През октомври 2012, когато напусках корта след четвъртфинала ми в Пекин, проверих телефона ми и имаше съобщение от Макс (Айзенбърд, агент на Шарапова б.р.). "Благодаря", написах обратно, както всеки път. 10 минути по-късно получих второ съобщение, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не трябва ли да спи? "Григор Димитров иска твоя телефон". Погледнах телефона изненадана, а и мога ли да кажа развълнувана, разказва Шарапова, цитирана от tennis24.bg. Вижте снимки на Маша и Гришо >>

Телефонът бе прибран в джоба ми и преминах през 10-минутно възстановяване на колелото, последвано от 15-минутен стречинг докато моят треньор ми говореше за мача. Но умът ми не бе с него, което не е нещо ново, защото Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, говори прекалено много след мач, повече отколкото някой има нужда. Извадих отново телефона, сега имах ново съобщение от Макс. Беше същото: "Григор Димитров иска твоя телефонен номер."

Защо две съобщения? Да не би Макс да мисли, че обхватът в Пекин е лош? Отговорих: "За какво?"
Макс: "За какво? Ти глупава ли си?"
Проверих името на Григор в Гугъл, за да видя на колко години е. Беше ли изобщо пълнолетен?
21. Едва. "Дай му имейла ми".

Спомням си как забелязвам едно разхождащо се дете из селцето на Уимбълдън, високо, слабо с изражение на добре изглеждащ тип, което казва, че той знае, че изглежда добре. Спомням си, че казах на моя треньор: "Добре, че той не е от моята генерация, това щеше да бъде опасно. Опасно разсейващо."

След няколко разменени имейла, Григор поиска моя номер.
Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моето Блекбери. След това телефонният ми номер. Нашите съобщения се превърнаха в телефонни разговори, нашите телефонни разговори във видео разговори. Беше простичко и истинско. Не се замислях твърде много докато след един от нашите разговори, той ми звънна отново след 30 секунди и ми каза, "Съжалявам, но ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?"

Не знаех какъв е ранкингът му към този момент. Нашите скайп разговори продължиха. Майка ми започна да ги нарича терапевтични сесии, защото в края на всеки един от тях винаги бях усмихната. Нещо в програмата на Григор ме озадачи - той отиваше в Париж прекалено рано за турнир в зала в Париж. Нямаше смисъл.

Защо ще играе преди основната схема да започне? Набързо отворих апликация на телефона ми, наречена "Резултати на живо", където има резултати на живо от всеки тенис турнир, който се играе по света, включително и схемите на турнира. Прекарах твърде много време на NBA.com през трите ми години със Саша (Вуячич б.р.), търсейки изиграни минути, процент на точки. Не бях готова за нов рунд от това, не толкова скоро. И въпреки това го правех отново.

Проверих основната схема. Името на Григор не беше там. Преминах на квалификациите. Там беше. Под №60 в света. Следващото нещо, което си спомням, беше, че следях резултатите от квалификациите. Всичко беше от разстояние докато една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и огромен плюшен мечок. Прекарахме много време заедно в следващите няколко седмици.

След дни той ме попита дали бих била негова приятелка. Хвана ме неподготвена. Не бях готова за нищо такова. Той каза, че ще чака да стана готова.
"Кой е този човек", се запитах.
Погледнах го учудено. Защо този красив мъж, който може да сваля всяка, чака жена, която не е готова за връзка?
"Ок", казах аз - "Но не знам кога ще съм готова. Може да минат месеци."
"Ок", каза той - "Ще чакам. Знам какво искам и искам теб."

Седмиците станаха месеци и нищо не можеше да ни спре. Гледах как той расте, триумфира, претърпява разочарования, възстановява се. Нагоре и надолу. Обичах много да го гледам как играе. На Коледа стоях на гумен стол, гледайки го как тренира. Само аз, най-добрата ми приятелка Естел, той и неговият спаринг партньор в слънчев калифорнийски ден, който се усещаше като всичко друго, но не и Коледа.