Децата трябва от малки да се научат да губят

Родителите, които оставят децата си да побеждават винаги в игрите и състезанията, им дават фалшиво самочувствие.

Обратно в новината

Коментари - Децата трябва от малки да се научат да губят | Лайф.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Децата първо трябва да се научат да печелят. Да губиш се учи за няколко дни, но има опасност да научиш само това. Така че не започвайте отзад напред. Научете децата на по-важното, ... ако изобщо го знаете. Май почти всички в България са научени САМО да губят.

В айкидо първо се научаваш да падаш. Иначе се чупиш. Като почнеш да учиш ски, първо се научаваш да падаш лесно, за да не паднеш трудно и да се почупиш. Усещането за победител не е онова, с което трябва да се почне, а трябва да се почне с чувството и умението за приемане. Приемане на естественото. То включва и загубата, и победата, но в този ред. Човек, който не може да приеме шамар от по-силния, съвсем надеждно е провален човек. Човек, който ше загуби повече сили да плъзга крака в съпротивление срещу стени, отколкото наистина да гради победи. Изследването, описано в статията е право. Освен това човек "не научава НИЩО от победите, а само от загубите. И те са много добро нещо, стига да не ти станат навик." Позволявам си да цитирам от един прекрасен филм, но е и мое убеждение. Истерията за победа е бичът на днешния ден. Бич както за индивида, така и за обществото. Социумът ни харчи половината от енергията си в безсмилена непременност да победи. Без да осъзнава, че в състезанията на днешния ден понякога последното място е същинското първо - живеем във време на подменени ценности. Забравени ценности. Препоръчвам ти да се замислиш дали победата се възпитава първа. Дали е естествено изобщо, дали пасва на природата, на живота. Убеден съм, че ще стигнеш до правилния избор. Победата, поставена на първо място възпитава надути балони с голям обем, но без съдържание, и лесно се пукат в живота. Тогава изпускат въздух.

Може и да е вярно, ама може и да не е... Буда е бил принц. До пълнолетие не е виждал нищо лошо, пазели са го то всичко. Заобикаляли са го само млади и красиви хора и прекрасни вещи. Като видял за първи път мръсотията, бедността и старостта почти изтрещял... ама в крайна сметка станал Бог, така че...

При принцовете от онова време няма формирано понятие за победа, а понятие за богоподобие. Те никога не са подлагани на единоборство, за да могат и да стигнат до усещане за победа. Те просто са получавали всичко. Предложеното сравнение с Буда в случая не е удачно. От психологическа гледна точка не представлява изобщо понятийната двоица победа-загуба. Принцовете тогава са държани в такава стерилна откъм съпротива среда, че те нямат победи. Те просто имат осъществени всички желания. В по-късни векове принцовете вече са възпитавани за битка и за победа. В онези времена в Индия принцът е недокоснат от нищо, изолат в разкош по силата на безмилостен закон. Най-вероятно не е докосвал и оръжие, камо ли да е влизал в единоборство.