17-11-2017 20-11-2018

Чувството за движение в ритъма на музика е генетично обусловено

Много от гените, свързани с тази способност играят роля във функцията на централната нервна система

16:35 | 23 септември 2022 | Редактор : Стелиян Стоименов 6 1617 Снимка: iStock by Getty Images

Първото мащабно проучване на човешката музикалност идентифицира 69 генетични варианта, свързани със синхронизирането на ритъма, т.е. способността да се движим в такт с музиката, пише EurekAlert!, позовавайки се на публикация в сп. "Nature Human Behaviour".

Още по темата

Екип от изследователи, сред които специалисти от Института по генетика "Вандербилт" и биотехнологичната компания 23andMe са установили, че способността за движение в синхрон с музикален ритъм е частично кодирана в човешкия геном.

Много от гените, свързани с тази способност играят роля във функцията на централната нервна система. В това число влизат гени, експресирани много рано в развитието на мозъка и в областите, които са в основата на слуховите и двигателните умения, обяснява Рейна Гордън, един от водещите автори на изследването.

"Ритъмът не се влияе само от един ген. Върху него оказват влияние стотици такива. Почукването, пляскането и танцуването в ритъма на музиката са в основата на човешката музикалност", казва Гордън.

Снимка: iStock by Getty Images

Проучването показва също, че синхронизирането на ритъма споделя част от генетичната си архитектура с други характеристики, включително биологични ритми като ходене, дишане и циркадни ритми.

"Това е новаторски подход за разбирането на биологията, която стои в основата на връзката между музикалността и други здравни характеристики", казва съавторката на изследването Лея Дейвис.

За целите на проучването авторите му са анализирали данни за над 600 000 души, предава БТА. Това е позволило на експертите да идентифицират генетични алели, които се различават в зависимост от способността на участниците за синхронизиране на ритъма.

"Големият брой участници в проучването ни предостави уникалната възможност да доловим дори слаби генетични сигнали. Резултати от него представляват стъпка напред в научното разбиране на връзката между генетиката и музикалността", казва Дейвид Хайндс от изследователския екип.