Психиатърът д-р Гълъбова: Провалът не е страшен – той обогатява и е стъпало нагоре

17:45 | 16 юни 2020 | Редактор : Надежда Христова 0 5298 Снимка: КАРЕ студио за #URBN

Time is now

Никога не е късно да започнем нещо ново в живота си - и в личен, и в професионален план. И това е много важно, защото всеки един от нас има нужда да бъде удовлетворен, да бъде щастлив от това, което прави, от хората, с които е заобиколен, от емоциите си, от постиженията си, казва психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова.

Тя е е завършила медицина в Медицински университет - София и бизнесадминистрация в УНСС. От 1994 година работи в Държавната психиатрична болница "Св.Иван Рилски"-Нови Искър, където 4 години е била лекар ординатор, 11 години - началник на отделение за мъже с остри психози, а от 2009 г. е директор на болницата. Съдебен експерт по психиатрия повече от 20 години. Национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.

В живота на всеки човек има моменти, когато се усеща "зациклил" на едно място. Мнозина обаче ги е страх да променят статуквото. Защо?

Защото всяка една промяна е свързана с новости, а всеки от нас повече или по-малко има установени навици, има стабилност, която невинаги му харесва, но пък е удобна и новостите, макар и желани, може да нарушат комфорта. Освен това, когато тръгнем към промяна на статуквото, ние планираме едно или друго нещо, а резултатът може да е много различен и именно това често пъти ни плаши и ни кара да "си циклим" в познатото. Младите хора обичайно са тези, които с плам и дръзновение се хвърлят в промените. С напредване на възрастта ние ставаме все повече конформисти и тези, които са склонни и търсещи промяна, започват да се отличават от масата, често биват сочени с пръст и за тях се казва "какво му е, че е тръгнал да прави това". Ето това е и втората причина, според мен, да не променяме статуквото - страх от общественото мнение или типичното българско "какво ще кажат хората". А какво ще кажат хората няма никакво значение, ако спазваме законите на страната и етичните норми на обществото. Ако сме в тези рамки, ние трябва да следваме нашите желания, да превръщаме мечтите си в цели!

Казват, че промяната е живот и ако спреш да се променяш, животът си отива. Това означава ли, че трябва да търсим промените и да ги случваме?

Да, точно това означава - да се променяме, да се развиваме без страх, че можем да сгрешим. Наистина е човешко да се греши и в това няма нищо страшно. Важно е да подхождаме аналитично към миналото си, да извличаме поуките от грешките си и да не ги повтаряме. Нови - може! Никога не е късно да започнем нещо ново в живота си - и в личен, и в професионален план. И това е много важно, защото всеки един от нас има нужда да бъде удовлетворен, да бъде щастлив от това, което прави, от хората, с които е заобиколен, от емоциите си, от постиженията си. И всеки един от нас има нужда и от нещо ново и различно, а това става само с промяна и развитие. За да се проявяват различните "части" от нашата личност, е необходимо и много желателно да влизаме от една в друга роля - родители, професионалисти, приятели, хобита, т.е. хубаво е да не се движим в един утъпкан коловоз, защото това ще ни изхаби много бързо. Държа да подчертая, обаче, че промяната не трябва да е самоцел, а да пристъпваме към нея, когато имаме потребност от такава, когато "сме узрели". Тук отново не бива да слугуваме на общественото мнение или да го правим, само защото и другите правят така.

Психиатрите и психолозите често казват, че провалът е хубаво нещо. Защо?

Провалът е възпитателен и оформящ характера. Да, при по-слабите като характер хора може да доведе до тревожност, до депресия дори, ако се преживее като наистина тежък и непоправим. А всъщност провалът в някое начинание - включително и в личен план, не е страшен. Неприятен е, да, но в крайна сметка и от него може да се извлече опит, които в бъдещо начинание ще ни бъде от изключителна полза. Провалът, ако бъде анализиран задълбочено, ще ни обогати, ще повиши нашата емоционална интелигентност и в крайна сметка ще бъде поредното стъпало по стълбата нагоре. В това отношение много помага чувството за хумор и самоиронията. На базата на моя житейски опит смятам, че във всяка ситуация, която обичайно определяме като провал, може да се намери нещо смешно, да се погледне от страната на хумора, пък ако съумеем да се самоиронизираме, наистина ще се справим по-лесно с това определено неприятно преживяване.

Често виждаме случаи на крайности - например човек решава да живее здравословно и спира да се храни с основни и важни за организма храни или пък решава да тренира и прекарва 7 дни седмично във фитнеса. Как се постига баланс, за да настъпи положителна промяна без крайности?

Колкото личността е по-зряла, по-стабилна, по-хармонична, толкова по-лесно намира баланса. Затова е много важно как възпитаваме децата си, на какво ги учим в семейството, какво им показваме като отношения. От детето, израсло в хармонична семейна среда, със здрави емоционални отношения, отгледано с любов, но и необходимата доза строгост и учене, че в живота има правила, които трябва да се спазват, израства силен и стабилен личностово човек, който лесно намира баланса и няма съществени залитания в една или друга посока. В противен случай има риск от трудно намиране на правилния път, чести грешки, от които, обаче, може да извлече опит и да израсне личностово.

Кога е необходим голям завой в живота?

Когато усетим, че имаме нужда да се променим. Когато не се чувстваме щастливи, когато не ни е комфортно - от това, което учим, което работим, от връзката или брака си, от приятелите си, от мястото, където живеем. Като, разбира се, с тази промяна не бива да нараняваме другите. Да, когато искаме да прекратим връзка или брак, другият ще страда, децата ще страдат особено много, но с интелигентно и зряло отношение към партньора, с внимание и любов към децата, може да се минимизират щетите от една такава промяна.

Много хора работят постоянно за повишаване на професионалната си квалификация. Забравят ли обаче, че личностното "надграждане" трябва да е водещото?

Да, впечатлението ми е, че забравят, което може би е свързано и с обществената оценка. Тя е различна и като че ли повече се държи, по-видна е добрата професионална реализация. Много по-често и в медиите се набляга на това, биваме "облъчвани" с мантрата, че успешният човек е с отлична професионална реализация, отличен външен вид - често постигнат с чужда помощ. Много рядко все още в публичното пространство се говори, че някой е успешен, защото просто е много добър човек, защото е личност с изключителни характерови качества. Надявам се с времето това да се промени.

Отразява ли се неудовлетворението в професията върху личния живот и ако да, какво е необходимо за положителна промяна?

Определено се отразява, както неудовлетворението от професионалната реализация, така и това в личен план. Когато не сме професионални удовлетворени, е възможно да станем конфликтни, вечно сърдити мърморковци, с което неминуемо ще дебалансираме личния си живот. Когато неудовлетворението има системен характер и продължава години наред, често пъти се отразява и на психичното здраве и се развиват различни тревожни разстройства, които водят човека в кабинета на психолога и психиатъра. А това не бива да се допуска. За положителна промяна е необходима работа, ама много работа от страна на съответната личност, за да се постигне удовлетворение. Това е свързано често пъти с дълбоки и радикални промени, които сами по себе си изискват търпение и упоритост, а често се налага да се водят почти битки с близките и околните, които не приемат тези промени. Но, все пак животът ни е само един и имаме право и задължение да го изживеем по избрания от нас начин. Като, разбира се, спазваме правилата.

Книгите, филмите, пътешествията обогатяват - има ли формула за щастие?

Няма формули и готови решения, защото ние сме различни. Всеки един човек е вселена, в която има всичко и е всичко е различно. Затова всеки трябва сам да намери решението за себе си, да работи по неговото осъществяване. Общото е, че всеки един от нас е длъжен да бъде щастлив! Но, това трябва да става само и единствено при спазване на писаните закони на страната и етичните норми на обществото. В тази рамка всеки човек трябва да се чувства свободен да направи своя личен избор и да следва своя път!

Какъв съвет бихте дали на хората, които живеят, кроейки твърде много планове за бъдещето, а забравят настоящето?

Да дойдат в болницата, която ръководя или да посетят някое от местата за вечен покой. Често казваме, че животът е кратък, но май не го осъзнаваме истински. И посещението на горепосочените места много отрезвява и връща на земята "тук и сега". Лошата промяна може да настъпи за секунди и затова не бива да губим време в планове, а да действаме - та един човешки живот, погледнат през вселената, е просто милисекунда. А ние да си губим времето само правейки планове, без да ги реализираме, или още по-лошо - в интриги, злоба и омраза, е просто безсмислено и жалко.

Физическото здраве е важно, но забравяме ли да се грижим за психическото си здраве?

Доста често забравяме. Но така и на ниво здравна политика у нас. Психичното здраве е избутано в ъгъла, грижите за него са минимални. Което е много жалко. В индивидуален план не сме много сериозни към психичното си здраве, защото при нарушаването му няма болка, няма окуцяване, ослепяване, т.е. обичайните неща, които свързваме с болест. Често пъти и близките ни, особено когато става дума за честите психични разстройства, не смятат, че имаме болест, а трябва да се стегнем и да преодолеем всичко сами.

Какви са съветите ви към хората, които търсят своето по-добро Аз?

Да не се отказват, да бъдат търпеливи и да спазват правилата - законите и етичните норми на обществото. Стъпвайки на тази база, да превърнат своите мечти в цели, по които системно и аналитично да работят!

*В материала има продуктово позициониране

ИЗБРАНО