17-11-2017 20-11-2018

Новото е добре забравеното старо - носталгията по 90-те

14:07 | 7 януари 2024 | Редактор : Мария Иванова 11 3346 Снимка: Getty Images

Какво е носталгия?
Нека започнем отначало. Откъде идва терминът "носталгия"? Той се появява в края на XVII в., когато швейцарските наемници, служещи в чужбина, трябвало да бъдат депортирани обратно в родината, тъй като отсъствието от семействата и родната земя, ги карало да проявяват тежки физически симптоми, които ги правели негодни за служба. Това "състояние" се е смятало за психологическо заболяване, подобно на депресията, и е било обозначено като "носталгия" - сложна дума, състояща се от гръцките думи "ностос", което означава завръщане у дома, и "алгос", което означава болка или копнеж.

Music

През ХХ век обаче това вече не се смята за медицинско състояние, а по-скоро просто желание за завръщане към миналото и има положителна конотация, свързана с него.

Носталгията, каквато я познаваме днес, може да е съществувала през цялата история, но можем да видим, че тя започва да се проявява наистина в поколението, дошло след Втората световна война, т.нар. "бейби бумъри". Както и през 70-те години, когато те достигат зряла възраст, и се появява носталгията по 50-те и 60-те, която е ясно видима в попкултурата.

Това е обща тема, която дори може да се нарече алгоритъм. Феноменът се появява след като поколението, израснало с ясно изразена попкултура, навлиза в 20-те и 30-те си години и започва да си спомня за детството си, като претворява вдъхновението от културното си наследство в работата и творческите си начинания, превръщайки го в част от попкултурата.

В момента 90-те години са толкова популярни, защото децата от 90-те все още диктуват ритъма на това, което е готино днес. Истинската сила на носталгията се крие във факта, че спомените ни са несъвършени. Въпреки че в детството ни се съхраняват най-оформящите ни преживявания, ние не помним всичко, което се е случило с голяма точност. Може би си спомняме няколко, а междинните събития са мъгляви, което ги прави чудесен материал за романтизиране и идеализиране.

Колкото повече се отдалечаваме от 90-те, толкова повече те приличат на поредица от музикални златни епохи, подредени една върху друга, калейдоскопичен момент, в който мрачният хип-хоп и шокиращият бъдещето R&B достигат артистични и търговски върхове по едно и също време, а поредица от рок групи се оказват в центъра на попкултурата.

Това сякаш е най-добрата епоха за чудеса. Както и през 60-те години на миналия век, толкова много неща се случват наведнъж, че все още се опитваме да разберем всичко, стремейки се да схванем как Smashing Pumpkins, Mobb Deep, Nine Inch Nails, TLC, The Prodigy, Spice Girls, Radiohead, Los Del Rio, Limp Bizkit и Billy Ray Cyrus биха могли да споделят времевото пространство.

Наред с други теми, те се чудят какъв би могъл да бъде сегашният еквивалент на Freedom Rock, обсъждат защо поколението X никога не е достигнало културната хегемония на бумърите, разглеждат как MTV е помогнала за поддържането на музикална монокултура и обсъждат много песни - от "Elevators (Me and You)" на Outkast през "Boys on the Radio" на Hole до "The Way" на Fastball.

От момчешки групи до PlayStation 1 - 90-те години на миналия век имат всичко. Ако се огледаме днес, с техните карго дънки, тъмнокафяво червило и всичко с щампи, не ни се струват толкова далечни. Независимо дали сме милениум, който с мъка осъзнава, че средната възраст наближава, или зрял възрастен, който си спомня за времето на разцвета, няма лекарство, което да ни ободри по-добре от здравословна доза носталгия по 90-те.

От най-добрите рап песни от онези години до денс и гръндж музиката, която помага за оформянето на десетилетието, има много неща, които да харесаме на музикалната сцена.

Няма по-добър начин да смажеш духа на децата от 90-те от това да им напомниш, че любимото им десетилетие се е случило преди 30 години. Макар че не можем да върнем Марти Макфлай в последното десетилетие на хилядолетието, можем да пуснем дисковете на NSYNC и само за секунда да преживеем отново онези славни дни.

Твърди се: "Това, което е било използвано преди, отново става популярно", и това становище не може да бъде по-точно от възраждането на носталгията по 90-те. От модните тенденции до избора на развлечения, отличителният стил и очарованието на десетилетието на 90-те години се завръщат забележимо. Това културно движение завладява не само хората, които са живели в тази епоха, но и по-младите поколения, които едва сега откриват емблематичните ѝ елементи за първи път.

Реминисценциите от 90-те години се завръщат в популярната култура, особено в модата, музиката, филмите и телевизионните предавания. Едно от възможните обяснения за популярността на копнежа по 90-те е, че хората най-вероятно са изживявали предимно положителните емоции.

Както обясняват Холбрук и Шиндлер, носталгията е предпочитание към историята, оформено от лични преживявания в детството и юношеството, което може да се запази през целия живот. Това понятие за сантименталност надхвърля индивидуалните преживявания и може да се проявява в различни форми.

90-те години заемат специално място за онези, които са израснали в тази епоха. Комбинирането на емоционална връзка с културното въздействие и емблематичните елементи на 90-те години създава възможност да преосмислят и преоткрият най-хубавите неща от това време.

Що се отнася до музиката от 90-те години на миналия век, тя не само поразява онези, които са й се насладили отблизо, но и предизвиква любопитството на по-младите поколения, запленени от вечните звуци на миналото.

Сантименталността по уникален начин улавя нашите емоции и ни връща към времето, когато нещата са изглеждали по-прости и по-щастливи. Сегашното възраждане на реминисценциите от 90-те години в популярната култура е свидетелство за трайното въздействие на този сантимент. Тези културни ориентири продължават да привличат аудиторията и днес.

Манията е много актуална в нашата култура и днес. Медиите, модата, музиката и дизайнът са дълбоко потопени в това събитие. Но защо сме толкова влюбени в миналото? И как така спомените оставят толкова тежък отпечатък върху начина, по който живеем живота си?

Всичко това е вярно за децата от 90-те години, но какво да кажем за днешните тийнейджъри? Те не са израснали в онова време, но проявяват тези "симптоми" на копнеж. Това е един вид носталгия по миналото, която изглежда е също толкова ефективна, ако не и по-романтична, поради по-голямото откъсване от реалния свят.

Телевизионни предавания като "Приятели", модни икони като Уинона Райдър и музиката на "Нирвана" са основни референции за попкултурата и все още се смятат за горещи и актуални. Платформи като TikTok, които са населени предимно с представители на поколението Z, също насърчават естетика, която е много близка до тази от 90-те години.

Снимка: Getty Images

Миналото е... ами... успокояващо. Чувстваме се в безопасност. То е това, с което сме израснали, или това, което, докато сме растяли, сме виждали по телевизията от хора, които са израснали с него.

Кое ни успокоява? Музиката? Чувството, което изпитваме, когато я слушаме?

90-те преминават през няколко жанра. Един от тях е:

Рейв
Рейвът е преди всичко културен феномен, който описва музикалната и парти сцена на 80-те години. Става дума за субкултура и бунт срещу статуквото. Повлиян от клубната култура, acid house и ъндърграунда, дизайнът на рейв се отличава с дръзка типография, психеделични шарки, неутрални цветове и използване на киберпънк мотиви.

Гръндж
Грънджът се заражда на сцената на пънк музиката, графитите и скейтбордите, с влияние на ъндърграунд рока. Изтърканите неща са в основата на атмосферата, с акцент върху тъмните тонове и зловещото цялостно усещане. Хаосът е възхваляван. И колкото по-нестандартно и неортодоксално е нещо, толкова по-добре. Правилата излизат през прозореца, а безпардонната свобода на изразяване е от първостепенно значение.

Поп
Разбира се, "поп" идва от "попкултура". Тук няма ъндърграунд или субкултурни прояви. Попкултурата се изразява в следване на тренд, а не в открояване, и се влияе най-вече от това, което диктуват знаменитостите.

Сега това е олицетворение на 90-те години, каквито ги помним от телевизията, списанията и медиите. На мода са дръзките цветове и блясъкът - всичко е кич!

Всяка следваща година носи със себе си освен надежди и желание за бъдещето и поводи за равносметка. И колкото повече се отдалечаваме от миналото, толкова по-голяма е носталгията ни по него. Тя се подхранва и от възможностите, които ни се предоставят. Повече клубове, организиращи "шейм" партита, повече музика като далечно ехо. Любовта към старите ритми още живее, защото все пак новото е само добре забравено старо.