за контузията, за да не трябва да снимат още три дена (смее се). И тогава си казах: "Щом той е издържал това, значи и аз мога да издържа" (смее се). Беше много готино. На снимачна площадка съм попадал много пъти, но Ради беше запазил точно духа на "Отишли сме да се забавляваме". Всички бяхме един куп ентусиасти, решили да направят екшън комедия в България. Не е възможно, няма как да стане, но ние ще го направим.

Ради: Винаги го има притеснението дали ще е смешно. Защото, като четеш сценария, някои неща са адски смешни и се забавляваш страхотно, а като го гледаш и си казваш: "Ама какво е това, защо не ми е смешно?!" Или само на теб ти е смешно и започваш да се съмняваш, дали пък другите ще го разберат. Поне смятам, че във филма хуморът не е елементарен.

Изобщо. Даже ми се струва, че човек трябва да има доста сериозен бекграунд, за да схване някои неща, защото има много препратки - не само към класически екшън филми, а и към други и има наслояване, както е при големите режисьори.

Ради: Затова се шегуваме, че трябва да го гледаш няколко пъти. Аз съм го изгледал вече 100 пъти, направо ми е лошо от този филм (смее се) и интересното е, че колкото повече го гледам, толкова повече ми харесва. А не съм някакъв егоцентрик. (смее се)

Тео: В никакъв случай!

Ради: Това ми е страшно интересно и не ми е скучно - някой приятел като дойде и ми каже: "Хайде да гледаме филма", аз му отговарям: "Не мога...", после все пак се съгласявам: "Добре, хайде (смее се), само ще остана с теб за 10-те минути в началото..." и после се хващам, че и аз го гледам.

Кой монтира трейлъра? Много е добър, уловил е цялата есенция.

Ради: Аз го монтирах.

Тео: За трейлъра, понеже ни оставиха да направим каквото решим и ние двамата си казахме, че трябва да направим абсолютна кретения и се подиграхме с жанра, с филма, с всичко, но наистина е хванал есенцията. Защото много мразя да гледам някакъв трейлър и след това отида да гледам филма и се разочаровам, защото примерно е сериозен, а те са извадили трите смешки, за да излъжат зрителя да отиде. А този филм е кретения - абсолютно откровен, той си е направен от кинаджии за кинаджии. Обаче ми беше любопитно да направим тест и домъкнах един приятел, който е квартално момче, гледахме и той се смя на правилните места.

А като пародия ли го определяте?

Тео: Аз го определям по-скоро като сатира.

Ради: Сатира е.

Тео: Защото има сериозната част. Това е шоубизнесът и така се случват нещата. Например, Майкъл Дудиков си чупи крака, докато се разхожда на Витоша и изведнъж продуцентите изравят някакъв забравен актьор и го довеждат в България да снима главна роля. Наистина нещата се завъртат по някакви безумни начини. Наблюдавал съм го и когато съм работил в сериали. Виждаш как актьорите са абсолютно нормални и обикновени хора, но има хора, които смятат, че те са героят си от сериала. Примерно актьорите от "Под прикритие" ги спират полицаи и им казват: "Как си, колега?" (смее се), а той е актьор и няма нищо общо с този образ.

Ради: Е, значи са убедителни.

Тео: Аз толкова се бях вманиачил по Жан-Клод Ван Дам, че намерих всякакви хора, които са работили с него и събирах какви ли не истории, като голяма част от тях бяха прекалено крайни и нямаше как да бъдат показани на екран, но голяма част от духа му влезе.

Вие и двамата имате много опит в тв предавания, занимавали сте се с тв режисура и сценарии. Как тръгнахте да правите този филм?

Ради: Фактически сме някакви дебютанти в пълнометражното кино. Тео има опит като сценарист, но в екип от четири души. На мен ми е първи игрален филм, на оператора също, голяма част от актьорите също за първи път се появяват екран - някои са от НАТФИЗ и веднага дойдоха на снимачната площадка. Голям късмет имаха! (смее се) Петър Петров, например, беше още студент и той после ни разказва, че като сме го извикали втори път си казал: "Случва се, обаче мислех, че няма да ме изберат, защото всичко става с връзки." (смее се) На мен не ми трябват връзки, искам да ми свърши работа като актьор, искам да си намеря най-доброто, което е възможно, за ролята. Като му казахме, че е избран и не можел да повярва.

Тео: Ради си беше решил, че няма да използва известни актьори и си държеше на това. Но това е по-трудната част, защото реално за всяка роля трябва да кастваш страшно много хора.

Ради: Някои от известните играят в повечето филми и сериали и публиката започва да се обърква.

Тео: А и нашите актьори добавят достоверност на филма, защото са много близки до образите си в истинския живот. Цялото нещо тръгна на шега. Операторът е основна част от екипа. Реално с него измислихме идеята, защото се шегувахме веднъж. Той работи във Ванкувър от 5 години, в imdb има 23 филма, върху които е работил като Prison Break, The Flash, Arrow, Legends of Tomorrow, Once Upon a Time, Minority Report и Supernatural. С него редовно се чуваме по телефона и си говорим, започнахме да се бъзикаме с големите продукции, които се снимат в България и оттам тръгна всичко. На шега - на шега, взе, че си стана.

А Ради, ти как реши да минеш от документално ("Студената война") към игрално кино? Някакъв тип развитие ли е?

Ради: (смее се) Израснал съм на друго ниво.

Тео: Като прочете сценария и не можа да устои. (смее се)

Ради: Като прочетох в началото сценария, не ми хареса. Той претърпя доста промени. Има около 15 драфта.

Тео: Толкова... ако не са и повече.

Ради: Много е странно. Точно тогава бях останал без всякаква работа и тъй като съм отказвал няколко пъти, дори като студент ми предлагаха да правя филм, но като не ми харесва, отказвам. Последния път, преди две години някъде, пак ми предложиха да кандидатстваме за един филм, но въобще не ми хареса и си казах, че повече няма да се занимавам и ще си седя без работа. Така и стана, обаче като съм без работа, нямам и пари. Една сутрин, докато пуша и си пия кафето и си казвам: "Сега, ако ми звъннат и ми предложат и най-голямата тъпотия, ще приема." И след 2 часа ми звъни един от продуцентите и ми казва: "Искаш ли да прочетеш един сценарий. И аз си казах, че това е Съдбата." (смее се). И с оператора Боби сме си говорили, че има неща в този филм, които се случват, независимо какво става. Ако съм си намислил, че нещо ще бъде по определен начин, така се и случва. Имаше един случай, който дори не съм го казвал на актьора. (смее се) Първият човек, когото избрахме беше този Стьопата, който играе руснака с белега. Той дойде на кастинга точно като руснак и когато го попитах, така ли си ходи по улицата, той ми каза: "Не, аз съм подготвен за кастинг." Което ме впечатли, защото на много актьори, дори да си им дал текста, те не го знаят и аз казах: "Това е нашият човек!" След това обаче дойде един истински руснак, който се справи добре и си казах, че трябва да вземем истинския руснак, защото колкото и добре да се справя другото момче, все пак е българин. 5 дена преди снимките ми се обажда актьора и ми казва: "Аз няма да играя във филма". Аз му казах: "Почваме снимки, не можа ли по-рано да се сетиш, че няма да играеш?!" Тогава си казах, че това отново е пръст на съдбата. Така взехме първото момче. Просто това, което съм си наумил, си ставаше по някакъв естествен път.

За колко време го заснехте?

Тео: 24 дена е чистото снимане.

Доста бързо...

Тео: Нямахме възможности за повече.

Нямате ли субсидия от Националния филмов център?

Ради: Имаме, най-малката възможна. (смее се)

Тео: Имаме, но парите бяха малко и разговорът в средите беше винаги един и същ:

"- Какво ще правите
- Екшън комедия.
- Какъв ви е бюджетът?
- По-малък от този на "Дъвка за балончета".
- Аха, успех!"

(смее се)

Ради: Знаеш ли как сме процедирали?! Имаше сцена, в която се стрелят и единият хвърля нож, който трябва да се удари във врата на другия. И гримьорката казва: "Това го изчислих, че ще струва 1000 лв. - да се направи една маска, един силикон..." И аз веднага решавам - няма да има убийство. (смее се)

Тео: Директно пренаписваме сценария... Например, мутрите трябваше да карат скъпа кола и решихме, че ще карат скапана. (смее се) Но пък руснакът си е истински руснак, японецът си е истински японец...

А откъде намерихте японеца и той ли живее в България?

Тео: Те са няколко. Този, който играе режисьора си го внесохме от Канада. В imdb имаше няколко кредита. Беше играл в нещо на HBO или на Netflix. Боби от Канада ни го внесе. Във филма има и една нинджа и понеже няма нинджа на Балканите, най-близкият беше в Германия и човекът дойде. Той е професионалист.

Ради: Той играе повече като дубльор.

Тео: С брат му имат в Германия школа за бойни изкуства и се снимат в много филми.

Ради: Нинджата е кореец с много висок дан. Сега ще разкажа един от критичните моменти по време на снимките. Трябваше да заснемем финалния епизод и там има един бой между него и един бодигард. И понеже снимаме през нощта, нашият каскадьор спи между снимките, събужда се и почваме боя, те преди това са го репетирали. Започваме "Първи дубъл", "Втори дубъл", "Трети дубъл"... и понеже стоя със слушалки извън стаята, чувам някакъв звук от удар и кореецът падна - държи се за главата и маха с ръце. Вдига глава и целият е в кръв - нашият каскадьор го ударил в окото, половината ни неща все още не бяха заснети, а той трябваше да си тръгва. Само каза: "Спокойно, ще дойда пак!" Отиде си до Германия и после пак дойде, за да заснемем всичко.

Тео: Тези, които играят продуцентите също са чужденци. Човекът, който се превъплъщава в ролята на шефа на руската мафия, си е руснак.

Ради: Беше много интересно как го намерихме. Търсихме и не можехме никъде да намерим руснак. Имаше едно момиче от НАТФИЗ на кастингите, което учи "Кукли", и нещо си говорим преди снимките и ѝ казвам: "Не познаваш ли някой руснак?!"  И тя: "Баща ми е руснак!" (смее се) И я помолих да го доведе на другия ден. Като млад е искал да бъде актьор, но животът му се е завъртял по друг начин. Но го направи абсолютно достоверно, въпреки че никога не е заставал пред камера.

А дъщерята влезе ли във филма?

Ради и Тео: Дааа, тя е асистентката. (смеят се)

Тео: Епично беше! Като се замисля, наслагали сме много истински неща. При нас балансът беше хем да го направим да е български филмът, хем да не е прекалено български, но да не е все едно сме хванали на Тарантино филмите и сме ги пренесли. Ясно, че сме хванали тази стилистика, ясно, че сме повлияни, но идеята беше да е различно и да има собствен характер.

Ради: Да, има някои неща, като Чоко и Боко (мутрите във филма-б.р.), които нарочно са направени като в "Криминале".

Тео: И в разговорите го има. Имаме познати, които цял живот водят подобни разговори, като например: "Ако еди кое си животно се сбие с еди кое си животно, какво ще стане." То е начин на общуване.

Как решихте филмът, който снимат във вашия филм, да е точно "Винету"?

Ради: И там има една абсурдна ситуация - докато писахме и започнахме да се чудим кой точно да бъде. Знаем, че в България Винету е по-популярен...

Тео: Мислехме дали да не бъде Джеронимо.

Ради: Защото за оператора ни, за който вече казахме, че живее в Канада, Джеронимо е по-известен.

Тео: За финалната версия на филма отидохме на морето, на Синеморец, и ни се прецака интернетът.

Ради: И точно тогава водим този спор. Решихме, че трябва да попитаме някого. Спряхме се на момчето, което дойде да оправя интернета, и Боби му казва: "Момче, ти знаеш ли кой е Винету?" И той му отговаря: "Ти не знаеш кой е "вимету", абе, това, бе - виме, на кравата" (смее се)

Тео: Пет минути мълчахме и решихме да продължим нататък. (смее се)

Някой намирал ли е паралели с "Имало едно време в Холивуд" на Тарантино заради този подход - филм във филм?

Тео: Смешното е, че нашият филм е направен много преди да излезе този на Тарантино. Един приятел гледа трейлъра и ми казва: "А, ама той е вдъхновен от новия на Тарантино ли?" И трябваше да му обяснявам, че го бяхме завършили в онзи момент.

Били сте на едни вълни с Тарантино...

Ради: Той се е вдъхновил от нас. (смее се)

Тео: (смее се) Аз го видях, че го гледа! Нашият филм е завършен април месец, дори е документирано, защото има краен срок, в който трябва да си предадеш филма за "Златна роза", което се случи малко след 20 април. А филмът на Тарантино се пазеше в такава тайна и нищо не се знаеше за него. Първият трейлър излезе май месец. Българската версия на Тарантино "Once upon a time in... Sofia". (смее се)

Каква публика очаквате да привлечете?

Тео: Очаквам да са хора с много отворено съзнание, които просто са дошли да се забавляват. Аз ходя постоянно на кино и то на нормалните прожекции, които са вечер в мола и мисля, че хората, които ги посещават, ще се изкефят. Хората, които правят кино, би трябвало да се изкефят, защото тези неща те ги живеят непрекъснато. А има и един тип хора, които просто ще кажат: "Това е поредната българска тъпотия. Не искам да го гледам. Не ме интересува." Ние вече сме направили филма и оттук нататък зависи какво публиката ще направи с него. Това го видях и покрай "Дъвка за балончета". Там историята беше подобна. Написахме филма преди 9 години и той тръгна по свой път, изведнъж си намери публиката бавно, но славно. Може би този ще бъде така. За другата публика - не знам дали кинаджиите и ценителите ще ни дадат шанс, не съм сигурен. Някои хора, когато излезе български филм, те го мразят по подразбиране. Да не говорим, че хората от индустрията всеки мрази филмите на другия. Нали има такава шега, когато си на премиера и попиташ някого: "Какво ще кажеш за филма?" и ти казва: "Ееее... Направо... Разказа ми играта!" (смее се)

Ради: Това е много стар лаф на Димо Коларов. Понеже всички много го уважават и винаги го канят на премиерите си в Дома на киното и после го питат: "Бате Димо, какво ще кажеш за филма?" И той има една гениална реплика: "Пич, ти ми е** м******." (смее се)

А вие тримата - сценарист, режисьор и оператор, как се намерихте? Как решихте да правите филм заедно?

Тео: С Боби сме в една голяма компания. Аз му писах дипломното филмче, после снимахме двамата един късометражен филм - научна фантастика с Китодар Тодоров. След това решихме да правим нещо по-голямо. После Боби замина за Канада и започнахме да си говорим виртуално. Изведнъж се случи този сценарий. И в онзи епичен момент се засякохме с Ради. Иначе се познаваме от много време. Те двамата с Боби са работили заедно. Най-смешното, че ние и тримата сме такива хора, че хем сме в индустрията, хем сме встрани от нея. (смее се) Боби никой не го е чувал, а всъщност той прави много големи неща. Каниха го за Star Trek 3, но той отказа.

Нови проекти планирате ли?

Ради: Ще видим.

Тео: Аз си пиша някакви неща... Повече екшън. (смее се)

Няма ли да направите "Турбо ченгето" (поредицата, на която героите от техния филм са фенове-б.р.)?

Тео: Да, може да снимаме продължение на "Турбо ченгето". (смее се) Ама такова осемдесеттарско с всички гадни декори. (смее се)

Ради: Хахаха!

А гласът, с който започва филмът, е Гласът, който дублираше всички филми през 90-те, нали?

Ради: Да, Васил Кожухаров!

Тео: Много държахме да е той. Ако беше някой друг актьор, нямаше да въздейства по този начин. Като го чуеш него и го усещаш на молекулярно ниво. Заиграхме се с детайлите, което е много важно за филма. Ако не се бяхме напънали да ги направим тези неща. Това са дреболии, но феновете ги припознават и когато ги видят, знаят, че си част от тази субкултура и знаеш за какво говориш.

Планирате ли да ходите по фестивали?

Ради: Не, филмът не е фестивален.

Тео: Фестивалите обичат болка, страдание...

Ради: Ние си направихме филм, който ние бихме гледали. Още в началото знаехме, че нямаме никакви шансове.

Това сякаш е първият български филм в тази стилистика?!

Ради: Може би да.

Тео: Имало е такива опити, но по този тарантиновския начин - от хора, които са фенове, с препратки, може би е един от първите. Ние даже в края на трейлъра сме сложили едно предупреждение към публиката - да не очаква типичния български филм - че няма творчески търсения, няма тъга, няма изнасилване, няма тези евтините конфликти, които са наблъскани навсякъде.

Ради: Има едно намигане и към българското кино в момента. Защото постоянно се изтъква кой каква награда е взел. То съществува благодарение на хиляди фестивали по света и аз трябва да съм жестоко горд от този факт.

Тео: Все едно аз нямам очи. Нали аз съм публиката - ако на мен един филм не ми харесва, не ми пука, че е спечелил "Оскар", ако един филм не ми харесва, изобщо няма да го гледам.

Ради: Ние на нашия плакат имаме фалшиви награди. (смее се)

Тео: "Златно чукче" от Фестивала на Чукотка, "Златен коз", Super Movie Dance Film Festival Mumbai. (смее се)

Ради: Сигурно ще има и зрители, които ще се хванат на тези награди.

Тео: Не знам защо трябва да има едно такова отношение: "Чужденците казаха, че е хубав, значи и вие трябва да го харесвате." Един от големите критици - Роджър Егбърт, един първите фенове на Скорсезе, казва, че оценява филмите по това какво са се опитали хората да направят и какво се е получило. По тази логика, ние искахме да направим кретенска екшън комедия и мисля, че това се е получило. Ако хората се смеят, чувстват се добре и сме ги откъснали за малко от ежедневието, значи сме си свършили работата.