Едно бебе, четири лапи и много въпроси

Какво да правим с домашните любимци, когато вече сме с дете

Обратно в новината

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Коментари

Коментирай

Към новината (9) Избрани (0)

Подреди по:

реплика +41 -8

2019-02-16 12:29:24

хубава статия, чудесни снимки (нерегистриран)

Синът ми беше на година, когато си взехме първото куче, кръстоска лабрадор/доберман. Беше най-грижовната бавачка - не се отделяше от него в парка, а като накажехме малкия до стената, отиваше да го утешава с целувки. Няма нищо по-хубаво за оформянето на характера от това дете да израсте с домашен любимец.

реплика +7 -17

2019-02-16 12:42:55

Нещата от живота (нерегистриран)

Това са хора с психични отклонения. Трудно съжителстват в социална среда, но не могат и без нея.

реплика +21 -0

2019-02-16 14:01:12

петя (нерегистриран)

Не разбрах кой е с психични отклонения?

реплика +13 -3

2019-02-16 19:59:35

Сашо (нерегистриран)

Лесно е , или искаш и можеш да се справиш с бебето и домашния любимец , или нямаш домашен любимец , а само бебе . Просто е.

реплика +3 -5

2019-02-16 23:42:34

Нещата от живота (нерегистриран)

Потвърждавате нещата.

реплика +16 -1

2019-02-17 00:14:23

теодор тошев

Имахме хъски когато се роди щерката. Нищо не съм го учил. Това чудо спеше с промушена през решетките на леглото глава. Наложи се да му правя легло на нивото на леглото на детето да не му се изкриви главата. Преди да проходи щерката вече можеше да язди. Верно че яздеше куче ама все пак се и е езда нали? Хващал съм я да завира на песа в устата лимон и да му вади от устата кюфте. Невероятни са кучетата. За съжаление почина щото беше на години.