7 гряха при отглеждането на единствено дете
На 10 февруари излиза книгата „Седемте най-често срещани гряха при отглеждането на единствено дете“ – едно колкото полезно, толкова и забавно четиво.
Обратно в новинатаКоментари - 7 гряха при отглеждането на единствено дете | Лайф.dir.bg
17-11-2017
20-11-2018
Коментари
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
не е вярно (нерегистриран)
От това съм съгласна единствено с твърдението, че към единствено дете се отнасят като към възрастен. никой не ме е глезил, защото реално аз се самоотглеждах. Нашите бяха заети, винаги. Съпруга ми, повечето ми приятелки, техните съпрузи също са единствени деца и отглеждаме по едно дете. Моето дете се оправя също така както аз на времето. Ние сме заети хора, нямаме време за лиготии. Не сме прегръщани, целувани, закриляни както децата с братя и сестри. Хората които раждат много деца си ги глезят здраво. Много пъти нашите забравяха да ми оставят стотинки за обяд. майка ми пътуваше с дни. Съпруга ми разказва подобни неща за себе си. Не е вярно, че единствените деца са глезени, тях няма кой да ги глези. питайте сина ми.
AAA (нерегистриран)
И аз не съм съгласна, че единствените деца са глезени. Не е винаги така. Но пък и не съм съгласна, че тези с много деца ги глезят. Да сте видели циганите да си глезят децата?!?! И кога ще започне да се обръща внимание на това, че тези безполезни племенни същества се размножават като хлебарки, без да създават нищо качествено, а българите едва се справят с разходите за отглеждането и възпитанието на едно дете, и хич не си помислят за второ, защото нямат пари да го гледат!
123 (нерегистриран)
Всеки родител твърди, че дава всичко по-равно на децата си, но винаги има повече сантимент към едното. Никой не си го признава, но е така. Най-добре се вижда отстрани. Виждам го у всички мои познати с по две деца. Може би самите родители не се усещат но го правят.
кулио (нерегистриран)
Ако имаше универсални съвети за отношенията между хората, светът нямаше да е същия. Останалото са глупости и загуба на време.
An (нерегистриран)
Толкова е смешно като започнат да се дават крайни мнения - или-или. Няма такъв филм, всяко семейство си е самостоятелно "лудо". Грешки стават и при отглеждането на много деца, и при единствено. Просто сега модерното е да се бълват статии с умни съвети.
Баланс (нерегистриран)
За всичко трябва баланс. Също да си честен и да не лъжеш, да обясниш нещата- комуникация. Не трябва да се изпада в крайности.А , който написа , че при две деца едното ставало любимец, е за мен пренебрегнато дете. Аз имам две и се чувствам супер уравновесена. По-голямото не ме оставя да "заравя" за него. Времето е разпределено и за двамата , а най-хубавите моменти са когато играем заедно.
rabbit (нерегистриран)
Абе я не им давайте акъл на младите семейства как да си гледат децата. Те си имат БГ мама сайта за това. Само не ми се мисли, като поотрасне цялото това поколение отгледано по интернет съвети, какъв хаос ще настане.
? (нерегистриран)
Родители, които гледат само едно дете (по собствен избор), обикновено не им се занимава и с едно. А колкото до глезенето, в днешно време повече се виждат деца, които са толкова занемарени, че стават абсолютни темерути. В най-добрия случай им обръщат внимание да си изживеят фантазиите, и толкова. После защо децата били такива, били онакива...
purple (нерегистриран)
Много погрешно мнение. В реалността е точно обратното - родителите на едно дете фокусират вниманието и енергията си единствено върху него. Времето им и комуникацията е съсредоточена върху това дете, и неговото изграждане като личност. Приказките за "занемареност" и обобщението за желанието на родителите изобщо няма да ги коментирам. Предполагам, че за тях изхождате от личен опит.
? (нерегистриран)
От толкова "фокусиране" всякакви изпаднали типове от такива семейства. Малко мислене трябва, но щом ще повтаряш предъвкани клишета, твоя си работа.
Ива (нерегистриран)
Аз имам едно дете, не защото не ми се занимава и с него, а защото така съм решила, що за смешно изказване, госпожо? Вие колко деца смятате, че е редно да имате? 13?
Silvia (нерегистриран)
Аз имам едно дете и по- голяма глупост не бях чела. Избягвайте да изразявате мнение, защото сте смешна. Живота на всяко семейство протича по различен начин, така че не обобщавайте!!!
FIRST (нерегистриран)
Да, към детето си трябва да се отнасяш като голям, самостоятелен човек, отделна единица...днешните деца още на 10-11 са доста порастнали, доста повече от колкото ние възрастните желаем...детето трябва да си има детство, признавам, но от момента в който пожелае да има права, трябва да знае , че има и съответните задължения...респ., много или малко това означава че не е бебе, а голям човек...
03223 (нерегистриран)
Да, аз отглеждах детето като възрастен, буквално от секундата, в която се роди, всичко подчиняван на това "правило"... сега отчитам, че не е правилно, но вече е късно за тази равносметка.... Трябва да е дете, а не възрастен, с който да си говорим като с равен...
Гост (нерегистриран)
Всъщност това, че днешните деца на 10-11 са пораснали е една огромна заблуда, част от огромните заблуди в днешното възпитание на децата. Днешните деца, дори на 25 години са тотално незрели и неготови за живота, въпреки превидното по-бързо порасване. Парадоксално е, но е факт. Възпитанието в България, а и в световен мащаб въобще не върви на добре, тотално изкривено от всякакви псевдо-разбирачества.
4471 (нерегистриран)
Понякога съзнанелно или не ,родителите толерират и глезят едното от децета си , то става някак техен любимец -в този случай как се чувства другото дете?Да си единствено дете си има и много предимства.
айде стига (нерегистриран)
ако родителите ти са темерути, такива и ще си останат... някои хора не бива да създават деца... имах по-голям брат и той беше отличник, любимец... естествено, че усещах отношението и ревнувах, но когато той почина нещата съвсем не се промениха в моя полза (както всеки логично би помислил, че ще се случи) не, просто тогава и аз умрях за родителите ми... ако въобще някога съм съществувала... но, ще кажете жива съм, да не се оплаквам... ок, ама тва живот ли е... разминаваме се, не говорим... все едно съм невидима...
98507 (нерегистриран)
ех, много тъжно звучи това, което си написала, но хубавото е, че когато пораснеш, родителите "излизат" от живота ти и не тяхната любов ти е нужна и ако имаш късмет да живееш с някого в любов и да отглеждаш децата си, просто няма да направиш същото с тях
НАЙ
Щипка красота и стил. Модели показват бляскави визии на фестивала в Кан
Рами Малек, който не прави компромис с произхода си
Тандемът Ема Стоун - Йоргос Лантимос става все по-смел
Самотни майки: Детето не се нуждае непременно от мъж
Актьорът Дабни Колман почина на 92-годишна възраст
Самотни майки: Детето не се нуждае непременно от мъж
Жаклин Кенеди - нежната ръка между политиката и обществото
Японски психолози съветват: Запишете гнева си на лист и след това го изхвърлете
Рами Малек, който не прави компромис с произхода си
Щипка красота и стил. Модели показват бляскави визии на фестивала в Кан