Коментари - Как да се справим с нервните изблици на децата | Лайф.dir.bg

А няма ли да кажете нещо за факта,че съвременните родители масово култивират разглезени лигочи? Отделно - децата са си гениални манипулатори и винаги опипват по метода проба-грешка. Всяко възпитание цели преди всичко изграждане на личност, готова за живота. А там е много важно да се знае кое може и кое-не. Видяхме докъде я докарахме с "поколението на снежинките"...

Навремето нашите с шамари се справяха и станах човек. Сега незнам. Произвеждат на конвейр лайна, които после им висят като воденичен камък до края на живота.

Първия: Сигурен ли си, че вашите навремето са се справили - от двете изречения, които си написал много сериозно се съмнявам, че са се справили. Втория: А ти произвел ли си нещо до сега и не е задължително да е на конвейр? Защото ако не си, писането на празнословия родени от богатия ти житейски опит натрупан в интернетпространството нищо не струват.

Аман от интернет експерти по възпитание на деца, или лошо преведени статии, върху съдържанието на книжлета с булевардна психология, писани от поредните "инфлуенсър" мами. Всяко дете е индивидуална личност с индивидуален характер и индивидуални реакции. При едни деца един подход върви, при друго дете същия подход ще доведе до противоположна реакция.

Децата след 20г възраст започват да разбират нещо... След 30годишнина разбират смисъла и към 45 година повечето разбират проблема и работят върху него...

Изгърмявам му един шамар и става кротко като котенце момченцето на татко. Един гальовен такъв. Действа без грешка. Не си направих даже труда да ви прочета глупостите.

Ш А М А Р И

Да. Две деца. Продукт на бившата ми вече жена, която им позволяваше да правят каквото си искат и когато си искат. Сега и двамата си бием главите, но е вече късно. Успех!

То и с възрастните такива стратегии не винаги работят, вие за деца пишете.

Завърташ му два корави шамара и нервността му минава !

Самото начало на фазите показва, §е нещата са изпуснати много одавна, не ъсм сигурна има ли оправия за такива деца. "Защо не си ми сипала сок", сериозно?

За 4 годишно дете е статията.... Колко отдавна да е?

Е, сега разбирам що сме на тоя хал....то държавата и бизнесът се крепят на инфантили :))))) Мамините и татковите сладички тиквички и дундьовци, те..:))

Пълни дивотии! Има хилядогодишни традиции във възпитанието на децата, вие ще ми измисляте нови правила. Пак ще изобретим колелото, само дето този път ще е квадратно.

И ти къде беше докато тя им позволяваше всичко и се опитваше сама да ги възпитава? Ако си бил уж на работа, а всъщност с батките или на риба или на мач или с колежката, тогава вината е само твоя. Децата искат присъствие на баща и личен пример. Толкова

Ми не, станал си неграмотен човек!

Как ги измислят не знам. Биология/физиология не са ли чували? То е ясно отдавна, че децата се раждат с недоразвита нервна система, която достига зрялост последвалите няколко години. Е нормално е детето да не разбира емоцията/чувствата, които изпитва, пък да обясни изобщо. Тук идва работата на родител да помогне на детето да разбере и да научи да контролира емоцията... но това не става с електронни устройства, крясъци и насилие.

Като "вещи експерти" и в това, си имаме народни традиции, така да се каже. Можете ли да си представите, че за да има мир и тишина и да заспят по-рано, са им давали залци, натопени в червено вино? А ако не помагало, просто са им шибвали два шамара и готово! Кой заспал - заспал. За похапване на череши от съседското дърво - пак бой. За счупен прозорец - бой с фрактури като екстра. През 50-те и 60-те години са наказвали немирни първолаци да стоят клекнали на колене и с вдигнати на стената ръце в ъгъла до тежката печка с кунци на въглища, която още не работела, докато поискат извинение от "моля другарката". Но повечето се оказали инатчета и днес сигурно имат тежък артрит. Който иска да се просвети все пак, да забрави Чичко Макаренко и да чете Татко Песталоци и Мария Монтесори, иначе ще имате изнервени истерични деца и такива ще си пораснат.

А как да се справим с ужасните си роднини? И отделно-щастлива съм,че няма да имам деца!

Навярно имате оптрицателен опит в живота с хората около вас, а може би и с мъжете. Не всички мъже "не стават", а децата ... хммм и аз много бягах от тях цели 30 години. След това обаче реших да пробвам и знаете ли какво се получи. Хареса ми до толкова че имам породени дъщеря и син. Супер много ги обичам и им се раздвам, а като млад ме беше страх, че някоя мома просто ще ме върже с тях (имаше веднъж много сериозна опасност). Иска ми се да имам трето дете, но да видим дали ще успеем с всичко. Вчера бяха планинари и бяха на тати гордостта. Не се колебайте , а хванете някой читав мъж и си родете едно дете поне. Жестоко е! :))

И на нашите подходът беше такъв, но аз не станах човек.