04:24 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

"Къщата на архитекта" и нейната стопанка на кръстопътя на старите времена

Слънчева, усмихната и шарена Боряна Каниду е десетата муза в града на липите

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

"Къщата на архитекта" и нейната стопанка на кръстопътя на старите времена

Слънчева, усмихната и шарена Боряна Каниду е десетата муза в града на липите

09:11 | 26 юни 2019 | Автор : Надежда Христова 3 35355 Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Градът на липите, правите улици и поетите. Градът, възраждал се многократно от пепелта, като птицата феникс. Стара Загора. Тук ни доведе жената, която е десетата муза за хората на изкуството в града в сърцето на Тракия. Усмихната, слънчева и много борбена, Боряна Каниду е будителят, който не чака, а случва.

DIRections

Срещата ни с нея е част от поредицата ни DIRections, а наш партньор в тези разговори е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Разговаряме в зеления двор на едно от тайните кътчета в сърцето на Стара Загора - дома на архитект Христо Димов - един от малкото останали архитектурни паметници на града, отличаващ се със стил Сецесион.

Вижте снимки

Изоставена и забравена с десетилетия, днес "Къщата на архитекта" живее нов живот като дом на поети, музиканти и художници. Защото Боряна обича да трансформира "забравени" пространства с "красиви бръчки от миналото".

Как и кой случи „Къщата на архитекта“?

Къщата на Архитекта бе случайна неслучайност. Преди този ни обект имахме „Бръшлянова къща“, но в един дъждовен ден (наистина дъждовен, не е романтична метафора) в търсене на по-голямо пространство според дейностите на сдружението ни, попаднахме на невзрачната задушена между дивите орехи и смокини занимарена постройка. Тя обаче бе от онези различните чаровни стари сгради с „бръчки и белези от миналото“, останали малко в града ни. Къщата беше наводнена, разбита … беше „дом“ за бездомници, като всяка забравена стара сграда – кръстопът на стари времена.

След 30 години в разруха, Къщата на архитекта отваря врати за творците на Стара Загора

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Благодарни сме на многото хора, приятели, познати, „съкаузари“, които участваха в процеса за облагородяване на мястото и то основно с доброволчески труд. Някои ни носеха стари ненужни вещи, ние ги трансформирахме и съграждахме различно нехарактерно място за Стара Загора. Нямахме ясен план, нямахме категория, която да рамкира предназначението на обекта, и в това беше чарът. Минавахме през различните периоди на ентусиазъм, след който естествено неизбежно идваше моментът на интерес, който често рушеше изграденото … и така до днес, когато Къщата сама се обособи, като независимо споделено пространство в архитектурен паметник на културата, в който основно методът на общуване е чрез Изкуството.

Всички изкуства намират своето място в Къщата на архитекта

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Кои изкуства се срещат под покрива на „Сава Силов“ 37?

Мога смело да кажа – всички …. и музика, и литература, и кино, и театър, и цирково и улично изкуство, и съвременен визуален изказ, и фотография и скулптура, и изящни и приложни изкуства. Дори на 22 юни Държавна опера-Стара Загора избра малката импровизирана сценичка в двора на Къщата на Архитекта да бъде място за оперно представление.

Сградата е от 1923 година и има нужда от сериозно обгрижване

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Акцент ни е некомерсиалното изкуство, представяне на непознати нетитулувани млади автори, провокативни, будни и талантливи. Смело можем да си позволяваме волности, защото не сме институция и като независимо пространство споделяме нашата представа или провокация на заобикалящия ни свят.

Какви хора оживяват стаите на това уникално за Стара Загора арт-пространство? Каква е публиката ви?

Публиката в годините е различна. Дори в началото си мислеха, че сме секта (усмихва се - бел.ред) на млади различни хора. Когато няма категория на нещо, трудно се асимилира. Но с времето може би от споделения опит на пътуващи хора, виждащи шареността на света, разнородна публика започна постепенно да припознава мястото. В началото хората надничаха плахо, някои оставаха на събитието, но днес с все повече любопитство има нови посетители. Може би в днешни дни и в нашите ширини този вид култура е леко модна сред определени общности.

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

В Стара Загора е трудно да се говори за мода в подобна конфигурация, но и ние не искаме да сме модни, а по скоро да сме вдъхновение, за да може да предаваме нататък.

Как хората реагират, когато за първи път влязат в „Къщата на архитекта“?

Имало е различни реакции. Някога са ни съветвали да сменим дограмата с алуминиева (отново се усмихва - бел.ред), други пък са питали дали витите стълби ще ги издържат. Последните две години хората ахват - някак им е неприсъщо, интересно, мистично - стара архитектура с импровизиран от нас вътрешен декор, съвместяваща се със съвременно изкуство.

Акцент ни е некомерсиалното изкуство

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Трудно ли е да си будител в днешния ден?

Според мен човек не си казва „имам цел да стана будител …. и става“. Мисля, че ако всеки от нас прави нещото, което го вДЪХновява и го прави със сърце, привлича чрез енергията, която влага. Естествено и отблъсква… И в двата случая това е провокация за различна светлосянка на света, който волно или неволно предаваме. Всички ние сме част от цялото, но каква е мисията ни като човеци само времето ни разказва. Всяко нещо е трудно, ако вървим не по собствения си път, иначе е неусетно случващо се. Процес!

Къщата на Архитекта бе случайна неслучайност, споделя Боряна

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Някога искало ли ти се е да се откажеш?

Естествено, че ми се е искало, но не да се откажа, а да променя правилата, но когато се подсетя, че правилата са вътрешните ни ценности и не зависят от обстоятелствата, а от това как възприемаме живота, всичко се балансира. Да има моменти на вътрешна дилема, тъй като всяко нещо, което случваме, е свързано със средства, а съвремието знаем е комерсиално. Това че ние сами обслужваме къщата от наема, разходите по нея - все пак да припомня, че сградата е от 1923 година и има нужда от сериозно обгрижване, до организиране на артистична програма, не е лесен процес, но когато ние сме избрали да случваме това и го осъзнаваме, може би това ни помага да продължим. Независимостта, сбъдване на идеи без план, решени на мига, това е огромна свобода, която естествено се заплаща с много безвъзмезден труд, но кое не се заплаща. Не желаем да поддържаме търговска част или комерсиална база, която да ни подпомага. Дори някога се учудвам как случваме всичко – може би защото можем сами много неща, не се притесняваме от различни видове труд, който полагаме – от строителство, през ежедневно почистване, до организиране на събития, дизайн, декор, PR. Полезно е в новото време да си мултичовек, да си адаптивен спрямо обстоятелствата и времето, в което живеем. Явно това ни се отдава и ни е „печелившият“ коз.

Кинозалата, в която редовно има прожекции

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Има ли място за децата в „Къщата на архитекта“?

А къде без децата?! Самите ние в себе си сме запазили лудатото дете, което сътворява въображаеми светове. Предишната ни младежка публика сега вече са родители с деца. В годишната ни програма винаги един от форумите ни е насочен към децата. За четвърта поредна година инициираме "Детство в КВАРТАЛА", а тази година под менторството на млади архитекти, завършили в чужбина, организираме седмични архитектурно-приложни ателиета за сътворяване на „Картонения град“. Вниманието ни е фокусирано към най- малката социална единица – семейството, с провокация към родителите за опазване най-уникалния дар у детето – въображението и творческото мислене.

Как се срещат изкуството и бизнеса под покрива ви? Как дойде идеята къщата да бъде и „споделено” коуъркинг пространство?

Досега бизнесът не е подкрепял Къщата и дейностите й. Може би не сме и търсили, но и не смятам че е нужно, съобразено с предишния ни опит, дори някога го приемам като вмешателство в интересите и каузите на хората, които представляват бизнеса. Преди време бяхме организатори на Младежки фестивал в продължение на 8 години, правихме опит за комуникация с бизнеса с цел подкрепа на събитията, които случвахме безвъзмездно към старозагорката младеж – само две фирми ни подпомогнаха. Така че не търсим. Имаме касичка за дарения за поддръжка на обекта, който е паметник на културата, има няколко монети, които събират вехтина, но никой не е задължен за партньорство, всеки има каузи интереси, които следва.

Снимка: Димитър Христов, Dir.bg

Вярвам, че хората които оценят това място и потенциала му сами ще предложат партньорска идея. Коуъркинг пространството е по-скоро насочено към организации с близки интереси от града и от страната, които могат да ползват пространство, техника, декор, екип … Важно е всичко съградено и придобито да се споделя с другите, това е добър модел, както често казваме „заЕДНО е повече от ЕДНО“ и „ 1+1= 3“, когато се отнася за човешки потенциал. "Къщата на Архитекта" е отворена ежедневно, входът е свободен за посетители и всеки, който би припознал мястото като удобно за работна среща, релакс или усамотена дейност има варианти да се възползва. Имаме символична оферта за споделено пространство, организиране на събития и отвореност към нови идеи и съвместни дейности. В Стара Загора все още е не възприет този вид на споделяне на ресурс между хора с близки идеи, освен в IT сектора, но вярвам че съзнанието на хората в тази посока ще се разшири.

Защо Стара Загора, а не София, Лондон или Ню Йорк?

Ако знаех отговора на този въпрос, може би щях да отговоря глобално защо съм тук и сега и какъв е смисълът, но …. Няма нужда от високопарни думички има нужда от вървене по пътя, който ни води. Всяко място е специално само, когато му е вдъхнат живот. Харесвам да трансформирам „забравени“ пространства с „ красиви бръчки от миналото“, които чрез изказа на изкуството могат да се осветят с чаровен блясък. А защо Стара Загора- може би сегашната ми житейска спирка има защо да е тук.