От самото начало му тръгва на нож(ица) с Музикалното училище. Разбира го, когато директорката пристига ядосана и решена да подстриже всичките му 54 масура, известни като дредлокс (от англ. – dread – страх; lock – плитка /заключвам).

До ден днешен е в друг строй от останалите музиканти – както са всички тромпетисти.

За него темпото, пулсацията и vibe-ът са водещи в музиката.

Защото той не е рапър, нито певец. Той е SingJay.

Срещаме Цветелин Грудански, познат като Jahmmi, в най-важната година от живота му до момента. Тази, в която дебютният му албум е вече факт след над 13 години на сцена. В началото казва, че е тръгнал доста импровизирано и неориентирано, но достатъчно убеден да знае, че няма да изневери на своята музика. Публиката не бе готова за него. Журито също.

Псевдонимът му – Jahmmi, съкратено от Джамейката, което му е първият прякор, е свързан именно с Ямайка – мястото на абсолютното му вдъхновение. Нито Слави Трифонов, нито Йорданка Христова познават подобен стил, когато го оценяват в предаването “Music Idol”. Но Дългия изстрелва реплика – случайна или не, и се оказва прав.

Годината е 2007-а.

„Ще те помня за цял живот. Друг като тебе не съм виждал. Както си излязъл тука, така си и успял”, казва през смях Слави.

А с отговора на молбата да изпее „Зайченцето бяло” в рага вариант Jahmmi печели първите си верни фенове.

„Хората бяха най-впечатлени от това, че отказах да им изпея нещо друго освен денсхол с аргумента, че не искам да си изневерявам на стила. Но наистина го мислех и до ден днешен е така. Явих се на кастинга супер случайно. За мен тези ТВ формати са част от това, което растаманите наричаме Babylon – сбърканата система във всички структури, призвана да възпитава робовладелско мислене, натоварвайки ни по неподходящ начин с определени, манипулативно избрани знания. Напълно излишни са за мен. Явих се, защото ме посъветваха по-големите бандити от квартала – за да ме знаят повече хора”, спомня си Jahmmi.

Снимка: Студио KARE

Всъщност наистина в междучасието пред стаята му го очакват над 50 деца с тетрадки да искат автографи. Но Jahmmi се ядосва, защото още няма нито песен, нито постижения. Текстът, който е изпял, е писан само преди дни – той е груб, суров, ръбат като грайфер на гума. Иначе казано – raw (от англ. – суров, груб). Начин на изразяване, който се превръща в запазена марка на изпълнителя и дава име на първия му албум – Raw Sessions.

Снимки: Студио КАРЕ за #URBN Гардероб: магазини COLLECTIVE

Снимка: Студио KARE

Jahmmi не е на сцената на #URBN просто случайно. Той е единственият в България, който пее по точно този начин. Бихме рискували с един бас, че в някое свое интервю след време Jahmmi ще разкрие колко хора е имало в публиката на първия му концерт. Дали са 200 или 2000, никога е нямало значение за него. Ако все още четете до тук – трябва да знаете, че и този текст не е случайно попаднал при вас. Той ще ви даде няколко урока. Jahmmi e събрал 54 злини на главата си. Казва, че са заключени в масурите на растата му. Онази, която през далечната 2007 година бе наполовина по-къса.

„Направих си дредовете в 8-и клас. Но в 9-и имаше голяма драма в Музикалното училище. Някой от Министерството на културата дошъл и казал, че тази прическа не била подходяща за това училище. И директорката идва в двора с ножица, между другото. И ми казва: "Или сега те подстригвам, или никой няма да те пуска в това училище". А преди да дойде Оня Човек от Министерството на културата, учителките се радваха. Включително и професорът ми по тромпет. После той постъпи също не много правилно. Послуша директорката и не ме пускаше на уроците. Аз около две седмици влизах, така да се каже, "шано" в даскалото – без охраната да ме види. И си посещавах часовете, оттам не ме гониха. Но професорът по тромпет не ме пускаше. А за всички в Музикалното инструментът, с който си влязъл, е най-важното”, спомня си Jahmmi.

Снимки: Студио КАРЕ за #URBN Гардероб: магазини COLLECTIVE

Снимка: Студио KARE

Късат го на изпита по тромпет, което за него е скандално. Чуди се какво да прави известно време, тъй като вече си е подстригал дредовете с цел уж да продължи.

„Скъсаха ме, а на поправката ми писаха шестица. Молиха ми се да оставам. Казах им: „Няма как да стане!” и се махнах”, казва Jahmmi.

След този случай повече никога не е посягал на своите 54 заключени злини. Казва, че самият той умишлено не прави лошотии. По-скоро се надява злините да не го достигат и да не си проправят път в него самия. „До края на живота си винаги ще бъда с дредлокс, така съм го решил. Тогава ми беше много тъпо, че съм пренебрегнал себе си и съм подстригал масурите заради Музикалното училище, при условие, че не исках да свиря повече класика. Това, че не го завърших, по никаъв начин не ме е спряло да се занимавам с музика”. Класическата музика от малък му е позната добре, но не е неговата. Като дете е израснал в кварталите „Младост” и „Дружба”.

Снимки: Студио КАРЕ за #URBN Гардероб: магазини COLLECTIVE

Снимка: Студио KARE

Обичал да си играе с колички под стола на баща си – тромпетистът Николай Грудански, докато той свири.

Майка му Вивиана Груданска е пианистка.

„Много певици идваха у нас да пеят с майка ми. Към операта не успях да развия обич, но я уважавам. Първоначално исках да свиря на саксофон. Имах един много сериозен разговор с дядо ми, бог да го прости. Тогава и осъзнах, че за саксофона трябва първо да се мине през кларинет или флейта, като и двете никак не ми харесваха. Дядо ми много ми повлия с думите: „Виж какво, тромпетът е най-мъжкият инструмент. Това е най-секси, най-гъзарският инструмент. Баща ти е тромпетист, няма как да ставаш саксофонист”. И аз му казах: „Прав си!” И до ден днешен, оттогава, тромпетът ме кефи около 5 пъти повече от саксофона, наистина. Дори може да питате и саксофонисти – тромпетът е и по-трудният инструмент”, казва Jahmmi.

Макар да свири от 5-годишен, в момента ползва тромпета само за сесиите си с бийтбоксъра SkilleR. Oт малък му казват, че е ритмичен. Винаги е искал да пее, но майка му е категорична, че няма тези гласови данни.

„Обясняваше, че не ставам за певец, което между другото е вярно, но аз си намерих моя стил, в който не съм точно певец. Пея винаги в тон, но по-речитативно. Това в Ямайка се нарича SingJay – комбинация между DeeJay (което е термина за тези артисти, които повече редят, пак в тон, но не пеят много) и певец. Това са термини, които се използват само в ямайската музика, по принцип дори и не ги говоря на хората тези неща, съмнявам се някой да го запомни.’’

Запалва се по денсхол звученето в квартала („Дружба”). Първо слуша рап - още в пети клас. Но тогава тази музика се асоциира с Мишо Шамара и Jahmmi не е очарован. Но регето и денсхола го омагьосват с онази сила, която му носи и мелодиията, и ритъма, от които има нужда в деня и нощта си.

„Много исках да започна да разбирам какво пеят, а и беше доста по-мелодично от рапа. Регето ми се струваше по-сложно. Преди първите ми участия – първо пеех много в квартала на големи събирания – 30-40 души. Съответно, започнаха да ми говорят, че трябва да се опитам да пея на партита. Почнахме в „Маймунарника”, който тогава беше с име SPS заедно с UnKnownMan selecta & Dankish Natty. Оттам ме видя Цецо Скъма – култова ъндъграунд личност. Той ме заведе при Йоко (бел. ред. – музикалната половинка на Wosh MC от Stick Insect), която тогава работеше с Root Soulja и Sen I. Те вече пееха на английски, имаха албум и така влязох в дълбоките води”, повежда ни по първите си стъпки Jahmmi.

По същото време е първият ученик и на композитора и тромпетист Мишо Йосифов...

„Което хем е много хубаво, хем не. Той не може много да се похвали с мен, защото спрях да свиря на тромпет. Не че съм спрял, но много рядко го ползвам вече. Последно го ползвах със Skiller в бар “Петък”. Преди година и нещо”, отбелязва Цветелин Грудански.

“Истории като по филмите. Някои от хората, които правеха първите партита в София, продаваха забранени субстанции, за да си купуват техника. Просто нямаха избор. Тогава са ми първите стъпки на сцената, пеех предимно фрийстайл, нямах много текстове. Когато започнах работа с Йоко и Sen I ot Roots Soulja - тогава започнах да пиша песни и текстове. Взеха ме веднага да пея и с групата, което беше невероятен опит за мен. Първоначално излизах само на куплети и бях като втори водещ вокал, пеех по-малко. С течение на времето се изравниха силите. После се върна и Zafayah в България и аз бях новият в групата. Действахме заедно”

Първият му издаден трак е с Рут Колева.

„Това е и нейният първи, всъщност. Така заедно ни започват едновременно кариерите. И двамата пеехме от преди това. Общата ни песен е „Clean Your Heart” от 2010 г. И пак при Йоко го записахме чрез друг лейбъл - Bad Bug, където бяха Wosh MC , Сенсей и др. Така и не станах част от лейбъла, защото Roots Soulja искаха да си ме дръпнат. После започнахме с “Roots Rocket”- единственият и досега реге лейбъл, който, уви, вече го няма. Разделиха ни се пътищата. Усещахме се всякак не даваме нищо един на друг и така. По естествен начин”.

Следва трак, записан при Йоко – Leave Natty Dreadlocks и Jahmmi прави сериозна заявка на реге/денсхол сцената у нас.

13 години по-късно вече е узрял за първия си албум.

„Можеше и по-рано да стане. Две години го подготвям, а иначе самите тракове бяха готови по-бързичко, но се чудих кога да го пусна, откъде да го пусна, дали през лейбъл и доизпипвах всичко. Измислях концепции. Опитвах да намеря някакво финансиране. Разбрах,че ще трябва да се оправя сам и да не разчитам на никой. Времето минаваше и си казах: излиза албумът и каквото ще да е после. И на практика се самоиздадох. Супер много ме подкрепяха хора от квартала и такива, като Mr Chreesa. Той отдавна ме преследваше да направим нещо заедно – отидох и не останах разочарован. За една вечер усетих, че заедно ще можем да направи това, което искам и ми трябва”, казва Jahmmi.

Jahmmi определено знае какво иска да прави, какъв бийт му трябва, но по думите му, засега няма такива продуценти в България. Не се генерират такива инструментали, защото няма кой да пее на тях.

„Намирам си инструментали от българи, но ги карам да ми ги правят повечето пъти. Казвам им тонове, пулсации и темпо. Ако искам да е за мацки - ще е 100-105 bpm – модерен денсхол. Модерният афробийт е 108-110 bpm - защото се качва темпото. Има и на 120 bpm. Ако искам гето трак или по-грайми – 140 bpm. И винаги започвам от темпото, пулсацията на ударните и вече мелодиите – или заедно ги мислим с бийтмейкъра, или аз им давам изсвирено на пиано с акорди и до изпипваме всичко заедно”.

В новият му албум липсва нещо много важно – сестра му Биляна, позната от 17-годишна в средите като Bibi Youth. В момента преподава пиано в Холандия и не успява да завърши колаборацията с Jahmmi, на който галено вика ... Цеци. Всъщност, Цеци идва в бебешката й реч преди „мама”.

„Имаме разлика от 3 години и половина. Безспорно аз съм я вдъхновил за любовта й към денсхола и регето. Помня как я доведоха след родилното и съм казал на нашите: „И сега кво, ще си имаме бебенце цял ден”. И баща ми ми каза: „Не цял ден, Цеци, цял живот”. Имаме силна връзка. На първите ми две турнета тя беше с мен в чужбина. Чу Dezarie и оттам реши, че може да намери своето място в регето. По принцип не са много женските изпълнителки в тоя стил. До ден днешен я смятат за българската Dеzarie. Пишехме заедно текстове, изкефих се, че иска каквото и аз. За първи път излезе на едно от партитата, които тогава правехме с Emil Prize и Sava – RaggaMuffin. Бяхме много хора на сцената, познати в този стил на публиката, но Биби беше центъра на вечерта, открадна шоуто."

Тогава Jahmmi e на 20, а Биби – na 17. Селекторът Lazy Face успява да урежда мини турне със 7 участия в чужбина и двамата заминават. Следват три концерта в Румъния, 2 в Словакия, 1 в Словения и 1 в Германия. Биби пее беквокали, свири на джембето и печели публиката с кавър на Selah Sue – Raggamuffin, и нейни песни върху инструментали на Midnite. До Индия и обратно най-големите сцени, на които Jahmmi е пял, са в Словакия и Гърция. Над 3000 души публика. В Словакия записва парче с местната най-голяма група Medial Banana. Последното му турне е от ноември 2016 година до януари 2017 година. Заминава за Индия, а на връщане – от самолета директно в бар „Петък”.

Снимки: Студио КАРЕ за #URBN Гардероб: магазини COLLECTIVE

Снимка: Студио KARE

„12 участия, включително и на първия реге фестивал в Азия. Публика - над 4000 души от цял свят. Освен официалните участия, постоянно пеехме на някакви парита. Беше уникално. Бяхме в курорта Гоа. Движихме се като общност, така да се каже. Седмично имаше 4 регулярни партита и отделно и други. Така че на седмица бяхме поне 4 пъти на сцена. Два месеца плътно. Питаха ме как е морето, аз бях ходил на плаж точно два пъти. Лягахме си късно. Движихме и записвахме с местната звезда, която се премести при нас в наетата ни къща – MC Manmeet Каur. Много ми напомняше за сестра ми и имаше супер яка енергия, обещал съм да я докараме някой път и в България. В къщата си беше freestyle от сутрин до вечер”, смее се Jahmmi.

Носталгията по България го наляга веднага след заминаването за Индия, където се слуша 70% реге, 15% jungle, а последните 15% се поделят между денсхол и хип-хоп.

„Мислех си как ще ми липсва моята музика и моите хора и първите седмици България ми липсваше. Бях в брутален шок, за който се бях подготвил. Но животопроменящо бе за мен самото преживяване – затова и го правя. Хем да си докажа на мен някакви неща, хем защото можех да се докажа пред много хора. Смея да твърдя, че наистина така и стана. Започнаха да ме търсят, искаха ни на сцената - в пика на купона. Заради енергията, която вкарвахме със Zafayah, благодарение на който се случи всичко това. Освен това - храната беше зверска, индийките са много красиви и екзотични. И целият вайб е много вдъхновяващ – през цялото време се прави музика. Като се върнах, директно влязох да записвам в студиото. Още след първата сесия усетих, че има промяна. След Индия и начина, по който пишех текстовете, и фразирането беше напреднало и различно”, казва Цветелин Грудански.

Смята, че индийската култура има много допирни точки и с България, и с реге културата. В разговор с джънгъл иконата General Levy научава, че Индия била като Ямайка, но без гангстерите и без дрогата, споделя легендарният автор на ‘’Incredible’’.

„Другото, което ме впечатли там, е, че или се сдухваш от динамичното движение и си в паника през цялото време, или се отпускаш по течението и не се филмираш. Това ми е като извод: нещата трябва да се случват без напрежение и всичко е възможно”

Казва, че в момента плановете му са насочени към Европа.

Снимки: Студио КАРЕ за #URBN Гардероб: магазини COLLECTIVE

Снимка: Студио KARE

Следващата година едва ли ще има много събития с него в България. След промото на албума нищо не е различно.

„Цялата вечер беше впечатляваща. За щастие успях да постигна това доста хора, които уважавам, дори критици и хейтъри, да ми кажат, че гледат на мен с други очи вече. Това за мен беше много ценно. Направих нещо като headline show. Понеже всеки път ми казват, че трябва група, че друго е качеството на живото изпълнение. Аз смятам, че този албум, предимно електронен, няма как да бъде свирен лесно от група. Щеше да е много хамалогия и нямаше да свърши работа. От друга страна танцьорките допринесоха супер много за лайфа. Албумът ми има много песни за жени – това е и много характерно за мен напоследък правя много такива песни, както му викаме ние: fi di gyal dem. Така поставих акцент. Имаше и малко жива музика – бях викнал Тодор Бакърджиев – един от най-добрите музиканти у нас. Трябваше да са два браса, но единият трябваше задължително да е тромпет. А и дамите най-много ни подкрепят, а нали знаеш – като е пълно с танцуващи момичета всичко е наред”.

Приятелките му уж приемат това „мото”, но в крайна сметка научаваме - само в началото и само привидно.

„В последната ми връзка в началото беше ок, но после... започна да си става проблем. А не би трябвало. Танцьорките са част от работата. Макар да признавам, че аз само с една танцьорка съм се занимавал. Никога не съм ги ръчкал да ги притеснявам. За мен е важно те да идват, да виждат, че имат какво да вземат от Jahmmi, да си имаме уважението, защото трябва да са спокойни. „Идваме при Jahmmi, няма да има натягане”. Аз пак си им правя комплименти, но в нормата”.

И въпреки че вечер може да е звездата на сцената, през деня е на работа от 9 до 17. В корпоративната схема, в офис.

„Предизвикателство е за мен да съм в офис. Музиката остава за след това – в момента имам по-малко време за това, което осмисля живота ми. Но това е временно. В България хем ме следят, хем малко ме причисляват към чужденците, ама на последно място, сещаш ли се? Защото не съм ямаец, а пък им пея на ямайски. Но тоя албум е толкова добър, че може да се пуска в клуба наравно с тракове на артисти като Vybz Кartel и вече се случва даже. Значи, няма какво да стане”, оптимистично настроен е Jahmmi.

Е, има и такивa, които не са чували за Vybz Кartel, но пък знаят кой е Jahmmi. Има цял краен квартал зад гърба си и 54 заключени злини на главата.

„Злините са, когато умишлено правиш нещо, за да навредиш на някого. Иначе хората правят злини заради себе си, а не заради теб. Оттам идва изводът да не се сърдим на никого. Защото когато сме наясно каква е човешката природа, това може да ни улесни и да ни спести много нерви. Човешката природа не е в розово, не е cool. Ние просто сме такива. Не бива да се сърдим, че някой не може да бъде с нас, не може да ни отдели време – просто в неговите приоритети не сме се наредили, той няма интерес от нас. Защото всеки си търси интереса в края на ден. Всички така правят, но някои твърдят, че не трябва да е така. И накрая – те се оказват същите, търсят своя интерес. Това според мен е нормално. Честно, нечестно - всички така правим. Аз не се държа грубо с другите. Дори връзките между мъж и жена са договорка – през цялото време. В момента, в който двете страни нямат интерес, няма договор. Има семейство и близки – там няма договор. Ама те не могат да са много хората до теб – защото трябва да са минали през всичките твои фази и да са останалите след тях”, казва Jahmmi.

Най-лошата му фаза е след раздяла с момиче. Нарича го катарзис, в който се пуска по течението. Нищо не се случва, не прави това, което иска, отдава се на живота...

„Но този момент е бил неизбежен, за да стигна до тук. Защото от тази фаза дойдоха други хора, нови запознанства. Критиката ми към мен е, че можеше по-рано да подходя и към албума, по-стабилен да съм. Късно поех отговорността. Да знам, че всички зависи от мен. Иска ми се и на мен някой да ме обгрижва за всичко, но не става. Имам помагачи обаче – предимно момчета и мъжки момичета сред танцьорките. Тези момичета отделиха на лайфа повече време от мен. На сцената ми изчезнаха пеперудките, само за промото на албума се завърнаха за малко. Но като цяло, твърде много пеперуди в стомаха ме напрягат”.

Остана въпросът с растата ли растат и уменията му в денсхол-а? Той върви с онова неподражаемо пеене, специфично тоноизвличане, различните гласни струни на афроамериканците.

„Не знам как ми се получава, когато пея. За малко бях на уроци по пеене в Нов български университет. Казаха ми, че е грешна постановката на изпълнителите, от които съм се учил, че по друг начин се тоноизвлича. Аз пея повече на гърло, а не от диафрагма. Учителката ми каза: „Не може да се опитваш да пееш така” и тръгнахме уж да го променяме. Обаче аз усетих как започвам много да го мисля. И й казах: „Спираме. Няма да идвам повече. Няма как да стане. Не мога да си позволя нещото, което правя най-добре цял живот… не мога тепърва да започвам да мисля за това как пея. Въобще не го мисля, просто пея. Изпипвам музикантски фразите, флоу, тонове, но да почна ли да мисля много за самото пеене – няма как. Начинът ми на пеене си е RAW - суров. Влизаш и бам-бам. Гласът звучи грубичко, не е много рафиниран.”

За него правенето на трак е последователно – бийт, темпо, фрази, тананикане, думи. След това текстът наизуст, защото дори на запис, когато четеш, се усеща. „Знам кое е фалшиво и кои са тоновете, но не запомням къде точно е тонът. Повечето тромпетисти по-трудно развиват този т. нар. абсолютизъм – да чуваш звук и да знаеш кой тон е. Ние свирим в друг строй – когато на пианото изсвириш Ла, на тромпета трябва да изсвириш Си, за да звучи същия тон.”

Край! 

#URBN Team:

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Сирма Маркова

Снимки: Студио КАРЕ за #URBN

Гардероб: магазини COLLECTIVE

PM: Йорданка Блажева