17-11-2017 20-11-2018

Краси Аврамов пред Life: Екип от порно индустрията засне концерта ми в залата на Оскарите

Певецът, познат с прозвището Човека глас, е предрекъл Оскара, който Шон Пен спечели през 2004 г., лично на актьора

23:23 | 12 март 2023 | Автор : Стелиян Стоименов 10 16485 Снимка: Костадин Кръстев-Коко

Краси Аврамов започва музикалната си кариера през 90-те години и още с появата си на голямата сцена, се превръща в една от най-емблематичните звезди на родината ни. Неговият богат диапазон, простиращ се в четири октави, му носи прозвището Човека глас, а различният стил, в който се изявява, го откроява от останалите изпълнители. Много хора и до днес говорят за грандиозните му концерти в Античния театър на Пловдив и Зала 1 на НДК, които се превръщат в негова визитка.

LIFE представя...

Въпреки забележителната кариера, която изгражда в страната ни, той взема решението да я напусне, понеже мечтите му не могат да се поберат в нейните предели. Така певецът изчезва без каквото и да било предупреждение от светлините на прожекторите. Захвърляйки всичките си постижения, той се впуска в преследване на най-смелите си копнежи, отвели го в Съединените американски щати, по чиито улици лицето му вече не е разпознаваемо, както в България.

Вижте снимки на Краси с холивудските звезди >>

Вместо обаче да го обезкуражат, премеждията, през които преминава на чуждата земя, го мотивират да се бори още по-смело за онова, което иска. Така след по-малко от десетилетие, прекарано в Лос Анджелис, името му се озовава по всички таблоиди, отразяващи присъденото му от "LA Music Awards" високо отличие "Superstar of the year". Не след дълго Градът на ангелите осъмва с неговия образ, оповестяващ предстоящия му концерт в прочутия "Kodak Theatre", днес вече преименуван на "Dolby Theatre", в който всяка година се раздават престижните награди на американската Академия за филмово изкуство и наука. И до днес той остава единственият българин, който може да се похвали с подобно постижение.

Купи билет

В момента изпълнителят на "Parole", който всъщност е основоположник на жанра попера, съчетаващ по един наистина възхитителен начин звученето на модерния поп с това на класическата опера ведно, се готви да излезе на сцената на "Sofia Live Club", където на 17 март т.г., ще зарадва своите почитатели със своите изпълнения.

Краси, с теб разговаряме броени часове преди началото на най-значимата за седмото изкуство вечер в годината, през която американската кино академия ще връчи за 95-и път своите престижни отличия. Кажи ми, като човек, който не само е прекарал над десетилетие на мястото, където се провеждат Оскарите, но също така е имал възможността да се докосне по различни начини до тях, ще гледаш ли тазгодишната им церемония?

Със сигурност. За мен това е традиция, чиито основи положих през първите си години в Лос Анджелис. Там това не е просто събитие, а истински празник. Неговият блясък и великолепие привличат толкова много посетители в града, че въпреки своите огромни мащаби, в крайна сметка той се оказва прекалено малък, за да ги побере. Хотелите биват препълнени с гости, а улиците претъпкани с народ. Журналисти и репортери, представители на индустрията и почитатели на киното се стичат от близо и далеч, водени от желанието си да се докоснат до суетата, съпровождаща призовете. Навсякъде могат да се видят фигури на златната статуетка, превърнала се в символ на успеха и величието. Салоните прожектират една след друга номинираните за нея продукции, а заведенията се надпреварват да организират срещи с техните екипи. Мнозина резервират маси в ресторанти, където да гледат на живо церемонията, която се излъчва на огромни екрани. Повечето от тях дори си поръчват тоалети, които да им бъдат ушити специално за случая, за да се почувстват така, сякаш се намират сред звездите в "Dolby Theatre". Ставайки свидетел на цялата тази еуфория, при това неведнъж, нямаше как и аз да не я прихвана. Така че, да, довечера ще заема своето място пред телевизора, завладян от треската за Оскари, както я наричат.

Снимка: Костадин Кръстев-Коко

Доколкото знам, умееш да предвиждаш изхода от надпреварите в трите водещи категории, които по традиция са най-оспорвани.

О, изобщо не бих се обзаложил в това, а ако ти решиш да го сториш, предупреждавам те, ще изгубиш (смее се). Определено не съм пророк, а и честно казано не бих искал и да бъда такъв. Още повече, че тази година подборът на претендентите за големите награди е изключително силен, а това означава, че изборът на победители ще бъде особено труден. За разлика от предходните няколко издания на проявата, когато участващите в нея филми до голяма степен бяха повлияни от пандемията, носейки чувството, че са правени насила, без желание, както всъщност и зрителите ги гледаха, в настоящото нещата стоят по различен начин. Холивуд най-после започна да се съвзема от шамара, който Covid-19 му зашлеви, припомняйки си защо го наричат Меката на киното.

Твърдиш, че не си добър в предсказанията и все пак през 2004 година си предрекъл статуетката на Шон Пен, при това лично на него.

Вярно е, но тогава бях напълно убеден, че именно той ще я спечели, тъй като направи забележителна роля в "Реката на тайните", която просто нямаше как да бъде пренебрегната. Спомням си, че докато гледах филма, непрекъснато си мислех, че ако членовете на Академията не оценят подобаващо превъплъщението му в образа на Джими Маркум, трябва моментално да си подадат оставките. Играта му наистина бе на високо ниво. Точно това казах на Шон, с когото се сблъсках на едно от традиционните партита, предшестващи Оскарите, което се състоя в ресторанта на хотел "Белаж", намиращ се на булевард "Сънсет". Там бяха още Джак Никълсън, Брад Пит, Том Ханкс и още един куп знаменитости. С Шон се заговорихме и аз му честитих номинацията, но вместо да се зарадва, той се натъжи, понеже смяташе, че за поредна година признанието ще му се изплъзне между пръстите, озовавайки се при някой от неговите колеги, като Джъд Лоу, Джони Деп, Бен Кингсли или Бил Мъри, които също се бореха за него. Макар всеки един от тях да е невероятен актьор, аз бях сигурен, че този път събеседникът ми няма да остане с празни ръце. Постарах се да го уверя в това, вдъхвайки му кураж. Накрая заявих, че ако на следващия ден се видим на афтърпартито, което щеше да се поведе на същото място, той несъмнено ще има повод да почерпи.

Срещнахте ли се отново там?

Да. Той все пак дойде на събирането, за да отпразнува своя триумф. След като ме забеляза, стоящ с мениджърката ми на една от масите, тръгна към нас с усмивка на лице, явно разпознал ме. Когато застана пред мен, аз побързах да му честитя победата с думите: "Казах ли ти? Трябваше да се хвана на бас с теб, че ще станеш лауреат, понеже сега щях да съм един прилично богат човек".

Снимка: Костадин Кръстев-Коко

Какво ти отвърна той?

Избухна в бурен смях, привличайки погледите на околните, които ни гледаха с нескрит интерес. После ми благодари за предсказанието, заключвайки, че то му е донесло късмет, а аз му отвърнах, че в действителност не съм направил нищо повече от това да посоча очевидното, така че заслугите за постижението са си изцяло негови. Поговорихме още малко, след което той се загуби в тълпата, приемайки поздравления на всяка крачка.

Любопитен факт е, че ти изнесе самостоятелен концерт в същата тази зала, където присъждат престижните кино отличия, които в момента обсъждаме. Какво е усещането да имаш подобен успех зад гърба си?

Точно толкова сладко, колкото и горчиво. Да изляза на онази сцена, имайки предвид всичко, което символизира тя, за да пея зпред публика, наброяваща почти четири хиляди души, дошли да ме чуят, бе... нереално. Сякаш сънувах, само че с отворени очи. Стъпвайки там, изпитах прилив на гордост. В онзи момент исках хората, които през цялото ми детство ми повтаряха, че трябва да се откажа от мечтите си, понеже те са прекалено големи за провинциално момче като мен, родено в скромно работническо семейство, да ме видят, за да осъзнаят колко много са грешили. Само че подобно на всичко останало в този живот, радостта ми от постигнатото, също имаше срок на годност, а той приключи, когато няколко години по-късно се върнах в България. След като пристигнах на родна земя, бях въвлечен в музикален конкурс, на който реално никога не съм имал желанието да се явявам. Само че участието ми в него се оказа неудобно за група хора, които се постараха да убедят цялата страна, че не съм този, за който се представям. Така срещу мен започна една изкуствено създадена враждебност, която се превърна в цяла мода. Стигна се дотам, че за да получат пет минути ефирно време, през които да покажат лицата си по телевизията, някои от колегите ми оспорваха постиженията ми зад граница, твърдейки че никога не съм бил удостояван с наградата "Superstar of the year", присъдена ми от "LA Music awards", както и че не съм имал собствено шоу в "Kodak Theatre", както се казваше залата, преди да бъде преименувана. Цялата ситуация бе повече от абсурдна, понеже достоверността на всичко, което те отричаха, лесно можеше да бъде проверена, но самият факт, че го правеха, бе грозен.

Всичко това обаче вече е минало...

Така е и аз не съжалявам, че ми се наложи да мина през него, защото научих ценни уроци. Все пак трудните ситуации ни изграждат като личности, правейки ни по-силни хора от тези, които сме били, преди да попаднем в тях.

Напълно съгласен съм с теб. В тази връзка, срещна ли премеждия по пътя към реализирането на концерта ти в Дома на Оскарите?

И още как! Нищо хубаво не се случва лесно.

Снимка: Личен архив

Ще споделиш ли поне едно от изпитанията, с които си се сблъскал?

Стана така, че в последната минута продуцентът на концерта отказа да плати неговото заснемане, освен ако не склоня да подпиша договор, даващ му правото да ме представлява, получавайки деветдесет процента от всяка моя печалба. Естествено, отказах да го направя, защото това си бе чисто изнудване, но така останах без техника, с която да запишем събитието. Лошото бе, че по-рано бяхме договорили излъчването му по няколко телевизии, които щяха да очакват кадри, каквито вече нямаше как да им предоставя. Чувствах се в безизходица, от която не знаех как да се измъкна. Събрах екипа си, разказвайки им какво се е случило, като заключих, че може да се наложи да отменим шоуто. Тогава обаче барабанистът на бандата ми изскочи с необикновено предложение, което без да се замисля приех. Сега, като се сетя, ме напушва смях, но по онова време хич не ми бе така забавно.

Каква бе идеята му?

Да помолим негов приятел, който притежава порно компания, да ни услужи с необходимите камери (смее се).

Чакай, чакай... Ама ти сериозно ли?

Напълно! По ирония на съдбата с него вече се познавахме, понеже той искаше да използва музиката ми в своите филми, но аз така и не му бях дал разрешението си да го стори, понеже не можех да си представя песните ми да звучат в подобни продукции. Въпреки това, когато му се обадих по телефона, той веднага се съгласи да предостави десет от своите оператори на наше разположение, за да заснемат една доста по-различна изява от тези, на които по принцип са свикнали да присъстват (смее се). Оказа се, че за да ми помогне, човекът е прекъснал цял един снимачен ден, заради което навярно е загубил доста средства. Това е жест, за който винаги ще бъда признателен.

Толкова, че да му позволиш да използва твое изпълнение в някоя от неговите продукции?

Предвид услугата, която ми направи, не е изключено (смее се).

Говорейки си за концерти, съвсем скоро ти предстои такъв.

Купи билет

Да, той ще бъде този петък - на 17 март, в "Sofia Live Club", където един вид ще загрея за големия спектакъл, който подготвям за септември в Античния театър на Пловдив. Тъй като през последните няколко години повечето от ангажиментите ми са извън страната, нямам търпение отново да застана пред родната публика. С музикантите от "Калин Жечев бенд" и солистката на ансамбъл "Филип Кутев" - Радостина Йовкова, репетираме усилено, работейки над нови варианти на песните от репертоара ми, променяйки тяхното звучене. Освен това възнамеряваме да изненадаме присъстващите с няколко парчета, които досега нито един мъж не се осмелил да изпее на живо.

Сигурен съм, че с подобна програма определено ще зарадваш почитателите си.

Всичко, което един изпълнител прави, е за публиката, тя е неговата движеща сила. Ето защо в своята музика аз влагам не само старание, но и любов, която искам да предам на хората.