Със златни медали по плуване и куп смели мечти: Борбата на Ели въпреки инвалидната количка
Участничката в конкурса на Dir.bg "Най-красива абитуриентка" спечели симпатиите на хиляди в социалните мрежи с доброто си сърце и обаятелния си чар
Обратно в новинатаКоментари - Със златни медали по плуване и куп смели мечти: Борбата на Ели въпреки инвалидната количка | Лайф.dir.bg
Коментари
Достойно момиче!. Тая Мария Тодорова прилича ма 30 годишна вряла и кипяла и изхабена труженичка
Поздравления за Ели - за силата на духът и, за невероятната добрина на сърцето и (да си дари косичката...), за вярата и в бъещето, която е заразителна и за прекрасната и усмивка. Ели,, ти може да си малка на години, но ние възрастните има какво да научим от твоето отношение към Живота! Блягодаря ти за примера, мило момиче Поздравления и за родителите и семейството и - за силата да останат в България, да дадат пример на всички как трябва да се борим и да не се оплакваме, дори когато ни се плаче! Поздравления и за най-добрата приятелка на Ели – за това, че демострира това, което казва Екзюпери - „Най същественото е невидимо за очите, то може да се види само със Сърцето“
Прекрасно момиче, с прекрасен, борбен характер, желая ѝ много успехи занапред и щастие! Чудни родители, живи и здрави да са!
Страхотна е, какво борбено момиче. Поздравления на родителите й! Пожелавам й успех и да не се отказва от мечтите си. Живи и здрави да са!
Браво на родителите! Че издържат и финансират всичко това. Дир, моля напишете пространна статия и за друга участничка в конкурса на случаен принцип. Защото иначе ще изглежда че имаме победителка.
Момичето ще се справи. Хора, възпитавайте така децата си, че да не странят от различните. "Има само една приятелка". Тя би трябвало да има много, защото е човек с добра душа, открита, весела, успяваща. А няма. Пак призовавам, тук пишат и четат млади хора - учете децата си и бъдещите си такива, ако все още нямате, да са милостиви, състрадателни, да обичат и подкрепят различните. То всъщност всички сме различни по някакъв начин, иначе нямаше да сме отделни личности.
Пич, съвсем нормално е децата да странят от различните. Много хубава аналогия е направило семейството - с цвета на кожата. Хората се групират по интереси, способности, родство... и това е нещо положително. Лично аз не искам синът ми да се събира с инвалиди, цигани, японци, бушмени, слепи... това не означава, че трябва да ги обижда или да им пречи те самите да се събират помежду си.
Всъщност, от кое затворено село си??? Един човек с очила, когото срещаш на улицата или е нечий твой приятел инвалид ли е, един човек със загуба на слух, който поздравява инвалид ли е, един човек, чийто крак е малко по-къс, но е заобиколен от толкова добри приятели и то, такива, които ти визираш за "нормални" - инвалид ли е?? А един човек, който по природа е дебил, явно не е, щом възприема идеята за "различност" като нещо инвалидизиращо. Не само средата, а възпитанието формира възприятията за света, и ако не си широко скроен към хората като цяло, независимо от това дали имат или нямат някакви явни белези(според теб) за различност, си оставаш човек, който е цивилизационно ограничен и неразбиращ понятията за общуването между хората независимо от различните гледни точки, за нещо нормално. Мисли малко преди да изпишеш такава малоумна простотия.
Човек не знае какво ще му се случи в живота. Имам само един въпрос - ако след години Ви се роди внуче с увреждания как ще приемете това. Мога и други примери да дам, но ще се въздържа! Само ще напомня, че хора чакат здрави-прави на улицата, някой "състезател" ги помете с кола и се оказват инвалиди ... Така че по-кротко с комплексите! Защото изглеждате, освен всичко друго, и жалък!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}