От любовните песни до танцовите мелодии и приспивните песни - музиката на различните култури по света следва някои универсални модели.

Според авторите на публикация в сп. "Сайънс" настоящото изследване разкрива сходството в начина, по който човешкият ум създава музика, пише БТА, цитирайки Ройтерс.

Проучването е фокусирано върху музикални и етнографски записи от 60 общности по света, включително разнообразни култури като тези на обитателите на планинските части на Шотландия, номадите Ниангатом в Етиопия, жителите на дъждовните гори на Ментавай, Индонезия, Сарамака - потомците на африканските роби в Суринам, и ловците-събирачи Аранда в Австралия.

Изследователите са установили, че музиката най-общо се свързва с поведението в отглеждане на бебета, танци, любов, лечение, сватби, погребения, войни, шествия, религиозни ритуали.

Проучването открива солидни сходства в музикалните отличителни черти в различните култури, отбелязва ръководителят му Самюъл Мер от Харвардския университет.

"Настоящото изследване подкрепя идеята за наличието на набор от ръководни правила за това как човешкият ум създава музика на различни места по света. Това е нещо, което нямахме възможност да тестваме, докато не събрахме обилно количество данни от множество различни култури", казва Мер.

Много етномузиколози вярват, че характеристиките в дадено музикално произведение се влияят най-силно от културата, плод на която е музиката, отбелязва съавторът на изследването Люк Гловаки от университета на Пенсилвания.

"Установихме нещо съвсем различно. Вместо музиката да се оформя главно под въздействието на културата, от която произлиза, социалната функция на музикалното произведение влияе по-силно върху характеристиките ѝ", казва изследователят.

"Танцовите песни звучат по определен начин по света, тъй като имат специфична функция. Приспивните песни звучат по определен начин по света, тъй като имат специфична функция. Ако музиката се оформяше изцяло от културата, а не от човешката психология, тези дълбоки сходства нямаше да се проявят в толкова разнообразни култури", допълва изследователят.

Манвир Сингх от екипа отбелязва, че приспивните песни в различните общности например са по-бавни и плавни, докато танцовите песни са по-бързи, игриви, ритмични и пулсиращи.

Авторите на изследването са анализирали стотици записи от библиотеки и частни колекции по света.

"Фактът, че приспивна песен, лечебна песен или танцова песен от Британските острови или което и да е друго място по света има редица музикални сходства със същата песен на ловците-събирачи в Австралия или градинарите в Африка, е забележителен", споделя Люк Гловаки.