"Да се свети козината му": Румен, най-известният котарак в България, пази косъма от буби и всъщност не яде лаврак

Добре е да се правят веднъж годишно профилактично пълни кръвни изследвания и биохимия, за да сме сигурни че животинката е добре, казва собственичката на Румен Наталия Атанасова

Снимка: Личен архив

"Да се свети козината му": Румен, най-известният котарак в България, пази косъма от буби и всъщност не яде лаврак

13:42 | 23 юни 2020 | Автор : Надежда Христова 0 19803 Снимка: Личен архив

Румен е един румен и засмян котарак, от породата британска късокосместа, на 3 години и 1 месец, зодия Овен. Той е най-известният български котарак, а всяка сутрин хилядите му верни до гроб фенове попиват мъдрост на "руменов език" и търсят отговорите на най-важните въпроси в живота, като например "Има ли лаврак след смъртта?

За ежедневните нужди на Румен се грижи неговата Ч.Т. (чистачка на тоалетна - както самият той я нарича) или казано по-просто Наталия Атанасова. Бургазлийка по рождение, архитект по образование и котколюбител по призвание.

Но освен с Румен, в следващите дни на страниците на нашата зоо рубрика "Дай лапа" ще ви срещнем с още котешки стопани. А наши партньори в инициативата са противопаразитните каишки FORESTO и тяхната серия, разработени специално за котки.

За създаването на каишките е използвана специална нова комбинация от материали, които позволяват постепенното освобождаване на активните съставки, осигурявайки по този начин на Вашия любимец защита срещу бълхи и кърлежи за период до 8 месеца. FORESTO осигурява отлична защита за Вашето куче или котка, не само защото елиминира бълхите и кърлежите, но и защото има репелентен ефект срещу кърлежите и ги отблъсква преди да започнат да се хранят, като по този начин предотвратява пренасянето на векторните заболявания, на които паразитите са преносители.

- Здравей, Наталия. 3 години след раждането на Румен, още ли се будиш с викове "Господи, в какво се забърках?".

Всяка сутрин! Аз принципно с този вик съм се родила. Само дето причините са от всякакво естество. С времето Румен е все по-малка част от тях. След втората година котките започват да оставят повече лично пространство на стопаните си, но понеже не съм свикнала да ми е лесно, когато Румен беше на една година си взех още един котарак. Казва се Златин и е потомствен помияр. Е, на този вече и на 30 години да стане (живот и здраве!) никога няма да му дойде акъла в главата. Убедена съм, че съседите ме мислят за луда, понеже от нас постоянно може да се чуе "Златине не! НЕ! Не го прави това нещо! НЕ ГО ПРАВИ ТОВА НЕЩО, КОТКО ОТ АДА!!!!... и сега защо го направи?" Но за съжаление с котките не може да се спори. Всъщност може, ако толкова си нямаш работа, но спорът не повлиява крайния резултат.

Снимка: Личен архив

- Румен е казал: "Нямането на котка представлява сериозна заплаха за вашето здраве". Но нека да поговорим за сериозните заплахи за котешкото здраве, когато вече са се сдобили с чистачи на тоалетна. Какво трябва да прави всеки стопанин, за да има здрава котка?

Добре е да не поставя котката пред предизвикателства, на които тя няма да може да устои и има вероятност да се нарани. В това число свободен достъп до необезопасени тераси, отворени прозорци, найлонови торбички по пода или други неща, които котките обичат да тъпчат неконтролируемо в устите си. Нека не ги надценяваме все пак. Много се е изписало за котешките нечовешки инстинкти и свръхестествена мъдрост, но след като Златин повърна наведнъж 3 от ластиците ми за коса, спрях да разчитам, че свръхестествената му мъдрост ще му помогне да спре да яде пластмаса и започнах да прибирам всичко опасно най-щателно.

Никога не оставям прозореца отворен на хоризонтална ос, когато не съм вкъщи. Прозорците ми са винаги със спуснати комарници, които са застопорени. Имам една стая за "труд и творчество", където си развивам хобитата и там е пълно с потенциално опасни неща. Котките ми нямат достъп до нея. Такива работи. В началото е досадно, но после става втора природа. Ваксините са задължителни. Естествено, много е важно и да се обезпаразитяват външно и вътрешно редовно, както и ако не е за разплод, да се кастрират. Много хора трудно възприемат идеята за кастрацията. Аз бях един от тях, но с времето, а и под давлението на вещи котковъди, узрях за истината. А тя е, че това е необходима мярка в името на общото добруване.

Снимка: Личен архив

- Знаем колко мрази Румен да ходи на ветеринарен лекар. За какво най-често го посещавате?

Той е млад човек и слава богу, засега основната причина за посещения при ветеринар, освен годишната ваксина, е хипохондрията на стопанката му. Преди две седмици разтреперана изпратих на неговия ветеринар снимка на някакво черно нещо, което изрових на коремчето му, като си помислих, че това сто процента е или кърлеж, или тумор, или бог знае каква гадост, а то се оказа просто, че едното му зърно е пигментирано в черно. И в по-смущаващи ситуации съм го забърквала, но няма да споделям, че да не го злепоставям, пък и себе си. Това не е добре. Добре е, обаче, да се правят веднъж годишно профилактично пълни кръвни изследвания и биохимия, за да сме сигурни че животинката е добре.

- Много хора смятат, че тъй като котката не излиза, не трябва да я обезпаразитяват редовно. Ти как се грижиш за Румен и подопечния му Златин, за да не ги хапят и гризат бълхи, кърлежи и комари?

Много хора си мислят и че ваксинирайки животните, предпазват първо себе си, но това не е така. Обезпаразитяването и ваксинацията са грижа предимно за животното и ако на вас ви е все тая, дали ще ви гризне някоя бълхичка под одеалото, то вероятно на котката няма да е изобщо приятно да завъди глисти. Дори и да не излизат навън, ние им носим паразити от външния свят, така че сме длъжни да се погрижим за подопечните си. Старая се да ги обезпаразитявам веднъж месечно външно и вътрешно. Не съм специалист, но ми се струва, че особено вътрешното обезпаразитяване е много важно. Давам им таблетки през устата. Голям бой пада, понеже изобщо не им е по вкуса тая процедура. Регулярно го обезпаразитявам външно. Особено напролет е добре да се ползват редовно. И тук има известна съпротива от страна на котараците, но упорствам. Просто се глезят. Не ги мажа с газ, мас и оцет, все пак!

Снимка: Личен архив

- А извеждаш ли ги на разходка?

О, НЕ! Точно това е още една от идеите, които ми се струваха много вълнуващи в началото на нашето съжителство с Румен и която с времето установих, че е много неудачна. Всички сме виждали в интернет как някои хора разхождат котките си на каишки, и колко спокойни и уверени са тия котки, и как си ходят навсякъде заедно, и как е просто прекрасно, така че нямаше как да не се пробвам, обаче ударих греда. Един ден му сложих нагръдник с каишка и слязохме криво - ляво, но предимно много комично, в задния двор, където ни нападна котило малки улични котенца и двамата с Румен претърпяхме много жалко крушение. Румен се стресира ужасно от котенцата. Едва се добрахме обратно до апартамента. Докато го носих нагоре по стълбите ми издра до кръв и двете ръце и цяло лято ходих като пишман самоубийца. Не повторих. Мерси! Не знам дали аз нещо обърках, но мисля, че малко котки стават за това и в повечето случаи е излишен стрес и за двете страни.

Снимка: Личен архив

- Румен често пише, че обожава лаврак. Всъщност храниш ли котките си с човешка храна?

Не. Готвя вкъщи месо веднъж в годината и ако трябва да се хранят с това, което ям аз, голям зор ще видят клетите котаци. Не им харесва моята храна, освен ако не си я откраднат сами от масата и обикновено това го прави Златин. Ако е крадено, яде и обелки от краставици. Явно, въпрос повече на принципна позиция в живота, отколкото на вкус.

- Три години по-късно - засилва ли се Руменоманията?

Засилва се, променя се, развива се, навлиза в различни периоди. Не е истина в какво се забърках, наистина! Но пък е разтоварващо и интересно да съм част от екипа му. Радвам се, че така се стекоха нещата. Да е жив и здрав, да се свети козината му и да пребъде дразнещият му вой още сто години!

Снимка: Личен архив

- И накрая, по традиция, нека да дадем думата на самия Румен. Щастлива котка ли е...?

здравейте, преячели мои! штастието е особенна категория преживяване. ваф момента ваф който кажеш "ето, асам едим штаслиф човек!" и някак почваш да звочиш кухо. извадиш ле штастието на бял свяд, то губи од светлината си. ето зашто аз даржа штастието си далбоко ваф себеси, като точно ваф момента то е пот формата на крехко будче од лаврак. намасте.

ИЗБРАНО