Малките деца, които имат добри отношения с родителите си, са по-любезни и съпричастни

Изследването е на Кеймбриджкия университет, който използва данни от над 10 000 души, родени между 2000 и 2002 г.

Източник: iStock by Getty Images

Малките деца, които имат добри отношения с родителите си, са по-любезни и съпричастни

Изследването е на Кеймбриджкия университет, който използва данни от над 10 000 души, родени между 2000 и 2002 г.

09:26 | 25 октомври 2023 1 1050 Източник: iStock by Getty Images

Добрите взаимоотношения между родителите и техните малки деца значително увеличават склонността на децата да бъдат "просоциални", любезни и съпричастни, съобщи БТА, позовавайки се на електронното издание физ.орг.

Още по темата

Изследването на Кеймбриджкия университет използва данни от над 10 000 души, родени между 2000 и 2002 г., за да проучи дългосрочните ефекти от взаимоотношенията между малките деца и техните родители, като най-вече да проследи връзката им с просоциалното поведение и психичното здраве на децата. Експертите откриха, че хората, които са поддържали добри отношения с родителите си, когато са били на тригодишна възраст, не само са склонни да имат по-малко проблеми с психичното здраве през ранното детство и юношество, но също така показват и повишени просоциални тенденции. Това означава позитивно социално поведение, целящо да облагодетелства околните, като сред характеристиките му са: любезност, съпричастност, услужливост, щедрост и доброволчество.

Децата, които пък са имали емоционално обтегнати или зловредни отношения с родителите си като малки, са били по-слабо предразположени към развиването на просоциални навици с течение на времето. Изследователите предполагат, че това засилва аргументите в подкрепа на разработването на целеви политики и подкрепа за млади семейства, в рамките на които установяването на добри отношения между родители и деца не винаги е толкова лесно - например в случаите, в които родителите са подложени на финансов натиск или не могат да отделят много време за децата си заради работата си. Проучването също така изследва доколко психичното здраве и просоциалното поведение са фиксирани черти сред младите хора и доколко те варират в зависимост от обстоятелства като промени в училище или в личните им отношения. Експертите използваха данни за просоциалното поведение на участниците, за "интернализацията" на психични симптоми (като депресия и тревожност), както и за "екстернализацията" на симптоми (като агресивно поведение).

Учените използваха и данни за това доколко отношенията на участниците (когато са били на тригодишна възраст) с техните родители се характеризират с "малтретиране" (физическо и вербално насилие), емоционални конфликти и "близост" (топлота, сигурност и грижа). Бяха взети предвид и други фактори като етническия произход и социално-икономическия статус на семействата.

Но докато децата с по-високи от средното нива на просоциално поведение като цяло показаха признаци на по-добро психично здраве, все още няма ясни доказателства, че то се подобрява с напредването на възрастта. Въз основа на тази констатация проучването предполага, че училищните дейности за насърчаването на просоциално поведение биха били по-ефективни, ако бъдат интегрирани в учебната програма по устойчив начин, вместо да бъдат прилагани под формата на еднократни интервенции като седмици, посветени на борбата срещу тормоза в училище.

ИЗБРАНО