И животните създават собствена култура
Дълго време културата е определяла разликата между човешкия вид и останалия свят, но напоследък това схващане се променя
Животните създават собствена култура и възприемат традициите от родителите си, точно като хората, твърдят британски учени, цитирани от в. "Дейли мейл" и БТА.
Специалисти от университета "Сейнт Андрюс" прегледаха предишни изследвания за поведението на животните, обхващащи 70 години. Те установиха сред бозайници, птици, риби и насекоми характерни признаци за уникална култура и способност традициите да бъдат предавани.
Резултатите оспорват идеята, че само хората имат култура, и че именно културата ни разграничава от животните, твърди ръководителят на изследването проф. Андрю Уайтън.
Поведение, свидетелстващо за култура, е например боравене с камъни, миене на храна и други дейности, научавани от другите.
В един от примерите група шимпанзета, изследвани в резерват в Замбия, възприели културната традиция да се издокарват със стрък трева зад едното ухо. Започнала да го прави една женска - Джули, а останалите я копирали. Осем от 12-те животни в групата последвали "модата".
Проф. Уайтън, който е експерт по еволюционна психология, казва, че дълго време културата е определяла разликата между човешкия вид и останалия свят, но напоследък това схващане се променя. Преди се е мислело, че животните имат само инстинкти и са с ограничена способност да учат. И други трудове показват, че теорията за "културната ексклузивност" на хората не е точна.
"Културата изпълва цялото съществуване на животните, от най-ранния етап до старостта" - твърди той и добавя, че малките животни се учат от родителите си и други възрастни, като обръщат повече внимание на тези с най-голям опит, например в използването на сечива.
Маймуните, които се разпръсват, като съзреят и образуват нови групи, за да избягнат кръвосмешението, възприемат местните навици.
Уайтън изтъква, че мащабът на явлението има голямо значение за антропологията, еволюционната биология и опазването на популациите диви животни.
Статия за изследването е публикувана в сп. "Сайънс".